Стамболийски искаше да властва 40 г., но го нарязаха на парчета

Десет мита за смъртта на Александър Стамболийски

Стамболийски искаше да властва 40 г., но го нарязаха на парчета | StandartNews.com

Земеделският лидер се смяташе за народен човек, но караше бронирани коли. Предадоха го селяните

100 години след Деветоюнския преврат Стамболийски си остава противоречива личност, която за едни е народен спасител, а за други -  страховит диктатор. Все още има много тъмни петна покрай живота и смъртта му. През 1915 г. след скандал при среща с цар Фердинанд, на която категорично осъжда плана на монарха за включването на България в Първата световна война на страната на Централните сили, Стамболийски е отстранен и осъден на доживотен затвор. 5 години по-късно БЗНС идва на власт като спасител на България след краха в Първата световна война и обявява, че ще властва 40 години. Управлението на страната, начело със Стамболийски, остава в историята като първото и единствено правителство, спечелило абсолютно парламентарно еднопартийно мнозинство с избори, но свалено с преврат, последван от убийството на земеделския вожд Александър Стамболийски. Екзекуцията му е жестока, но все още обвита с митове. Тя слага началото на тежка политическа конфронтация, която няма да бъде преодоляна десетилетия напред.

  • 1.  Защитник или душманин на селяните

Като самобитен политик, Александър Стамболийски се обявява за творец на утопичната съсловна теория за социално-икономически прогрес. Според нея обществото се дели не на класи, а на съсловия. И тъй като България преди 100 години е била с 80 % селско население - това трябвало да защитава властта. Някои от реформите на БЗНС са полезни - въвежда се тригодишен задължителен и безплатен курс на обучение в училищата, създава се държавен поземлен фонд за стабилизиране на дребните селски стопани, дават се изгодни кредити за кооператорите. Но се назначават само верни хора, отменено е изискването за образователен ценз в  учрежденията и те се изпълват с полуграмотни чиновници. Законът срещу спекулата се превръща в мощен корупционен лост, тъй като посочените за спекуланти се откупуват, плащайки щедро на продажните чиновници.

  • 2.  Кошмарът на оранжевите конници

Използвайки ограничителните за армията клаузи на Ньойския договор, Стамболийски създава "оранжевата гвардия", която трябвало постепенно да подмени кадровата армия. Така той се обгражда с верни офицери, а отношението към останалите е не само враждебно, но и провокативно. Оранжевите конници са селяни, облечени в народни носии, които връхлитали на военните паради на войската на Гергьовден, за да унизят празника им. Докато опозицията пътувала за Велико Търново, лидерите били свалени от влака от оранжевите конници, брадите им били оскубани, бомбетата - тъпкани с крака, а накрая били набити и откарани в Шуменския затвор. Нямало полиция да спре безчинството, нито прокурор - те били членове на БЗНС.

  • 3.  Счупената химикалка

Стамболийски поема управлението на страната след две национални катастрофи. Легенда разказва, че след подписването на Ньойския мирен договор той  е счупил химикалката си. Решава да подкрепи идеята за създаване на Федерация на южните славяни. Историците спорят дали това сближаване е целяло режимът при необходимост да си осигури външна подкрепа от западната ни съседка. Това сближаване, при което Сърбия настоява за "ясно отношение на България към "македонските сепаратисти-терористи", силно обтяга отношенията на режима с ВМРО. И спечелва ненавистта на огромните маси бежанци, приютени в България след войните, в които македонското опълчение е дало свидни жертви. Войната с ВМРО е обявена на след като властта разбива две нелегални квартири на лидера Тодор Александров, а организацията издава смъртни присъди на Стамболийски и Райко Даскалов.

  • 4.  Разлятото царско шампанско

Два месеца преди преврата, Стамболийски печели извънредни избори със смазващо мнозинство, непознато дотогава през Третата българска държава: Според легендите той отишъл в царския дворец, за да отпразнува с шампанско бляскавата победа. Спрял пред група военни, където бил и шефът на Военния съюз полк. Иван Вълков и му казал: "Вие ли, полковници, сте щели да сваляте моето правителство, така дочувам?" Полковникът едва измърморил "Моля ви, господин министър-председателю". Царят се размърдал с неудобство, разлял шампанското си, но замълчал. В настъпилата тишина Стамболийски заявил: "Има ли сила, която може да ни от власт? Няма такава сила, която да свали власт, дадена ни от народа. Запомнете, ще управляваме не тези четири, а следващите 20 години!"

  • 5.  Народен човек с бронирана кола

Преобразеният от властта земеделски лидер само на думи бил народен. Обичал българската кухня, но си поръчал готвач от странство. Махал на селяните, но през бронираното стъкло на автомобила си.  Поръчал си мраморен бюст и отишъл да позира чак в Рим. Лидерът на селяните сменил името на метресата си, защото звучало селски. Така Пенка станала Татяна. Провъзгласилият се за народен лидер в края на управлението издигнал висшия партиен форум на БЗНС над всички официални институции в страната - над Народното събрание, над държавните административни органи. Дори дал правото на неговите членове да пътуват безплатно по българските железници.

