"Ние произхождаме от чужда династия, чужда на българската кръв и душа, ние нямаме нищо общо с тази долна раса." Тези шокиращи думи отправя прогоненият от трона цар на България Фердинанд към своя син - престолонаследника Борис III. Днес се навършват точно 165 години от рождението на монарха в замъка Кобург край Виена.
Разсъжденията на Фердинанд Сакс-Кобург-Готски са част от съветите му към неговия първороден син и приемник в навечерието на Втората световна война, около 1938 г. Скандални негови мисли са преписани навремето от царския архив в град Кобург от българския дипломат и историк Димитър Йоцов. Той бил лично приближен на Фердинанд и често посещавал абдикиралия цар. Преписът днес се съхранява в Централния държавен архив.
"За българския народ какво ли не се писа, той бил прусакът на Балканския полуостров, японецът на Европа, трудолюбив, пестелив и т.н. Смея се през глава на всичките тия глупости. Морално българският народ е недорасъл, а физически е просто за оплакване", пише в едно от писмата на Фердинанд до Борис.
"Аз не съм никога скривал презрението, което ми вдъхва народът. Колкото повече се показвах презрителен и високомерен пред народа, толкоз повече той показваше страхопочитание към мен. За обич и дума да не става. Ние произхождаме от чужда династия, чужда на българската кръв и душа, ние нямаме нищо общо с тази долна раса, следователно нямаме нужда от обичта на българския народ, защото нашите други интереси са гарантирани от тоя народ поради неговия страх и сервилност. С една реч ще ти подчертая дебело това да го съблюдаваш и ти, че аз никога не се улових на въдицата, която се казва "чувствата на народа към монарха си". Обаче и аз се забавлявах понякога да подстрекавам щуротиите на българите, особено на моите възлюблени съветници, министрите."
Размишленията на цар Фердинанд наподобяват стила на писане на Николо Макиавели във "Владетелят" (1513 г.), на който абдикиралият български владетел се опитва да подражава.
"Българският народ има само един идеал: да се обогати. Заради това, пази се да не му попречиш и затваряй си очите пред кражбите. Помилвай някак си незабелязано крадците, особено тия на държавни суми и дръж списъка им затворен в твоето бюро. Когато тоя списък се увеличи, да бъде в процент 10% от населението, то ти си спасен. Знай, че царете се крепят от разбойниците, но те са жертва често на разбойниците, когато не са ги щедро възнаградили", гласи друг от съветите на Фердинанд към сина му Борис.
Но проф. Петър Стоянович има друга трактовка за нещата
Ако говорим за отношението на Фердинанд I като княз и после като цар към положението на Балканите, към България, към българския народ, то това е отношение на един висш европейски аристократ към една балканска държавица. В неговите очи и в очите на всички представители на кралските дворове и на аристократичния елит, България е била по-скоро просто една бивша ориенталска провинция, отколкото европейска държава.
С напредването на неговото управление обаче, продължило цели 31 години, самият монарх преживява една вътрешна промяна. Защото вижда, че България под негово ръководство е в състояние да стане и става изключително прилична европейска държава, с която, между другото, той се гордее до в края на дните си. България се превръща в негова втора родина, в място, в което той е оставил най-доброто от своите усилия и качества.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
