Сретение Господне. Очите ни видяха спасението

С явяването Си в плът Синът Божий стана Син Човечески, за да подири и спаси погиващия в греха род

Сретение Господне. Очите ни видяха спасението | StandartNews.com

 

  • С явяването Си в плът Синът Божий стана Син Човечески, за да подири и спаси погиващия в греха род
  • С надежда и упование очакваме Сретение Господне

С явяването Си в плът Синът Божий стана Син Човечески, за да подири и спаси погиващия в греха човешки род. Яви се "светлината на разума", която разкрива Божието битие, води до познание на истината, осветява пътя на отдалечилия се от Бога човек към възвръщане на изгубения рай, към достигане на душевно спасение.

Грехът отдалечава от Бога - безгрешния, чистия, безпределния, безкрайния, вездесъщия Бог. Човекът се лишава от достойнството си да общува с Бога, да изживява

блажената радост от непосредствената си близост с Него

да чувства благодатното Му присъствие в тайнствата на светата ни Църква. И пак сетне стига до съзнанието, че "от Господа е спасението" (Пс. 3:8). "Този е камъкът... и в никого другиго няма спасение; защото под небето няма друго име, на човеци дадено, чрез което трябва да се спасим" (Деян. 4:11-12).

С голяма радост и благодарност към Бога старецът Симеон Богоприимец посрещнал в Йерусалимския храм Спасителя - 40-дневен Младенец, носен от пречистата Му майка, дошла в смирение послушна на закона Господен (Лев. 12:8), след дните на нейното очистяне, да представи пред Господа божествената си Рожба.

Старецът станал богоприимец. След като столетия очаквал "утехата Израилева" и сбъдването на предсказанието на Светия Дух, че "няма да види смърт, докато не види Христа Господен" (Лука. 2:26), той възпял химн с поглед, устремен към небето, с утеха, поставила знаменателен предел между две епохи, с надежда и вяра че изгрява светлината на света.

Прегърнал Младенеца, благословил Бога

и рекъл: "Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи, - светлина за просвета на езичниците и слава на Твоя народ Израиля".

Учудени изслушали тези думи Йосиф и Приснодева, изненадала ги тази необикновена среща. И те виждали в очите си спасението от Бога - Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен, Спасител не само за юдеите, но за целия свят. Древното отминава, всичко става ново, обновява се по образа на Създателя си. Законът се покрива от благодатта. Един свят си отива, умиращ в греха, друг свят се ражда в светлина и безсмъртие.

Озарен от просвещението на Светия Дух, многолетният старец вижда с пророчески взор изобилните духовни блага, които Месия ще дари на човеците. Те ще бъдат и славата на богоизбрания народ. Името на Христа ще бъде обаче и предмет на противоречия, ще стане причина за падане и ставане на мнозина. Който повярва и се кръсти - ще стане и ще бъде спасен, който не повярва - ще падне и ще бъде осъден. Но в падението си нечестивите ще бъдат озлобени и жестоки, отмъстителни и подли,

ще разпнат на кръст Светлината

за да останат завинаги чеда на мрака. А това ще прониже като с меч душата майчина, за да запише сетне Църквата кръсто-богородичната песен: "Оръжие прониза твоята пресвята душа, когато видя невинно разпнат твоя Син и Бог". "Светът се радва, че приема избавление, а моята утроба гори, като виждам разпятието и, което за всички търпиш, Сине и Боже мой!"

Благочестивата Анна пророчица била свидетел и участник в сретението - посрещането на Господа. И нея Бог удостоил да стане съпричастна на това храмово и всемирно тържество, а тя се приготвяла за него, като не се отделяла от храма, служейки Богу с пост и молитва денем и нощем. Вдъхновено прославяла Бога и възвестявала името Му на всички, които очаквали избавление в Йерусалим. Младенецът пък растял и крепнел духом, изпълвал се с мъдрост, пребъдвал в благодатта Божия.

И днес

тези свещени мигове на сретението вълнуват сърцата ни

Питаме се - често ли срещаме Иисуса, заставаме ли достойно пред Неговото лице? В Христа се кръстихме и облякохме, умихме се и се осветихме, миропомазахме се и се просветихме, приехме "печата на дара на Светия Дух" и станахме поданици на Царството Божие. Растем, учим се, напредваме, избираме път в живота, стремим се да ходим в светлината на евангелската добродетелност. Тя е за всички. Блика и грее от срещите ни с Господа чрез словото Божие в светата Библия, в храма на богослужение, на молитва и изповед, в общението със светата Чаша, във вършенето на добри дела.

"Душата ми жадува за Бога силний, живий: кога ще дойда и ще се явя пред лицето Божие!" (Пс. 41:3).

"Вкусете и ще видите, колко благ е Господ! Блажен е човекът, който се Нему уповава!" (Пс. 33:9).

С надежда и упование очакваме и оная велика и решителна среща с Божието лице - след многобройните житейски лутания, след борбите и крушенията, след възхода и паденията - на Страшния съд, когато ще чуем: "Дойдете вие, благословените на Отца Ми" (Мат. 25:34), или "идете от Мене, проклети, в огън вечний" (Мат. 25:41). В този решаващ финал на земните ни усилия жадуваме "да срещнем Господа във въздуха" (1 Сол. 4:17) и винаги с Него да бъдем.Амин.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай