Общество

Св. Фотина получила мъченически венец

При кла­де­не­ца Са­ма­рян­ка­та из­пи­ла пър­ва­та ча­ша "жи­ва во­да", той ста­нал вра­та към веч­ния й жи­вот

Св. Фотина получила мъченически венец
  • При кла­де­не­ца Са­ма­рян­ка­та из­пи­ла пър­ва­та ча­ша "жи­ва во­да", той ста­нал вра­та към веч­ния й жи­вот

Сред мно­го­то пра­вос­лав­ни же­ни, ко­и­то поз­на­ва ис­то­ри­я­та, е и све­та Фо­ти­на - са­ма­рян­ка­та. Жи­во­тът й пред­став­ля­ва по­ра­зи­те­лен при­мер за то­ва как Бо­жи­я­та бла­го­дат е спо­соб­на да въз­ро­ди и най-греш­на­та ду­ша, да я из­ве­де от бед­на­та на не­чес­ти­е­то и въз­ви­си до вър­ха на ду­хов­на­та сла­ва.

Еван­гел­ско­то че­ти­во раз­каз­ва за бе­се­да­та на Хрис­та със са­ма­рян­ка­та за жи­ва­та во­да или за бла­го­дат­та на Дух Све­тий и за по­ко­ле­ни­е­то Бо­гу с дух и ис­ти­на. Вед­нъж Ии­сус се­дял при Яко­во­вия кла­де­нец. Там би­ла и са­ма­рян­ка­та, на­ре­че­на по-къс­но Фо­ти­на. Той за­поч­нал бе­се­да с нея за жи­ва­та во­да, ко­я­то очис­тва гре­хо­ве­те, уто­ля­ва жаж­да­та на без­смър­тна­та ду­ша с Бо­га. Та­ка Ии­сус прос­то и мъд­ро до­вел са­ма­рян­ка­та до съз­на­ни­е­то за ней­ни­те соб­стве­ни гре­хо­ве и нуж­да­та да се по­кае и об­но­ви жи­во­та си.

Об­хва­на­та от спа­си­тел­на­та вя­ра в Из­ба­ви­те­ля, тя се по­ка­я­ла за ми­на­ли­те си теж­ки гре­хо­ве. За­поч­на­ла да во­ди доб­ро­де­те­лен жи­вот и се про­ник­на­ла от та­ка­ва пла­мен­на лю­бов към Гос­по­да, че как­то раз­каз­ва Све­ще­но­то пре­да­ние, не се по­бо­я­ла от­кри­то да из­по­вяд­ва Не­го­во­то име пред юде­и­те и езич­ни­ци­те и да из­стра­да мно­го за­ра­ди Не­го. Са­ма­рян­ка­та по­лу­чи­ла мъ­че­ни­чес­ки ве­нец при го­не­ни­е­то на хрис­ти­я­ни­те от рим­ския им­пе­ра­тор Не­рон.

Све­та­та Цър­ква е уве­ко­ве­чи­ла ней­на­та па­мет, прос­ла­вяй­ки я под гръц­ко­то име Фо­ти­на, т.е. прос­ве­ти­тел­ка. Све­то­то пре­да­ние съ­об­ща­ва по­у­чи­тел­ни под­роб­нос­ти за ней­ния жи­вот ка­то са­мо­от­вер­же­на бла­го­вес­тни­ца за Хрис­та. Про­по­вед­та й се раз­на­ся­ла в та­ки­ва важ­ни цен­тро­ве на древ­на­та кул­ту­ра ка­то Ко­ринт и Рим. Ко­га­то Не­рон я при­зо­вал на съд, тя та­ка твър­до из­по­вяд­ва­ла вя­ра­та си в Хрис­та, че до­ве­ла им­пе­ра­то­ра до не­о­пи­су­е­ма ярост. Той за­по­вя­дал да под­ло­жат нея и ця­ло­то й се­мейс­тво (че­ти­ри сес­три и два­ма си­нове) на най-жес­то­ки мъ­че­ния и лю­та смърт. Са­ма­та Фо­ти­на след ужас­ни из­те­за­ния би­ла хвър­ле­на в кла­де­нец.

Ка­къв зна­ме­на­те­лен край! При кла­де­не­ца ня­ко­га тя по­лу­чи­ла от Хрис­та сво­е­то пър­во ду­хов­но оза­ре­ние и из­пи­ла пър­ва­та ча­ша "жи­ва во­да", те­ча­ща във веч­ния жи­вот. И пак кла­де­не­цът й пос­лу­жил ка­то вра­та, през ко­я­то тя дейс­тви­тел­но пре­ми­на­ла във веч­ния жи­вот!

Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай