Няма нищо по-привлекателно в лятната жега от една разходка из ледения континент Антарктида. Вече можете да я направите така, както си лежите на плажа. Достатъчно е да разгърнете риалити романа на проф. Боян Биолчев "Антарктида. Окото на Космоса". Той вече е на пазара и мнозина се възползваха от възможността да го прочетат.
Обичам хората от книгата ми заради това, че мога да обичам и себе си сред тях. Това са хора, които са готови да направят нещо, без да са наясно, какво точно то ще им донесе то, казва авторът за героите на романа си. Щастлив съм, че никой не пожела да ме набие. Книгата е плод на въображението, но хората са реални, добавя Биолчев и заключава, че тя не е пътепис.
- Проф. Биолчев, един безспорен познавач на ледения континент проф. Христо Пимпирев казва за вашия роман: "Когато четеш тази книга, все едно пиеш десетгодишно отлежало вино, защото точно толкова години тя е отлежавала в съзнанието на Биолчев. Боян е българският Стайнбек." - Много е ласкателно. С какво чувство тръгнахте към авантюрата, наречена Антарктида?
- За да тръгне човек за такова място, да е контролирано луд не е задължително, но все пак помага. Освен това трябва да имаш отношение към снега и самотата. Достатъчно е един път да усетиш въздуха там, който се лепи като замръзваща марля по лицето ги. Да поемеш въздух през носа и да имаш чувството, че не влиза през дробовете ти, а излиза през ушите.
- Вие сте човек, който се пуска из водните дълбини, обича морето, слънцето, топлината. Леденият континент е място малко необичайно, да не кажа нежелано от хора като вас.
- Нека все пак припомня, че единадесет години съм бил състезател по ски. За мен студът не е пречка, даже е нещо притегателно. Обичам екстремните състояния. Между другото контактът с водата също е екстремно преживяване. Разликата е, че едното е топло, другото - студено. И двете обаче поощряват хазартните постъпки.
- Обикновен авантюризъм?
- Авантюризъм означава, че човекът гони авантюрата. Хазартът е да гониш подарък от съдбата. Това са коренно различни неща. Антарктида за мене е хазарт. Играя със съдбата си на покер. И не се ядосвам, като ме бият.
- Не сте много романтичен. Очаквах, че ще кажете: Леденият континент бе моята детска мечта. Безкрайно щастлив съм, че я реализирах...
- А не, не. Това не подхожда на ироничната ми и самоиронична натура. От друга страна, аз прекрасно съм успял да опозная живота, във всичките му топли, горещи и ледени мигове и знам, че романтизмът е измислен от хората, а животът - от Бога. В детството си съм стоял с часове над географските карти. Знам дължините на почти на всички по-големи реки в света. Височината на върховете...
- Защо тогава не станахте географ. Пак професор, но в друга област?
- Не знам. Станах писател. А това, че хобито ми са атласите, само ми помага. Измислените от мене светове имат много точни географски параметри.
- Антарктида. Приличаше ли това, което видяхте, като стъпихте там, на онова, което се е таяло във въображението ви.
- Естествено, че човек предусеща многоот нещата. Най-вече човек, който е свикнал да не угажда на тялото си, а на духа. Въпреки тялото. Това съм аз. Та много от нещата в Антарктида ги чувствах. Много видях там за първи път. Например непознати ми бяха реакциите на хората, начинът на създаването на контактите.
- По-различни ли са хората там?
- Социалната общност там е много особена. Не търпи кофти човешки материал. Появи ли се, после сам си ходи. Втори път не идва, а докато е там, всички го гледат като чуждо тяло.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
