"Ето, таман сега му е времето, ама на, кураж липсва! Сега да има някой да освободи Македония, догдето е нашата партия на власт, че аз да те науча тебе какво се вика келепир. Ех, да ти пипна аз тебе солунската митница и не ми трябва много."
Това е един от текстовете, заради които в последните няколко дни се разигра фарсът "тука има, тука нема" в учебните програми. Неколцината експерти, излезли с имената си, за да защитят промените, заявиха, че от учебника са отпаднали творби, които са "неразбираеми" за учениците. "Тютюн" без малко да си отиде, защото съдържал "неизчистени" послания. И изобщо новите тенденции в образованието повелявали водещи да бъдат "уменията, които ученикът следва да овладее", а текстът да е само средство за постигане на очакваните резултати. В този смисъл аз предлагам на въпросните експерти средството за постигане на резултатите да станат текстове на Азис и Преслава. Щом няма никакво значение през кой точно текст ще мерим уменията на учениците, защо не използваме нещо още по-близко и достъпно до тяхното мислене? Впрочем някои от хората, работили по проекта, казаха, че се обсъждало в учебника да я няма и "История славянобългарска", защото децата и нея не разбирали. Слава богу, че сме се разминали само с "Българи от старо време".
Позицията на просветния министър, че никой няма да пипа знакови произведения на класиката ни от учебниците, обаче далеч не е хепиенд на скандала. На първо място, защото все още никой не е отговорил на въпроса какво точно искаме да учат в тези часове децата. Излиза, че докато в министерството се сменят политически ръководство и никой не знае кой точно каква отговорност носи, някой тихомълком подменя програми и критерии, експериментира с нови учебни форми и за всичко това се харчат пари. Кой ги получава и по какъв начин са избрани външните експерти? Има ли издатели и външни експерти, които гравитират около министерството и получават обществени поръчки, за да експериментират на гърба на учениците? Лично аз знам за няколко преподаватели, които застъпват горната революционна теория, че произведенията трябва да се учат по проблемни ядра, а не хронологично. И съм сигурна, че някои от тях вече са били готови и с наброски за новите учебници, заменили "Тютюн" с "Осъдени души". Да твърдиш, че почти всички творби, които образуват духа на българското в литературата ни, трябва да отпаднат като неразбираеми, означава, че на практика не искаш българските деца да учат литература. Искаш да учат "текстове" - все едно какви. Искаш да ги "разтовариш" - все едно на каква цена. И най-вече - май искаш да не мислят.
В суматохата от бързо сменящи се министри е най-лесно да пробуташ поредния пакет промени, за който преди това са били добре усвоени едни европари. 912 000 лева са отишли за всички изменения в учебните програми, около 40 000 от тях са платени на екипа, работил над програмите по литература. Сега всичко това трябва да започне наново. Закопали сме (пардон, усвоили) един европейски милион за съмнителни резултати, които няма да видят бял свят. Впрочем според преподаватели много от промените по другите учебни програми са били качествени и навременни. Сега обаче и те остават "в кюпа" и нямат шанса да заработят. Скандалът не бива да приключи, като на финала бъде уволнен някой чиновник, който е "управлявал процеса" и е качил програмите на сайта всъщност напълно законно - с подписа на служебния зам.-министър. Защото това ще подмени реалните отговори, които трябва да чуем - кой и как е писал програмите, кой е получил пари за тях и с какви аргументи е преценил, че "Бай Ганьо" и фейлетоните на Алеко са неподходящи и неразбираеми за съвременните деца. С две думи - кой е докопал "Солунската митница" в лицето на европарите за нови учебни програми.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