  • 6.  Преврат или буржоазен бой?

Срещу тази разрастващата се "партия-държава" на Стамболийски се създава тайната организация "Народен сговор", която през нощта на 9-ти юни 1923 г. извършва преврат. Това са войскови поделения, които под командването на посветените в заговора действащи и запасни офицери обезоръжават полицията, "оранжевата гвардия" по места и арестуват по-голямата част от земеделските министри. Въпреки че превратът е извършен изцяло от военните, управлението на страната не е поето от "хунта", а е предоставено в ръцете на проф. Александър Цанков. Превратът е подкрепен от всички партии, а само комунистическата партия обявява неутралитет. По вестниците те пишат: "нека се бият двете буржоазии - селската и градската". Учрежденията са завзети безпрепятствено, тъй като оранжевата гвардия не смогва да реагира. Офицерите докладват на бъдещите министри, които се намират в дома на ген. Русев,  че "операцията мина благополучно" и се поздравяват с "Да живее България".

  • 7.  Знаел ли е царят

Знае се, че рано сутринта новият кабинет е отишъл във Врана в очакване цар Борис III  да подпише веднага двата указа. Той обаче в свойствения му стил се забавил почти 7 часа. Сложил накрая парафа с думите "Бог да ни е на помощ". Оттук нататък започват митовете. Едни твърдят, че попитал неколкократно: "Къде е г-н Стамболийски". Отговорът бил - в Славовица. Други пък смятат, че царят е бил напълно наясно, че към родното село на Стамболийски вече отиват дружини от ВМРО и че се чака екзекуцията на Стамболийски. В книгата на Стефан Цанев се цитира новият министър-председател проф. Александър Цанков, който твърди, че "царят е подъл, коварен, така изкусно се прикрива, при това е страхлив и бяга от отговорности. С един жест той можеше да предотврати всички убийства и своеволия. Той разполагаше с войската и Военния съюз, както и с ВМРО". В други спомени обаче пише, че е идеологически мит това. Царят узаконил преврата, но дотам.

  • 8.  България ще ви се види тясна

Колкото и да се стоварва вината на ВМРО, истината е, че голямата лична трагедия на земеделския вожд е друга- той е предаден от селяни. По спомените на акад. Георги Марков по време на преврата Стамболийски е бил във вилата си в родното село Славовица, където се е оттеглил след изборите да пише проект за нова Конституция. Искал да изключи царят от външната политика. Бил убеден, че е несваляем. Новината за преврата му донесъл капитан с малък ескадрон, изпратен от Военния съюз. Според легендата Стамболийски избухнал: "Марш оттука, че България ще ви се види тясна!". Когато обаче истината лъснала, бившият премиер организирал съпротива, но никой не се отзовал. Той хукнал да се спасява с брат си Васил в царския чифлик в Кричим. На 13 юни в село Голак обаче влязъл в местната кръчма да поиска парче хляб и селяните го предали на военния отряд на капитан Харлаков, който го търсил, за да го арестува.

  • 9.  Кървавото послание

След залавянето го отвеждат във вилата в Славовица, където впоследствие идва група от ВМРО, начело със скопския войвода Величко Велянов. Той е физическият екзекутор на Стамболийски, а не капитан Харлаков, както се твърди. Военните много добре са знаели, че го предават  в ръцете на смъртния му враг ВМРО. Носят се легенди за зверските продължителни мъчения, които са му прилагали. Стамболийски е бил намушкан повече от 60 пъти. Дясната му ръка е била отрязана в китката, както и пръстите на лявата му ръка. Според легендата, миг преди да загуби съзнание, Стамболийски написал на стената на обора със собствената си кръв последното послание към бъдните поколения - "А. Ст. 14 юни 1923". Брат му Васил също бил измъчван до смърт, а после нарязан. Преди да бъдат погребани, на двамата били отрязани главите. Жестоката смърт и мъките на Стамболийски са сравними само с тези на Стефан Стамболов, когото посичат с ятаган в центъра на София.

  • 10. Легендата за Пенкин мост

Легенда за Пенкин мост е жива и до днес. Тя гласи, че през 1918 г., по време на Войнишкото въстание, Александър Стамболийски бил освободен за няколко дни и решил да си направи излет край София. Така попаднал на гара Реброво. Там съвсем случайно срещнал едно от най-красивите момичета, което е с около 20 години по-младо от него. Според митовете, заради Пенка Стамболийски бил често гост в Реброво. Една майска сутрин след обичайното си посещение, той бързал за влака, за да присъства на церемония в Двореца, но заплел крака си в стария въжен мост и за малко не паднал във водите на Искъра. Чакащите за влака му помогнали, а той им обещал, че няма да забрави тази добрина. Скоро след това центърът на общината бил преместен от Церецел в Реброво, а през юли 1922 г. е Стамболийски лично направил първата копка на новия мост. Близо до него била и красивата Пенка. Не е известно кога е открит мостът, защото Стамболийски бил убит, а Пенка изчезнала. От тази тъжна любовна история остава само все още запазеният мост над река Искър.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай