Петък,

Ужасът да си жена в арабския свят

От: Администратор -
A
A
A

Всеки път когато някоя от внучките й се приготвяше за сватба, 90-годишната ми баба започваше със своя ритуал с наставления: „Целомъдрената жена излиза само два пъти от дома си – първият когато се жени, а вторият когато я погребват". И призоваваше младоженката да знае, че от днес главната й цел в живота е да спечели с търпение и подчинение благоразположението на „новия господар". Всеки път когато чуех баба ми, ме обхващаше тъга и се питах как може една жертва на крещящо сексистка култура да я лансира вместо да се бори срещу нея. А събралите се около нея внучки се смееха „Бабо, това вече е демоде". Но дали те наистина са убедени, че е демоде?

Преди исляма арабката бе лишена от много права. Тя не само нямала право на наследство, но и самата е била част от наследството. Когато мъжът починел тя и останалото му имущество се премествали при новия наследник, който можел да се ожени за нея, да й забрани да се омъжи за друг или да я затвори в къщи. В някои арабски племена когато наближало бременната жена да ражда, мъжът чакал пред шатрата. Ако новороденото било момче, той се радвал. Ако било момиче, се срамувал. Затова се разпространил обичаят момичетата да се заравят живи. Някои пък ги погребвали от бедност или от страх, че в бъдеще те ще опозорят семейството. И въпреки, че Коранът осъжда сексистката култура и призовава за равенство между половете в повече от един цитат, редица арабски феминистки днес обвиняват именно Корана, че насърчава дискриминационното отношение към жените. Истината е, че сексистката племенна култура е била така дълбоко вкоренена, че ислямът не успя да я изкорени. И може би това обяснява защо

ислямът само леко отвори врата към правата на жените

– за да е в синхрон с тогавашните социални и културални обстоятелства. Той в същото време е оставил на мюсюлманите възможността сами да преценяват колко още да се отворят към равенството. Но това, което се случва в крайна сметка е, че още след смъртта на пророка Мохамед тълкувателите на Корана и юристите -богослови затварят напълно възможността за такова равенство. Вместо това в техните трудове и становища те затвърждават сексисткото отношение към жените като го обличат в религиозна догма.
Тези богослови са рожба на своята епоха и среда. За съжаление тези трудове и днес продължават да формират отношението на арабите и мюсюлманите спрямо жената. Те продължават да гледат на становищата като на свещени, макар че те са дело на човешки труд и имат нужда от осъвременяване.
Например според някои средновековни богослови мъжът е длъжен да поема разноските на жената докато тя е в добро здраве. Но ако тя се разболее и не може да изпълнява домакинските си задължения, а той вече не може да консумира брака, мъжът не е длъжен да й купува лекарства или да я заведе на лекар, нито да й осигури погребение, ако почине.
Днешните богослови не са по-различни. Един от тях написа в Туитър: „

Голям грях е жената да влиза в морето, дори да е забулена

защото море на арабски е в мъжки род, а влизането на жената в него е все едно сексуален контакт, тъй като водата ще погали нейните интимни части".
Друг даде становище, че е забранено жената да гледа мачове по телевизията защото тя няма да се интересува кой отбор печели, а ще гледа краката на играчите. И ако тя иска да се забавлява, то може да го прави като чете теологична литература.
Такива коментари събуждат смях у младите хора, но доказват, че духовниците, продължават да гледат на жената като на инструмент за наслада и продължаване на рода. Според тях тя не може да владее капризите си и затова трябва да бъде контролирана и изолирана.
Вярно е, че жените по света днес страдат под различни форми и в различна степен. Но арабската страда двойно – един път като гражданин и част от обществото на фона на липсата на граждански свободи, потъпкване на човешките права и нестабилност в Арабския свят и втори път от семейството, обществото и системата, само защото е жена.
Не може да се говори за еднакво положение на арабката във всички страни. Но разликата е само в степента. В Тунис например тя може да заеме всякакъв пост, докато в Саудитска Арабия не само, че няма право да шофира, но и не може да пътува, да учи, да работи, да се лекува или да си извади документи без разрешението на настойник от мъжки пол, който може да бъде дори по-малкият й брат.
Според Бюрото за жените към ООН 37% от арабките са били подложени на физическо или сексуално насилие поне веднъж в живота си. Този процент стига до 40% в Саудитска Арабия и 47% в Тунис. Броят на жените жертви на физическо насилие от както навършат пълнолетие достига цифрата 4 млн. само в Мароко.
Несъмнено е, че реалният процент е по-висок защото

