Ще бъде ли 2014 г. по-успешна за бизнеса, на какво разчитат големите предприемачи и с какви предизвикателства ще се сблъскат? На въпросите отговаря инвеститорът в строителството и туризма, президент на "Главболгарстрой" АД и инициатор на туристическата атракция номер 1 за изминалата година инж. Симеон Пешов.
- Господин Пешов, какви предизвикателства очаквате през 2014 г. за бизнеса?
- На първо място ще трябва да усвоим оставащите европейски фондове от настоящия програмен период. Има много пари от обявени и предстоящи търгове. А те не се усвояват лесно. Защото зад всеки проект стоят хора и всички участници - общини, проектанти, строители, надзорници - ще трябва с голямо умение, отговорност и с нужните качества, да завършат тези проекти. Второто голямо предизвикателство ще е подготовката на следващия програмен период. Една от големите причини да не успеем да усвоим до момента достатъчно европейски средства от първия период е, че късно започнахме истинската работа. Много приказвахме, много се учихме и изтървахме по-големи възможности. А в Европа има такова правило, че когато не усвоиш достатъчно през единия програмен период, през следващия намаляват общия финансов размер, който се отпуска. И тук решението е в ръцете на общините, министерствата, без да забравяме и проектантите, които трябва да подготвят достатъчно качествени проекти, така че в Европа да нямат забележки. В строителството има голям екип от специалисти, които вече познават европейските програми, изискванията и правилата за успешното им изпълнение. С обединени усилия можем да се справим с предизвикателствата.
- Какви са прогнозите ви за икономиката ни?
- Аз не съм политик и никога не съм бил такъв. На България й трябва икономика. Не можем да вървим напред без нея и само с политика. От приетия бюджет е ясно, че не можем да разчитаме на много пари от него за капиталово строителство през 2014 г. Защото бюджетът има да покрива много други разходи, а икономиката не дава все още нужния ръст за увеличаване на вложенията. Експертите прогнозират ръст на икономиката от 0,8% до 1,5%. Това не е достатъчно, за да се увеличи сериозно сумата за капиталово строителство. Така че не очаквам сериозен ръст на икономиката през 2014 г.
- Вие сте идеологът на реализирания успешно проект за реставрация на крепостта "Цари Мали град" край Белчин. Той показа, че за превръщането на една културна и историческа забележителност в туристическа атракция са нужни обединените усилия на държава, местни власти и бизнес. Туризмът ли е този бранш, който може да доведе до по-голям ръст на икономиката?
- Този проект не е изключение, а по-скоро пример за публично-частно партньорство в обществена полза. Успяхме със средства на частни лица, фондация, общината и еврофондовете, с помощта на регионалното министерство и обединени усилия в името на една кауза. Проектът не е голям, но събира епохи от траките, римляните и Българското Възраждане в тяхната цялост на една 1700-годишна история на християнството. При това доказана и видяна от археолозите. Идеята се роди още преди 10 г., а накрая като че ли бързо израсна. Освен реставрацията и възстановяването на крепостта, благодарение на фондацията "Възраждане за Белчин" и частни средства, се създаде и проект за интериор и екстериор. И голите стени на крепостта приютиха една изключително богата музейна сбирка от артефакти, книжнина, икони. Което накара 160 000 души да посетят този културен ансамбъл от две крепости, музеи, църкви и малка атракция от 19 юли до края на 2013 г. Това показва интереса и жаждата на българина към историята, културата и религията. През следващите две години очаквам поне още 10-15 такива проекта да се превърнат в туристическа атракция от общо близо 50, по които се работи на различни нива. Защото от тези проекти има икономически, социален, исторически, културен и духовен ефект.
- Тези проекти ще успеят ли да извадят икономиката ни от кризата?
- Аз не съм експерт в туризма. От гледна точка на строителството - положителното е, че ще има поръчки от капиталното строителство по регионите, които ще могат да се печелят от по-малките компании. Голямото отражение върху икономиката през следващите 3-4 години ще даде проектът "Южен поток". В момента се провежда търгът и не е ясно още кой ще го изпълнява. Кандидатите са много, конкуренцията ще е много голяма. Но който и да спечели, българските строители ще участват в голяма част от работата. Може и да не е в изграждането на самата тръба. Има много видове работи покрай тръбата, компресорните станции, приемната станция, довеждащите пътища, преминаване през реки, пътища и железници. Всичко това се прави със строителна техника, материали и работници. Едва ли може някой да конкурира българските фирми и да доведе работници отвън. Така че масовите работи ще се правят от наши строители. Разбирате това колко много добавя върху еврофондовете, предвидени за усвояване. По значение обаче туризмът е преди строителството за икономиката. Ние имаме изградена много голяма база, традиции, а и вече персоналът се понаучи. Трябва обаче да станем по-работливи.
