Общото е, че формулирането на политиката е в ръцете на една клика от бюрократи
Форумът в Давос, както е традиция, имаше в дневния си ред интересни проблеми на световната икономика. Но без някой много да се учуди, проблем номер едно на трибуната, и най-вече в кулоарните разговори, станаха перспективите пред Европейския съюз. Съвременни "касандри" - като се почне от милиардера Сорос, та до френския премиер Валс - не спестиха мрачните си прогнози за разпадане на ЕС. Впрочем, Давос предложи актуалния декор. Иначе подобни прогнози се чуват и в Ню Йорк и Вашингтон, и в Лондон, че и в Брюксел и Страсбург.
Причините, които можели да доведат до този резултат, са - както се казва - цял поменик. В него са и проблемът с мигрантите, и дълговете, и тероризма, и популизма, и кризата в Украйна, и тази в Сирия, и отношенията с Русия, и тези с Турция, и заплахата Великобритания да напусне ЕС и т.н., и т.н.
Толкова дълъг списък за причините на една вероятна и възможна катастрофа, неминуемо поражда съмнение: а не е ли това удобно средство, за да бъде прикрита, или поне премълчана, може би най-важната причина?
Някои анализатори, главно в САЩ, се заровиха в историята и прокараха паралели между това, което става в ЕС и разпадането на империи в миналото, като се почне от това на Римската. Други - главно в Европа - затърсиха корените на "популизма" и "национализма", които се забелязвали в политиката на днешна Унгария, днешна Полша и други страни, със сравнително кратък стаж на членки на ЕС.
Прави впечатление обаче - доколкото успявам да следя - че в търсенето на това, което е смъртна заплаха за ЕС, се пренебрегва пример, който е много по-близо до нас и още жив в паметта ни. Имам предвид разпадането на Съветския съюз в последното десетилетие на отминалия век. Събитие, определено от Владимир Путин, като най-голямата геополитическа катастрофа на миналия век. Няма съмнение, че ако ЕС се разпадне, ще се намерят политици, които ще определят това като най-голямата геополитическа катастрофа за сегашния век.
Съветският съюз не се разпадна под военните удари на някоя друга сила. ЕС не е пред военна заплаха и, ако се разпадне, няма изгледи това да стане в резултат на класическа война. Краят на СССР дойде като последица от водена десетилетия политика. Ако ЕС стигне в предвидимото бъдеще до своя край, това също ще бъде резултат на водената от самия него политика. Като оставим настрана многото разлики между някогашния СССР и днешния ЕС, какво е общото, между едното и другото формирование?
Общото е, че както някога в Москва, така днес в Брюксел, формулирането на политиката и налагането й на целия ансамбъл, е в ръцете на една прослойка, група, клика, какъвто искате термин подберете - от бюрократи. Някога за съветската система се използваше термина партийна номенклатура. Може би за ЕС е подходящо да се говори за многопартийна номенклатура. Защото има в Брюксел и леви, и десни, и центристи, и популисти, но, с малки изключения, всички провеждат в същността й една политика, както е характерно за всяка бюрократична номенклатура.
Явлението не е ново за политическата социология. В последните години от живота си, лидерът на френските социалисти Леон Блум /1872-1950/ предупреждаваше, че бюрокрацията започва да заема в управлението на обществените дела една монополна позиция, която ще се окаже пагубна, както за социализма, така и за капитализма. Що се отнася до социализма, съдбата на СССР потвърди "по блестящ начин" опасенията на Блум. Ако успеем да излезем от калъпа на мислене, налаган от брюкселската многопартийна номенклатура, струва ми се неминуемо ще стигнем до убеждението, че ЕС също върви по пътя, прозрян от Блум.
Във всеки случай опитах се да намеря у някого от "лидерите на ЕС", поглед към правената в Брюксел политика, от гледна точка на тези страхове на видния френски социалист. Не открих.
Между бюрократичната номенклатура, окупирала върха на ЕС и монополизирала правенето на неговата политика, и масата от 500-те млн. жители на съюза, има катастрофално голяма дистанция. Тази дистанция не позволява преформулирането на европейската идея така, че да отговаря на очакванията и търсенията на днешния ден. Тази дистанция е в основата на скептицизма, разочарованията, парализирането и като последица - рушенето на основите на цивилизационния модел на Европа. Тази дистанция е, която прави от всяко по-сериозно предизвикателство, пряка заплаха за самото съществуване на ЕС. Брюкселският "елит" не разбра и не оцени предупреждението за Европа, което представляваше крахът на СССР. И затова в последвалите две и половина десетилетия вървя по пътя, който го изведе на днешния съдбовен предел. Има ли време? Има ли възможност за избор?
Главното е - ще се намерят ли личности, които да съумеят, заедно с обществото, да определят предизвикателствата и да организират силите на всички за преодоляването им?
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
