Тези дни отново се заговори за кораба „Радецки”, закотвен на козлодуйския бряг. Там е акостирал извънредно през май 1876 година, за да слязат участниците в четата на Христо Ботев и да поемат към своето безсмъртие. Наскоро кабинетът отпусна половин милион лева за планов преглед и основен ремонт. Нещо, което до този момент не се е случвало.
Корабът отдавна се нуждаше от такъв ремонт, сподели кметът на града Маринела Николова. След седем години редовни пътувания по реката около Козлодуй, той вече беше и с изтекло разрешително да извършва кратките плавания. Всяка година тържествата за 2 юни – денят на гибелта на Христо Ботев, започваха от кораба. Тази година обаче "Радецки" остана закотвен на пристана си.
Кметът запознал лично премиера Бойко Боирсов с проблемите на общината, а сред тях е и нуждата от средства за ремонта на кораба. "Благодаря му, че веднага откликна", каза Маринела Николова. Всички се прекланяме пред подвига на Ботев, всички свързваме името му с „Радецки”, заявил Борисов преди заседанието, на което е взето решението. И верен на стила си, премиерът разкритикувал приватизацията на корабостроителницата в Русе, където е построен плавателния съд. Сега тя не може да го ремонтира, затова историческият кораб трябва да отплава за ремонт в Румъния.
„Радецки” е с героична, а преди това – и с романтична история. Построен е през 1851 година в завод „Обуда” в Будапеща като собственост на Първо привилигировано имперско и кралско дружество на Австроунгарската империя. Бил е предназначен за редовни рейсове от Галац до Оршова.
Негов патрон става фелдмаршал Йозеф Венцислав Радецки – славянин, благородник от кралство Бохемия.
Роден е през 1766 година и за своя 91-годишен живот изгражда завидна кариера на военноначалник и администратор. Участвал е в австро-турската война, сражавал се е в Нидерландия и на Рейн. През 1821 година вече е генерал от кавалерията, комендант на крепостта на Оломоуц. Почитан и до днес е от монархически настроените австрийци. Умира през 1858 година в Милано, а корабът е кръстен на негово име още приживе. За него големият композитор Йохан Щраус – баща, създава „Радецки марш”, а Франц Грилпарцер – поемата „Австрия е в твоя лагер”. На носа на кораба – и на оригинала, и на копието, стои бюстът на Радецки.
Та този кораб на 29 май 1876 завладява четата на Христо Ботев и принуждава капитана да спре на българския бряг при Козлодуй. 205-те четници, облечени като градинари, се качват от различни пристанища в Румъния, за да не будят съмнение за целта на пътуването си. Малко по-късно капитанът Дагаберт Енглендер описва картината на кораба и слизането на четата така:
”Много от тях целуваха земята, която беше тяхно свято отечество и която скоро щеше да ги поеме в себе си. Сцената беше велика и трогателна – Ботев застана на високо и започна да говори реч. ”Ура, да живее България...”
В спомени на други пасажери Ботев се е обърнал към кораба и извикал: „Да живее капитанът...”, което особено зарадвало Еглендер.
„Радецки” „остарява” и през 1918 година спира да пътува. Родолюбиви българи настояват пред правителстовото да бъде откупен от императорското дунавско параходство – Виена, и да бъде закотвен след превръщането на река Текир дере в ръкав на Дунав. Идеята получава отказ. Никола Обретенов – син на легендарната баба Тонка, преговаря като частно лице за закупуване на кораба, дори осигурява кредит от европейски банки в размер на 142 млн. лв. Но и той получава отказ от правителството. Патриоти от Свищов пишат писмо със същата молба до цар Борис, но отзвук отново няма.
Станал ненужен, през 1924 година корабът е нарязан за скрап.
През 1925 година в България пристигат запазени реликви от него – копие от писмото на Ботев до капитана и пътниците /на френски език/, две дъски от борда – едната е от мястото, от което Ботев принуждава капитана да спре извънредно на българския бряг.
От 1906 година е идеята за превръщаенто на кораба в музей на подвига на Ботев и четата. Малко известно е, че жители на Козлодуй правят първата възстановка на слизането на четата само две години след събитието – т.е. през 1878. Но дълги години идеята за музей е забравена, едва през 1964 година възкръсва. Лиляна Лозанова, журналистка от детския вестник „Септемврийче”, предлага българските даца да съберат пари за построяване на нов „Радецки”. На 6 ноември 1964-а тя открива и банкова сметка с първите 2,50 лв.
Един милион и 200 000 деца прегръщат идеята и започват да събират пари за новия кораб. Предават вторични суровини, основно хартия, и внясат всяко левче за възстановяване на светинята. Интресно е, че и за следващите прегледи и ремонти също се събират пари от дарения.
Второто изграждане на кораба започва в същата 1964 година в корабостроителницата в Русе. Това става на основата на един влекач, произведен през 1951 година в същия завод „Обуда” в Будапеща. Той имал размерите на „Радецки” и се задвижвал със странични гребни колела. Данни за оригиналния кораб са събрани в завода-производител, както и от албума на бояджията на кораба Кирали Йожеф. Корабът е завършен през 1966 година със стойност на изработката 523 000 лв. Дълъг е 57,40 м, широк - 17,50 м. Кабините на капитана и екипажа са като оригиналните.
На 28 май 1966 вторият „Радецки” е спуснат тържествено на вода, а два дни по-късно акустира на козлодуйския бряг. Събитието е посветено на 90-тата годишнина от гибелта на Ботев. На борда присъства и бояджията Кирали – човек на преклонна възраст. Корабът прави плаване до Виена и Будапеща, след което остава на козлодуйския бряг. Разрешено е да прави кратки плавания, за да си спомнят пасажерите му за Христо Ботев и да усетят националния дух, завладял светинята през 1876 година. През 1982 година е превърнат в музей, който може да се посещава от деца и възрастни. От 2004 година е филиал на Националния исторически музей, обяснява Людмила Дамянова, директор на кораба-музей. Входът за възрастни е 2 лв., а за ученици и пенсионери – 1 лв. На кораба се сключват и граждански бракове – цената на ритуала е 80 лв.
Какво могат да видят посетителите на кораба?
Кабината на капитана, машинното отделение, каютите. Срещу 8 лв. може се преспи в тях, броят на леглата е 46. Салонът първа класа е експозиционна зала - могат да видят масата, на която Христо Ботев е написал писмото до близките си, знамето на ботевата чета, униформи на ботеви четници. Запазени са мастилницата и перодръжката на капитана. Малко известно е, че на кораба по време на Ботевото пътуване е била сестрата на Ангел Кънчев – Иванка. Заедно със съпруга си Димитър Горов е пътувала от Гюргево за Бекет. Лично Горов пренася последните писма на Христо Ботев. В музея може да се види и копие на спомените на капитана Дагаберт Енглендер. Сред тази обстановка се провеждат срещи, обсъждания, разговори по различни теми. Организирането им става по предварителна заявка.
Всяко качване на кораба е едно вълнуващо преживяване. Годишно през него преминават 10 000 българи и чужденци, твърди кметът Маринела Николова.
Сега на ход е Националният исторически музей. Той трябва да обяви процедура за избор на изпълнител на прегледа и ремонта. А дотогава корабът ще остане закотвен на историческото и скъпо на сърцето на всеки българин място – брега на Дунав при Козлодуй...
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