- Това ли е най-големият недостатък, който трябва да преодолеем през 2014 г. - мързелът?
- Трябва да сме по-работливи и отговорни. Да сме по-учтиви към туристите. Те искат да бъдат ухажвани, а не само да им бъде поднесено кафето. Там е част от разковничето. За развитието на туризма има един сектор, който крие голям потенциал - спа и балнеолечението. Там е и най-големият ни резерв. Ние имаме най-много минерални води в Европа. А цената на този ресурс в бъдещите 30 г. ще нараства. Европейските народи ще продължат да осигуряват социално населението си и ще е успех да привлечем част от северните народи с техните социални осигуровки и пенсионни фондове в спа комплексите. И ми се струва, че правителството трябва да разработи специални целеви мерки за увеличаване на инвестициите - български и чужди, в спа индустрията на България.
- Освобождаване от данъци ли имате предвид?
- Да. И да се създадат контакти между социални фондове на запад и бизнеса. В нашите банки има много натрупани пари и трябва те да се завъртят в икономиката ни. А една от сферите, в които те могат да се инвестират, е балнеолечението и спа туризмът. И това може успешно да се съчетае с културен туризъм. Да вземем за пример един Старосел. Европа има огромен интерес към тракийското наследство. А там, освен забележителността, има добре работещ спа комплекс с хотел, производство на вино и ракия. И оттам земеделието и храните също ще получат тласък за развитие.
- Предложихте бизнесът да дарява част от приходите си за история и култура. Възможно ли е това?
- Има много бизнесмени, които правят това. Мога да цитирам поне 10-ина имена, които инвестират в родните си краища и създават работни места. Въпросът е бизнесмените да дадем повече средства за археологически проучвания, защото държавата не дава достатъчно. И за реклама. Към всеки туристически обект трябва да има и съответната инфраструктура - пътища, хотели, ресторанти, кафенета, сувенири и т.н. И това трябва да бъде направено от бизнеса с фирмени средства, а пътищата - от държавата.
- Тогава обаче бизнесът трябва да получи правото и да управлява тези туристически атракции, за да има полза и за него.
- Много трудно се случват концесиите в тази област. Държавата трябва да измени законите, за да направи по-атрактивни публично-частните партньорства. И да отстъпва за ползване тези обекти през първите 3-4 години срещу минимални такси, за да се развие бизнесът и чак след това да се увеличат таксите. Икономиката се държи на бизнеса. И не бива държавата и медиите да го критикуват непрекъснато. Ние не сме изживели все още това чувство за задължителна равнопоставеност. Вижте, не всеки бизнес е крадлив. Аз познавам много бизнесмени и всички те са на светло, няма сиви. Дори и 10% от компаниите да скриват нещо - това не е етикетът на всички строители. Много мениджъри бързо искат да изчистят данъците към държавата и задълженията към фирми и работници, за да работят на чисто - и заради контрола, но и защото вътрешното им убеждение вече е такова. Публично-частното партньорство обаче е изключително важно. Ето, появяват се сигнали, че има интерес за изграждане на магистралите "Черно море" и "Хемус", на прохода Петрохан, пътя София - Видин. И правителството трябва да създаде нужните условия, за да се случат те. Много години ние нямаме осъществен такъв голям инфраструктурен проект на принципа на публично-частното партньорство.
- Според министъра на инвестиционното проектиране Иван Данов причината е в краткия срок за управление на тези проекти - 25-30 г., колкото са и банковите кредити. Той предложи срокът да се удължи до 99 г.
- Той е прав. И 50-годишен срок на тези договори е достатъчен. Процедурите обаче са много тежки. Освен за инфраструктурата, това важи и за концесиите на минерални извори. Там и таксите са много високи, трудно се дават общински парцели. И винаги се мисли, че щом има интерес, значи има и далавера за бизнесмена, но не се отчитат ползите за обществото. Ние нямаме и публично-частни партньорства в областта на образованието и медицината, което е традиция в Европа. А там и сумите са по-малки - от порядъка на няколко милиона, и такива средства в България има. Но законът за публично-частно партньорство трябва даде много стимули и облекчения, за да заработи.
- Какво си пожелавате през 2014 г.?
- На първо място искам да честитя Новата година на всички читатели на в. "Стандарт", на всички строители, бизнесмени и на всички българи. И да им пожелая много здраве, енергия, да сме по-добри и вярващи през тази година и да имаме много сили, за да преодолеем предизвикателствата.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
