23-годишният талантлив поет Стефан Кичев се е самоубил миналата нощ и хвърли в ужас литературната ни общност.
Младият столичен майстор на мерената реч беше наричан от много критици Новия Яворов не само заради таланта, а и защото се припознаваше в образа на великия поет и революционер, а по ирония на съдбата също като него сам отне живота си, пише sofiapress.com.
Според негови приятели именно неудачи в личния живот са накаралия чувствителния млад мъж да направи крачката към смъртта.
Освен с поезия, Стефан се занимава и с история и публицистика и е известен с непримиримостта си към комсомолския конформизъм, безчестието и слагачеството пред силните на деня. Миналата година той сподели обществените си виждания в задочно писмо до убития от Държавна сигурност писател Георги Марков.
Преди пет години, тогава още ученик, Кичев спечели наградата в "Малки поетики" - раздел "Литература", със своята поема "Гноен вик". За съжаление твърде малко от творбите му са достъпни в интернет, защото Стефан го намира за неподходяща платформа за творчеството си.
Младежът сам се определя като нещо между Яворов и Дебелянов, но с малко от Вапцаров.
Нека почива в мир!
Из цикъла "Екраните не спят" на Стефан Кичев
(Кибетрагични стихове)
1.
свѣт
светлик
светкавица
гръм
тряс!
нирвам се в грядуще
от раз
непрогледно, непознато
мрак, трънак, бодил
без божа душа
в тоз тъмен, машинен всесвят
паника
беж!
огнедишаща ламя
не, светещ небостъргач
на него неонов движещ се плакат:
"к звездам!"
спомени за прогрес,
в космоса широк някога мечтания за летеж
моментен световъртеж,
ала действителността
ме сграбчва, оттърсва от наивитета на
човек
тълпа ме заобикаля
тракащ с кокалите си скелет на футурист
ме забелязва,
целия обвит в метал
до мен се
доближава
и на мига се отвращава
топлината ме издава
признак на нескончаем регрес!
погледи бликат от омраза
навярно, нося се с обрива живот
сред
изцерена от него
пионерска раса
лазер ме пронизва
мадама от пластмаса
ми намигва
- как топла кръв ми липсва в моята клиентела!
има си хас!
в материята еднократна
вдъхнали са живот - не живот с радост, лъчи, сред пустиня мираж
а долен, прокобен
шантаж
животец за живуркане
сред блата, мочурища в пропаст на мечта
за прекрасен нов свят
празничен ропот във виртуалната тъма
пред мен се разкрива бъдещето на любовта!
Поклон!
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
