Докъде ще стигнат драмите в Реформаторския блок? Ще тръгне ли ДСБ по собствен път към президентските избори? Ще разклатят ли кабинета кавгите в десницата? Ще се възползва ли БСП от раздорите в противниковия лагер? Кои са пътищата за възраждането на левицата? На тези въпроси "Стандарт" потърси отговор от изпълнителния директор на "Галъп Интернешънъл" Първан Симеонов.
Реформаторите се опитват да бъдат въжеиграчи хем на власт, хем в опозиция
Прозападната и балканската десница най-накрая се разделят, смята Първан Симеонов
- Обществото е уморено от протести и смяна на правителства
- БСП ще поеме нагоре, когато изстине споменът за Орешарски
- Политическата криза може да се възпали, ако възникне голям социален проблем
- Г-н Симеонов, оправда ли драматичния си потенциал вчерашната сбирка на реформаторите. Те се разбраха, че Блокът остава във властта, а ДСБ минава в опозиция, но до март ще остане в коалицията.
- Още от самото начало се очакваше Реформаторският блок да се възползва от своето най-голямо предимство /което се явява и най-големият му дефект/ - това, че не е монолитен. Не е блок, а мрежа. Освен че е мрежа от партии, е и мрежа от личности със сложна система от нюанси. Тази характеристика много пъти му е изяждала главата, защото РБ не е бърз и няма единна воля, но пък и неведнъж му е позволявала да се измъква сух от водата. Тази мрежа позволява да се огънеш максимално, без да се скъсаш. Мрежовата среда позволява да се измислят креативни решения - хем си на власт, хем в опозиция. Хем да изглеждаш красиво, хем - прагматично. Отдавна предвидих, че РБ търси подобно въжеиграческо решение - не "или/или", а "и/и".
В РБ съществува студен мир. От няколко месеца там вървят две писти. Намирането на компромис на вчерашната среща не означава, че коалицията не се разпада. Там открай време има една по-отчетлива политическа традиция на ДСБ, и друга традиция - около ДБГ и СДС. Напрежението между тях напоследък доста нарасна. Третото обстоятелство е, че няма особено значение дали РБ съществува или не. Тази марка придобива значение преди избори. През останалото време те и бездруго си оперират като сложна система с вътрешна опозиция. Мисля, че една от целите им е да съхранят запазената марка засега.
- Радан Кънев е поискал РБ да настоява за ново правителство в рамките на този парламент. Реалистично ли беше предложението му?
- Андрей Райчев наскоро отбеляза, че Радан Кънев замахна да затвори с трясък вратата, но се сети, че може никой да не го извика да се върне и май ще се опита да я затвори по-лекичко. ДСБ се опитва да остави вратите отворени и да изглежда принципно. Те си правят две сметки. Едната гласи: Да оставим вратите отворени, че всичко може да стане. Другото им изчисление е: ДСБ в условията на отсъстваща опозиция излиза от властта, съединява се с уличната енергия и постига ефект на снежната топка. Стопля си отношенията с либералния проамерикански лагер, създават някаква политическа амалгама и издигат общ кандидат-президент, което впоследствие ще им донесе и добър парламентарен резултат. Тоест хората на Радан си правят сметката да оставят ракетата носител РБ, както и друг път са правили в своята политическа история. Навремето при отделянето на ДСБ от СДС беше популярен рефренът "Духът напуска тялото".
Освен всичко друго сега започва и битката за наследството на Блока. В коалицията вече тече бракоразводен процес и се отива към раздяла. При раздялата между десните ще възникнат две битки - първата е кой от кого се е отделил - ДСБ ли се е отделило от РБ, или пък ДСБ е създало РБ, а другите са се отделили. Втората битка ще бъде кой е добрият и кой - лошият. Естествено, ДСБ ще се изкарат добрите и принципните, а останалите ще бъдат предатели и колаборационисти. Третата битка ще бъде за това в очите на хората кой ще бъде автентичният РБ.
- Самият Борисов спомена, че зад кавгата стои сценарият "Радан - кандидат-президент".
