- Най-бързата жена с Даун е българка, казва треньорът Слав Петков
- Двама младежи с увреждания се завърнаха със сребърни метали от Световното първенство
"Ние знаем, че това са деца с ментални проблеми, не можем да ги направим математици или философи. Но пък можем да ги научим на спорт и така да им дадем мечти. Както и да им помогнем да ги сбъднат". Това ми разказва Слав Петков, който тренира деца с ментални проблеми за високи спортни постижения и тази година за първи път ги докара до медали на световно първенство. Без субсидии от държавата, без възторга, който олимпиадата в Токио изтръгна от очите ни - защото те са деца със синдром на Даун, за които малцина говорят. Ако говорят изобщо.Такива състезания обикновено не се излъчват по телевизията и малцина научават за тях. За първи път тази година България и Румъния са дебютирали на световно първенство за млади хора с подобен проблем. И младежите ни са донесли два сребърни медала по лека атлетика и плуване. Много разчитали и на най-младия състезател Александър Асенов, който още е на 14 години и направо се е запътил към злато по лека атлетика, но получил контузия още преди състезанието и заради това е с шина. Но пък момчето вече ни е носило златен медал от европейско първенство. Преди няколко дни на 400 метра гладко бягане
сребро ни донесе Радена Ангелова
която стигна и до финал на 200 метра, но там остана четвърта. "Радена е на 22 години и може да се каже, че е най-бързата българка с Даун", обяснява Слав Петков. И веднага развенчава мита, че на около 22 години хората с Даун вече се предполага, че са на преклонна възраст. "Има такива с придружаващи заболявания, заради които прагът на живота се смалява. Но има и хора с Даун, които доживяват до 70. Радена е едно прекрасно младо момиче, което знае, че спортът е начинът да сбъдне мечтите си", твърди той. Другият лауреат на сребро след първото ни участие в световно първенство е Христослава Колева от Казанлък, която е получила медала си на 25 метра плуване свободен стил. Имаме още двама състезатели, участвали на Световното, които обаче остават на по-ниски места - Емилиян Костов и Боян Ванков. Между другото парадоксът е, че жените постигат по-високи резултати в плуването - макар и с по две секунди.Младежите с Даун и друг път са носили високи призове - примерно от европейски състезания, но
за първи път стават част от световен шампионат
което е най-голямата награда за тях. Министърът на спорта Андрей Кузманов се е срещнал с децата и треньорите и дори разговаряли за възможност спортът за деца с ментални увреждания да получи финансиране от държавата. В момента той получава средства само от фирми и частни фондации, които вярват, че в тази кауза има смисъл. "Лично аз попаднах като треньор в тази сфера почти случайно - бях работил различни неща преди да изкарам магистратура в НСА за адаптирана физическа активност", разказва Слав Петков. В момента той вече е хоноруван преподавател в Спортната академия, а част от младите му студенти идват да карат стаж по време на тренировките на децата. Които не са само с Даун - има и с детска церебрална парализа, и с аутизъм. "Много е сложно да се каже от каква възраст да започнат да спортуват. Ние ги записваме от десетгодишна, защото е важно децата да са вербални - да могат да разбират какво им казваш, да изпълняват команди. Има аутисти, които могат прекрасно да смятат, а не могат да си кажат името, както и обратното. Подходът към всички е индивидуален", допълва Слав. При това тренировките не са "пет за четири", нахъсват ги сериозно, има си спортни лагери, у децата се създава чувството за дисциплина което е много нужно по време на състезания. "Шапка свалям на някои родители, които са готови на всичко, само някой да забележи и да заговори с детето им. Те са готови на всичко, само и само някой да им обърне внимание". А не е лесно, някои от децата с аутизъм са прекалено раздразнителни или изключващи контакт, при децата с детска церебрална парализа пък говорим и за ментални, и за физически проблеми. За тях са най-подходящи леката атлетика и плуването, но от тази година Федерацията за хора с подобни увреждания започва да развива и гимнастиката. "Надяваме се догодина децата да се включат и в световното първенство по гимнастика", разказва Слав Петков.
Едно от най-важните неща за тези младежи е социализацията - освен спорт и общуване, им се дава възможност и да работят, като до спортната зала е отворила п
ървата социална сладкарница, а младите хора работят в нея на трудов договор. "Знаете, че те нямат особен шанс да мечтаят за по-сериозна кариера. Но ние им даваме възможност да получават доходи и да бъдат осигурени, а и дисциплината, която са получили от спорта, също помага за това", допълва треньорът. По неговите думи, организацията си партнира с други формации, които се занимават със спорта сред тези деца, още когато не умеят да говорят. "Имаме мрежа, чрез която те могат да изпращат всичките си добри състезатели при нас когато поотраснат. Те подхващат малките още в годините, когато са невербални, не умеят да общуват и не разбират какво се очаква от тях, но въпреки това се справят прекрасно", допълва Слав. На състезанието, което се проведе миналата седмица в Италия, се явиха
над 700 състезатели от 17 държави
"Заради пандемията доста от страните не успяха да изпратят представители. Австралия например бе изцяло затворена, явиха се съвсем малко спортисти от САЩ. Но пък Световната федерация изказа радост, че България най-после се е присъединила към това голямо семейство. Нищо, че дори спортните екипи с трикольора, с които се явихме, не ни ги беше купила държавата, а ги купихме ние с пари от спонсори".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
