- Към науката ни има интерес от чужбина
- Биополимери и нови форми за съхранение на енергия са сред откритията ни, казва Марин Пандев
Българската академия на науките и Агенцията за малки и средни предприятия организират среща на бизнеса и иновациите в "София тех парк" на 10 март. Целта е фирмите да научат повече за най-новите разработки на академията и да могат да се възползват от тях. По-късно срещата между наука, иновации и бизнес може да прерасне в ежегодна. За онова, което академията може да предложи на фирмите, РАЗКАЗВА ПРЕД ВЕСТНИК СТАНДАРТ шефът на Единния център за иновации на БАН Марин Пандев.
В СЛЕДВАЩИЯ БРОЙ НА ВЕСТНИКА ОЧАКВАЙТЕ И интервю с председателя на Агенцията за малки и средни предприятия Бойко Таков.
"Стандарт" е медиен партньор на уникалното събитие, целта на което е повече научни разработки да използват българските фирми, така че да повишат иновативността и конкурентноспособността си.
- Г-н Пандев, заедно с Агенцията за малки и средни предприятия имате идеята да бъде проведена инициативата "Наука за бизнес", която да свърже най-перспективните проекти на БАН с фирмите. Как се роди идеята за това?
- Идеята тръгна от ръководството на БАН, което искаше академията да се отвори повече за създаване на среда, в която науката и бизнесът да могат да общуват по-добре. Именно затова с Агенцията за малки и средни предприятия се разбрахме да направим едно публично събитие в "София тех парк", където да бъдат поканени официални лица, колеги от Академията, които да представят своята експертиза, работодателски организации и бизнес от съответните сектори. Институтите в Академията работят под някаква форма с бизнеса, част от тях изпълняват проекти по Националния иновационен фонд, но ние искаме тази среда да бъде по-широка и благоприятна.
- Какви иновации предлага БАН, от които би могъл да се възползва бизнесът?
- За изложението ние се опитахме да се ограничим поради формата на събитието, така че ще предложим около десет. В началото ще има представяне на фирми, които работят със звена и екипи на БАН, във втората - наши колеги, които споделят какво правят с фирми, а в третата идват разработки, които са на конкретен етап на развитие, подходящ за контакт с бизнеса. Имаше много голям интерес към събитието от нашите колеги, затова се постарахме да подберем най-атрактивните.
- В кои области се търсят разработки?
- Голяма част от институтите в Академията работят по проекти на Рамковата програма, има и такива, които изпълняват проекти по Националния иновационен фонд, но ние се постарахме да предложим конкретни разработки в няколко области, които са много търсени. Една от технологиите, които сме подбрали, е в сферата на оптимизация на индустриални задачи, която стана много търсена. Това е полезно във всички области, където се търси оптимизация на процеси - например оптимизация на разписания в транспорт, на работна ръка в компании. Други са фокусирани върху сектора енергийна ефективност, където ще бъдат представени ново поколение генератори за пречистване и компресиране на водород. Нашият център е партньор в най-голямата мрежа за подпомагане на малки и средни предприятия и научни звена - Enterprise Europe Network точно с цел интернационализация на научни резултати и търсене на партньори за конкретни разработки. Имаме и разработки, които са свързани със съхранение на енергия, но чрез друга технология - чрез оловни батерии. Разработките на тези колеги, които създават оловни батерии от ново поколение, имат приложение в телекомуникациите, в зареждането на електромобили. Те ще представят свои успешни проекти с фирми катоHitachi Chemical Company, Ltd., Exide Technologies, Стемо ООД и други. Едно от нещата, които според нас също би представлявало интерес, е свързано с фармацевтичната промишленост и с производството на биополимери. Това е едно средство за контактно лечение на рани, разработено от институт на БАН. Другото, което искаме да представим, е биокерамика за целите на ендопротезиране. Там се използват въглеродни добавки с наноразмери, което повишава тяхната устойчивост. В общи линии идеята е да се съберат на едно място бизнесът и учените и да се започне едно събитие, което би могло да бъде ежегодно, както и да се установи трайно сътрудничество с Изпълнителната агенция за малки и средни предприятия. Тук бих искал да благодаря на нейния директор доктор Бойко Таков за това, което прави, защото те имат доста широк контакт с българския бизнес. От друга страна, нашият Единен център за иновации е хоризонтално звено на Академията. Ние подпомагаме и БАН, и нейните учени по отношение на реализацията на техните продукти и на контактите с различни организации в чужбина, когато се търси бизнес партньор или друг научен институт, с който да довършат разработката. Подпомагаме ги и за участие в проекти, защото в рамковата програма "Хоризонт 2020" има огромен интерес от институти на БАН, поради сто процентното финансиране на проектите, но там изискването е да бъдат минимум три организации, а има и такива консорциуми, в които има и по десет от страни членки на ЕС и асоциирани партньори.
- Достатъчен ли е интересът, който бизнесът проявява към момента?
- Бизнесът проявява интерес към разработки от БАН, но проявява интерес и към получаване на експертиза от Академията. С нас са се свързвали различни фирми, които търсят да им се реши проблема или чрез апаратурата на Академията, или чрез нашата експертиза. Има интерес, но трябва да бъде изградена една среда, за да може това сътрудничество да бъде пълноценно.
- А как успяват учените от БАН да финансират разработките си? Знам, че винаги това е било проблем. Идват ли средства от бизнеса?
- Да, когато става дума за конкретни договори. Колегите се опитват да намерят финансиране на своите разработки, като се насочват към рамковата и други програми, за да могат да ги тестват в индустриална среда. Финансирането в Академията не е достатъчно, но в последните години стартираха големите проекти към Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж", където се закупи много нова апаратура. Друг е въпросът, че трябва да има и нужния персонал, който да бъде обучен да работи с нея, включително млади кадри.
- Проблемът със заплатите?
- За ниското заплащане в БАН се знае, затова и все повече учени се опитват да работят през проекти, където е предвидено и заплащане за персонала, но все още има разлика в ставките в сравнение с по-развитите страни от ЕС .
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