- Дали кандидат ще бъде самият Радан Кънев или някой друг от този лагер още не е ясно. Най-важното, което трябва да следим, е дали се разделят окончателно двете десници - либералният проамерикански лагер и бойковият балкански доморасъл тукашен лагер. Те дълго време съжителстваха въпреки културната непоносимост помежду им, защото имаха съвпадение на интересите. Прозападният лагер се възползваше от ГЕРБ - смяташе, че може да създаде творение с глава на просветено малцинство и тяло на герберско мнозинство. През 2013 г. волно или неволно прозападният лагер със своите протести докара Борисов на власт. Сега най-накрая двете течения ще се разделят и ще се конкурират. Предстои да видим дали ще издигнат отделни кандидати за държавен глава.
- Печели ли ДСБ от избраната хазартна тактика?
- В първия момент на скандала имаше опасност да се окаже напуснал властта само лидерът Радан Кънев. Тичайки много бързо, да се обърне и да види, че зад него няма никой и да се самобламира по този начин. Втората опасност беше партията да се раздели със знаково лице. Не е тайна, че една от най-харесваните фигури в кабинета е Петър Москов. В ДСБ успяха да намерят някакъв нюанс и съхраниха здравния министър. Третата заплаха беше партията да се цепне през средата. Зад Кънев и Москов стоят групи от хора - това са политически течения, а не междуличностен въпрос. ДСБ успяха да избегнат тези опасности. Засега и вълкът е сит, и агнето е цяло.
- Появата на дясна опозиция ще помрачи ли образа на правителството?
- Логиката говори, че излизането на ДСБ не би трябвало да се отрази много върху стабилността на кабинета. Политологът Борис Попиванов обясни, че хората реално не разбират тънкостите на съдебната реформа. Те виждат, че има някаква стабилизация на управлението, която им се услажда. Обществото е уморено от протести и смяна на правителства.
Идват празници, а едни своенравни политически хора им говорят за някакви прокурорски квоти и числа. В този сюжет няма условия за масова мобилизация. Но идва зимата и социалните проблеми не са изчезнали. Оставям настрана винетките и акциза на ракията, но се задава поскъпване на тока и други непопулярни мерки. Ако към недоволството се насложи и някакъв голям социален проблем от февруарски, а не от юнски тип, може да удари гръм. Усещането за стабилизация е повърхностно, то е само на политическо равнище. Няма основания за бодрост в икономиката, няма усещане за справедливост в обществото, доверието в институциите и в съдебната система е изключително ниско. Напоследък дори доверието на българите към ЕС е разколебано заради бежанската криза. Българинът няма за какво да се хване и единственото, на което може да се опре, е усещането за стабилизация на политическо ниво. В икономиката обаче не вървят добре нещата, управлението е ден за ден и държавата задлъжнява все повече. Управляващите ходят по тънък лед. Ако падне голям социален камък, ледът ще се счупи.
- Левицата ще спечели ли от десния раздор?
- Левицата би могла да спечели, но това няма да стане скоро. БСП трябва най-накрая да влезне в опозиционната си роля, за което по парадоксален начин вече среща конкуренция от ДСБ. Постепенно социалистите ще намерят ваксата. Трябва да мине време - все още е много близък споменът за Орешарски и червените не могат да бъдат припознати като алтернатива. БСП минава през катарзис и известно време ще стои вгледана в себе си. Въпросът е дали БСП и АБВ ще успеят да създадат някакъв червен Реформаторски блок. Ако те намерят форма на коалиция, могат да повторят историческия опит на десницата да се събират с ненавист. Да играят заедно, без да се понасят. При РБ тази вътрешна ненавист, след като беше впрегната в конкуренция, доведе до вдигане на общия им резултат. На президентски избори трудно ще се получи подобен ефект, но левите са длъжни да се опитат да направят нещо. Непосредственото бъдеще на левицата зависи от умението им да се коалират и да излъчат общ кандидат-президент. В по-дългосрочен план бъдещето им зависи от това дали БСП ще успее да излезе от вътрешните си спорове пречистена.
- Свидетели сме на странни процеси - част от десницата излезе на протест и иска оставката на кабинета, а пък левите се нахвърлиха срещу протестиращите.
- Левите и десните ще се конкурират като опозиция. Левите ще викат на Борисов: "ДПС ти е на главата и нищо не можеш да направиш сам, а пък десните ти скачат театрално и всъщност не напускат властта". Десните пък ще казват на премиера: "Ти не си десен, ляв си, а освен това ДПС ти е на главата". И отляво, и отдясно, ще обвиняват ГЕРБ, че ДПС му е на главата. Били сме подобна ситуация и преди при Симеон Сакскобургготски, когато имаше и лява, и дясна опозиция на кабинета.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
