София. Писателите обичат да имат по няколко самоличности. Чрез тях те търсят себе си и историята, която да впечатли все повече читатели. Авторите на романи и лирика избират звучни имена, вдъхновени от най-невероятни случайни ситуации или от любими хора. Така техните най-първосигнални пориви се превръщат в емблеми, които всички ние обичаме да си припомняме.
Великият тълкувател на Шекспир в България се казва Валери Нисим Меворах, но през 1938 г. издава дебютната си книга "Птици към север" с името Асен Раковски. Едва по-късно синът на доктор Нисим Меворах взима фамилията на майка си - Петров. Димитър Стефанов Стоянов също използва името на рождената си родителка Рада. Въпреки че е отгледан от Екатерина, сестрата на баща му, Митко решава още с дебютната творба да покаже уважение към корените си. През 1939 г. изпраща първото си стихотворение до списание "Българска реч" като Димитър Радин. Невинна и неволна редакторска грешка превръща името Ралин в легенда на българската култура. След време той избира мъжкия вариант на Рада - Радой.
Димитър Иванов Стоянов публикува за първи път през есента на 1895 г. в ученическото списание "Извор" разказа си "На майчин гроб". Под следващите си творения слага автографи като Мито, Чер Чемер, Иван Коприван... Все търсел някой псевдоним, водейки се от новата мода в литературата.
Искал да окончава на "ин", тъй като псевдонимът на Тодор Влайков - Веселин, много му допадал. Слушайки народната песен "Елин Пелин - зелен пелин", бъдещата култов писател вече знае какво ще предприеме. Той разбирал значението на думата пелин, но "Елин" така и не успял да разгадае до края на живота си. Елин Пелин се появява за първи път под стихотворението "Тихи тъги", отпечатано в списание "Български преглед".
Христо Димитров Измирлиев се нарича Смирненски, тъй като това е гръцкото име на град Измир в Мала Азия, откъдето произлиза фамилията му. С него за първи път се подписва през 1917 година. Починалият на 24 поет започва кариерата си през 1915 г., следвайки по-големия си брат, хумориста Тома Измирлиев. 16-годишен тогава, Христо става сътрудник в различни хумористични издания. С друг свой известен псевдоним - Ведбал, именитият автор се подписва за първи път във вестник "К'во да е".
Зад уникалните хумористични истории на Чудомир се крие Димитър Христов Чорбаджийски. За псевдонима му има две версии. Първата гласи, че като дете в Павел баня ходел часове наред на ръце и обикалял с главата надолу из местността. Бабите го гледали и си казвали, че се е родило ново чудо. По-реалистичната версия обаче е свързана със сътрудничеството му със списанието "Барабан". За него той рисувал карикатури, подписвайки се като "ЧОРБ". Един ден, докато подготвял поредните си забавни рисунки за София в община Турия, пристигнал новият брой на вестник "Пряпорец". Там имало съобщение, че се издирва македонският комита Чудомир.
Кантарджиев. Димитър харесал портрета на издирвания, а негов приятел му посочил, че страшно много си приличат. "Митко, май ти си на кадрото." Шегата се харесала на Чорбаджийски, той извадил карикатурите от плика и без колебание поправил името под тях на Чудомир.
Кръстници на Пейо Тотев Крачолов са неговите авери от кръга "Мисъл" - д-р Кръстьо Кръстев и Пенчо Славейков. Именно синът на Петко Славейков измисля псевдонима Яворов, с който великият поет се подписва за първи път през 1899-а под стихотворението "Овчарска песен".
Най-новият случай на автор, скрит зад псевдоним, е с майката на Хари Потър - Джоан К. Роулинг. Медии и критици я разконспирираха, че тя стои зад името на дебютанта Робърт Галбрейт, чийто криминален роман "Зовът на кукувицата" е на пазара от 14 юли. Авторката обясни, че искала да пусне новата си книга точно по тази схема, за да няма предварителни очаквания към нея. След като тайната й излезе наяве официално, продажбите на кримката, която в началото бяха позамрели, скочили с 507 процента. Книгите на чиклит отличничката Нора Робъртс са излизали с името Дж. Д. Роб. От сайта на бестселъровата авторка обясняват, че тя взела решението, за да намери нови предизвикателства и възможност да излезе извън жанра, в който до тогава творяла. Вместо любовните романи, които пишела, с псевдонима си Робъртс започнала да издава сай-фай поредица In Death, стартирала през 1995-а. След като и дванадесетте книги се появили на пазара през 2001-ва, Робъртс най-накрая разкрила истинската си самоличност.
Кралицата на вампирските хроники Ан Райс също се подвизавала с псевдоними. Като Ан Рамплинг тя издала еротичните романи "Изход към Рая" и "Белинда". През осемдесетте отново маскирала името си, издавайки трилогията си за "Спящата красавица" под псевдонима А. Н. Рокелър.
Кралят на ужаса Стивън Кинг публикува цели седем романа под името Ричард Бахман, като първият от тях излиза през 1977-а. Според автора на "Подпалвачката" публиката щяла да приеме само по една книга на година от даден автор. Кинг избрал псевдонима си, докато разговарял с издателя си по телефона. Пред себе си имал книга на Ричард Старк, а си бил пуснал песен на Бахман Търнър. Решението да се скрие позволило на световния любимец да издава по няколко томчета на 12 месеца. Стивън Кинг бил разконспириран през 1985-а, когато служител в книжарница на име Стив Браун забелязал прилики между авторовите стилове. Хорър ветеранът признал това, отсичайки, че Бахман е умрял от "Рак на псевдонима".
Сестрите Бронте - Шарлот, Емили и Ан - се преименуват на Кърър, Елис и Актън Бел, тъй като през XIX век в Англия на жените не било позволявано да публикуват книги. Сменяйки пола на името си, през май 1846 г. излиза първата им поетична антология. Макар този опит да не бил особено успешен, техните незабравими романи "Джейн Еър" и "Брулени хълмове" се появяват с псевдонимите на авторките си през 1847-а. Година по-късно Шарлот и Ан пътуват за Лондон, за да се срещнат с издателя им, разкривайки истинската си самоличност.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
