Чиновниците нарекоха своята безотговорност "свобода за учителя"
Поставете на фокус училището като корупционна схема, казва Цеца Петрова
- Госпожо Петрова, доколко в момента изискванията, поставяни от образователни експерти и чиновници в МОН се различават от реалното състояние на образователната система, което Вие като учител виждате всеки ден? Какво не приемате в тези изисквания?
- Чиновниците организират акции. Новата им акция е оценяването. Искат всяко училище да има свои критерии и своя скала за оценяване. Това е недопустимо, защото прави учениците неравнопоставени. Учителите трябва да участват в изготвянето на стандарти и критерии, единни на национално ниво, но да работят по свои е начало на истинска анархия. Чиновниците наричат това свобода на учителя, но е ясно,че е тяхна безотговорност. Тя прави учениците жертва на субективизъм. Необходим е нов формат на общуване между чиновничеството и учителите, който да използва потенциала на колегията.
- Лансира се идеята матурата да бъде разделена на няколко модула като превантивна мярка срещу преписване. Ще помогне ли това според Вас или само ще затормози изпита?
- Разделянето на матурата на модули е точна реакция, но тя е недостатъчна, защото не е гаранция. Ако не се разрушат спираловидните структури, които са превърнали матурите в бизнес, всяка поредна година ще имитира нова изненада и инициативност. И след като това не е престъпление, преследвано от закона, нищо няма да се промени. Матурите са факт повече от десет години. Всяка година има шумен скандал около тях, но нито веднъж не беше назован виновен чиновник, а те са си все същите, не от десет, а от два и повече пъти по десет години -несменяеми, публично анонимни. Някои от тях са били учители едва две-три години преди десетки лета.
- Каква е реалността - трудни ли са учебниците за учениците и какво точно ги затруднява? Къде трябва да бъдат направени най-съществените промени?
- Проблемът с учебниците е още по-сериозен. Той е златна мина и е непробиваемо охраняван от печелившите. Затова се искат безброй учебници с всевъзможни оправдания и нападки. Учебникът е писмената договореност с изпитвания. Той спасява от произвола на изпитващия. Затова има задължителна, профилирана, избираема подготовка. Учебникът е коректност към ученика. В момента цари пълна анархия с видими резултати. Учителят не е длъжен да спасява гафове в учебниците. И тъй като това е една тясно затворена система, обществеността е лъгана, както е удобно.
- Нужно ли е отпадане на автори от учебното съдържание по литература, какъвто опит имаше преди време? Необходимо ли е според Вас да се разделят часовете по български от тези по литература?
- През учебниците стигаме до учебните програми. Тези по български език и литература преди две години произведоха пореден скандал. Последва категорично мълчание. А ни чака "случването" им. Ето това е страшно-бъдещето на нацията да е случайност, а не наша обща грижа,мисъл и договореност. А като обявим Ботев, Вазов и Алеко за ненужни, обременяващи с мисъл и неадекватни на новото време, няма и да разберем какво ни се "случва". Може би така трябва!
Разговорът за образованието е разговор за бъдещето, а то неминуемо ще е скъпо платено духовно себеунищожение. Медиите не бива да водят този разговор с няколко столични директори. Става смешно. Нека поставят на обществен фокус училището като корупционна схема. Нека стане наистина ясно кой какви ги върши. Кой какви права делегира и какви отговорности снема. Иначе ще бъде все така-ояло се чиновничество, набедено учителство, безпомощно ученичество и огромна доза лустро-за замазване на положението.
- Смятате ли, че Законът за училищното образование ще разреши някои от реалните проблеми? Какви промени са нужни и къде най-вече се къса връзката?
- Новият закон преповтаря сега действащия като санкции на учениците, но те са напълно неефективни и създават безпомощност пред погазването на училищния ред. Самата процедура по наказанията е много тромава и често приключва с триумф на провинилия се. Законът има и други доста спорни моменти. Обществените съвети могат да превърнат оценяването на учителите в разчистване на сметки с неудобните и непослушните. Огромен е допустимият брой на учениците в паралелките. Затварянето на такъв голям брой ученици на едно място за дълго време поражда агресия, пречи на вниманието, на съсредоточаването,на качеството.
- Трябва ли според Вас да се атестират учители и директори на всеки 4 години, както предвижда новият закон?
- Смятам за необходими атестациите на учители и директори и мандат на директорите. Без тях системата е обречена да преповтаря собствените си грешки, а тези, които ги създават, себевлюбено да блаженстват в смешното си величие.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