6 от всеки 10 жени крият, че са били жертва

Защото се страхуват от реакцията на семействата им – често те хвърлят отговорността за изнасилването и сексуалния тормоз върху жертвата. В Судан когато изнасилената подава молба, тя трябва да докаже, че актът е извършен без нейното съгласие. Иначе има риск да бъде съдена за извънбрачна връзка, тоест 100 камшика за неомъжената жена, а смърт с камъни за омъжената.
Сексуалният тормоз в арабските страни се превръща в опасно обществено явление. Жените не изпитват сигурност по улиците, в парковете, обществения транспорт и учебните заведения. Според анкета на Бюрото за жените към ООН от 2013 г., проведена в Египет, 99,3 % от анкетираните жени са признали, че са били подложени поне веднъж на сексуален тормоз. За сведение през 2006 г. броят на заведените дела за тормоз и изнасилвания са били 52 000. Тоест 144 нападения всеки ден. А 27% от алжирските студентки са били сексуално тормозени от свои преподаватели.
Според друга анкета, направена за агенция Ройтерс, включваща 12 000 жени от 24 държави, през 2012 г. Саудитска Арабия заема 3 място по секстормоз над жени на работното място – 16%. Докато във Франция процентът не достига и 3. Йордания с 5-те си милиона жители отбелязва по 12 изнасилвания всеки месец. Хиляди бедни семейства в Египет, Мавритания, Судан и сирийски бежанци са принудени да женят малолетните си дъщери за възрастни богаташи от петролните държави. Често тези бракове приключват бързо и момичетата биват превръщани в проститутки. 20 000 проститутки от Мароко работят в Арабските петролни държави. А богатият Дубай се превръща в Мека на платената любов. Там работят над 50 000 жрици на любовта, не само от бившите съветски републики, но и от Египет, Сирия, Ливан и Ирак.
Обрязването на женитее друга форма на насилието в арабския свят. Според доклада на ООН от 2015 г. броят на обрязаните жени в Близкия Изток и Северна Африка достига 130 млн. В Египет обрязаните жени и момичета на възраст межди 15 и 45 г. достигат 92%. В Сомалия 98%, Судан – 88%, Джибути – 93%. И въпреки криминализирането на този обичай заради неговите вредни физически, сексуални и психологически последици, той продължава да се осъществява с високо темпове. Много от случаите приключват със смъртта на жертвата.
Тази тема разпалва още повече спора между духовниците. Едни го смятат за препоръчителен ислямски обичай, докато други призовават за неговата забрана защото е фараонски обичай и няма нищо общо с исляма, а носи само вреди на жената.
Няма точно данни за процента „престъпления на честта" в Арабския свят. Те са наречени така защото жената или момичето е накърнила честта на семейството си, а тази чест трябва да бъде изчистена с кръв. А това се случва когато жената или момичето има извънбрачна или любовна връзка, отсъствие за дълго време от дома, брак с представител на друга религия или секта. В Саудитска Арабия

е достатъчно да има в телефона си номера на чужд човек

извън семейството или сред приятелите си във Фейсбук и това може да й коства живота. Извършители на престъпленията на честта по принцип са членове на семейството - съпруг, брат, баща. Средно се предполага, че има около 20 до 30 жертви на престъпленията на честта във всяка арабска страна годишно.
Престъпленията на честта понякога се извършват на базата на слухове. В Египет данните от Института по криминология сочат, че 70% от жертвите през 2015 г. са били невинни и девствени. Арабската съдебна система взема под внимание мотива „чест" и издава леки присъди на извършителите. А изнасилвачите биват оправдавани ако се оженят за жертвата. Правозащитните организации се борят от годни за законодателни промени в тази посока защото това е двойно престъпление срещу жената.
Момичетата понякога биват убивани само защото отказват младоженец, предложен от семейството. Според ООН 14% от младите арабки биват принуждавани да се оженят преди навършване на 18 години. Йемен е на челно място в тази бройка. 52% от младите йеменки биват женени под 15 годишна възраст. Там всеки ден средно умират по 8 жени в следствие ранното им омъжване.
Духовниците са единодушни, че момичето може да се омъжи щом вече има цикъл. А това може да се случи между 9 и 13 г. възраст. Те водят яростна съпротива срещу проекто-закони, предложени в някои арабски държави, които да забранят сключването на брак с момичета под 18 г. възраст.
Обнадеждаващо е, че гласът на арабката се чува по-високо с всеки ден в търсене на повече права. И с настояване за законодателна защита срещу насилието, извършвано спрямо нея. Но пътят пред нея е много дълъг.

Тагове:

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички