Звезди и огнено шоу с рок балади привличат хиляди край Дунава
Доказахме, че и малките общини имат мащабни проекти, казва кметът на Тутракан Димитър Стефанов
Димитър Стефанов става кмет на община Тутракан на 11.11.2011 година, в 11 часа и 11 минути. Твърди, че съвпаденията са плод на случайност и не залага на мистични знаци в очакване да му донесат успех. 50-годишният градоначалник е ветеринарен лекар по професия и е убеден, че единствено упоритият труд и постоянството водят до трайни постижения. През неговия мандат Тутракан влезе в туристическата карта на България. Мащабни проекти превърнаха бреговата част на града в най-големия градски парк по българското поречие на Дунава.
Преобразихме града с 38 млн. лв.
"Чудесата на България" ни спечелиха нови приятели и туристи
- Д-р Стефанов, в навечерието сме на четвъртото поредно издание на фестивала "Огненият Дунав", който се провежда в Тутракан. Какво е значението на празника за града и неговото развитие?
- Фестивалът "Огненият Дунав" е събитие, което не е просто част от местния културен календар. Той е празник на хората от цялата община, очакван и обичан от всички. Но фестът е и повод и причина в Тутракан да дойдат хора от цялата страна, гости от чужбина. Те са привлечени както от програмата на културния афиш, така и от забележителностите на града, от красотата на брега и от спокойното величие на реката. Всеки турист идва с определени очаквания, има предпочитания. Нашата амбиция е той да остане доволен, да види и научи колкото може повече за нашия град, за да дойде отново.
- Да разбираме ли от Вашите думи, че фестивалът е замислен като средство за привличане на туристи в града и общината?
- Това безусловно е така, но не е единствената причина да организираме "Огненият Дунав". Ние го замислихме и като атракция, която е предназначена за отмора и забавление и на всички нас, които живеем и работим в Тутракан. Концертите, състезанията, лазерното шоу обаче се оказаха достатъчно интересни и за публиката, която не живее в града. И идват хора отвсякъде - от Сандански и Гоце Делчев, от Румъния и Полша, от Турция и Молдова. В момента всички хотели, къщи за гости и всякакви подходящи за подслон места в общината са заети до края на седмицата. Много от посетителите ще отседнат в Русе, в Силистра. Така че, ние индиректно подпомагаме и техните икономики.
- Какво ще очаква публиката по време на Огненото шоу, което се възприема като кулминация на феста?
- Очаквайте море от светлина и звуци. На фона на незабравими рок балади нощното небе ще се обагри в цветове. Фойерверки, лазери, светлини и рок ще се понесат над Дунава, който ще гори от красота и емоции. Светлинните илюминации ще траят 7 минути и вярвам, че това ще са щастливи и незабравими мигове за всички, които ще са с нас в тази нощ на брега на реката.
- Каква е тайната, която прави фестивалната програма на "Огнения Дунав" толкова интересна за публиката?
- Няма тайни. Просто формулата, по която съставяме афиша е достатъчно разнообразна, за да привлича разнородна публика. По традиция първата вечер на феста принадлежи на класиката. Гостували са ни оперни театри, класически музиканти. Тази година ще чуем ариите на "Трио Сопрано". Биляна, Дени и Петя са дамската версия на Тримата тенори и се надявам много концертът да достави радост на меломаните.
Втората вечер в програмата ни е посветена на народното творчество. Представяли сме големите имена на нашия фолклор като Валя Балканска, ансамбъл "Българе". Тази година ще ни гостуват състави от Колумбия и Грузия. Третата вече е младежката сцена. Идвали са Румънеца и Енчев, Митко Рачков. Тази година е ред на Графа. Финалната вечер е гвоздеят на програмата. В събота наш гост ще е Джон Лоутън. Не е чудно, че всяка следваща година публиката става все по-многобройна.
- Вие лично ще участвате в едно от най-атрактивните състезания за приготвяне на рибена чорба. Защо е нужно самият кмет да поема специална роля на празника?
- Ще участвам в кулинарното състезание, но не като кмет, а като тутраканец. Градоначалниците не са богопомазани, ние сме хора като всички други. Видях, че ще има общо 15 екипа, които ще варят рибена чорба. Аз например съм поканил да ми помага сестрата на жена ми, защото е много добра кулинарка. Ще направя рибена чорба по собствена рецепта и ще наруша канона на местните лодкари, супата да е бистра. Ще я застроя с жълтък, и се надявам иновацията ми да бъде оценена по достойнство.
- Как стана така, че и колегата Ви от Румъния се запали по феста на тутраканци дотолкова, че да се включи в атракциите лично?
- Инженер Роман е много добър управленец и отлично съзнава, какви големи възможности крие трансграничното сътрудничество и как Тутракан и Кирньоч можем да обединим усилия и да разработим общ туристически продукт, който да ни направи желана дестинация в цяла Европа. Ние вече работим по два общи проекта, които ще се финансират от Програмата за трансгранично сътрудничество между България и Румъния, която е разработена в Брюксел. Те са най стойност 10 млн. евро и предвиждат да построим музей и яхтено пристанище, които ще са базирани от двете страни на реката. Така на нашия бряг ще акостират най-скъпите лодки, които се движат по Дунава, а по река Арджеш ще идват яхтсмените от Букурещ, защото тази река пресича румънската столица и се влива в Дунава при Кирнъоч срещу Тутракан. В ход е подготовката и на втория ни съвместен проект със съседите. Той предвижда да създадем Музей на житото, разположен едновременно в двете селища. Инвестицията ще е около 4 млн. евро и ще спомогне да се създаде общ туристически маршрут, който да предлага интегриран продукт на територията на две държави. Експозициите ще са без аналог в света. Те ще показват как се е появило житото в древен Египет, как се е развивало производството му от отминалите епохи до наши дни. Посетителите ще обикалят залите на фондохранилището с микробуси и корабче по Дунава, като ще се запознават с живота и нравите едновременно в България и в Румъния.
Идеята да си сътрудничим с румънските ни съседи не е нова за нас. Кирньоч е голямо румънско село, в което живеят около 8 хил. души. Още по време на първото издание на фестивала "Огненият Дунав" през 2012 година направихме огромен мост с балони, който пуснахме над Дунава. Половината от въздушната пътека бе изплетена с цветовете на българския флаг, другата половина бе направена с националните цветове на румънското знаме. Беше много вълнуващо за всички, защото ние живеем в близост и всеки вижда отсреща другия бряг на реката.
- Доктор Стефанов, говорите за мащабни планове, между селища в две отделни държави. Не се ли притеснявате, че подобни идеи звучат твърде амбициозно и не са по мащабите на сравнително малки общини като Тутракан?
- Допускам, че за някого тези планове могат да звучат нереално, но скептици имаше и когато започнахме възстановяването на крепостта Трансмариска, на Рибарската махала. Но в последните четири години благодарение на проактивната общинска политика за местно развитие в общината бяха изпълнени европроекти за 38 млн. лева, които промениха облика на Тутракан. И това е видимо за всеки, който живее тук или идва за кратко в нашия град.
Категорично не приемам тезата, че темповете на растеж и развитие зависят единствено от големината на дадено селище. Обратното - вярвам че просперитет има там, където се работи с дългосрочна визия, където се търсят и оползотворяват възможности, без страх от мащаба и възможните препятствия. Фестивалът "Огненият Дунав", който миналата година събра 9 хил. посетители, а това лято очаквам те да са между 10 и 12 хил. души показва, че когато се положат усилия, резултатите идват.
- През декември миналата година крепостта Трансмариска спечели първо място в кампанията на "Стандарт" "Чудесата на България" в категорията "Атракция". Донесе ли вече този успех ползи на Тутракан?
- Ние в общината много се гордеем с приза от конкурса "Чудесата на България", защото той помогна за популяризирането на нашето културно историческо наследство. Само преди две седмици в центъра на Тутракан срещнах група туристи, членове на туристическо дружество в София. Те правеха снимки на крепостта Трансмариска. Бяха много словоохотливи и ми обясниха, че доскоро не знаели, че в нашия град има забележителности, за които си струва да изминат стотици километри и да ги видят. По време на телевизионния финал на кампанията научили за древния кастел и решили да го посетят. Така благодарение на инициативата на вестник "Стандарт" ние спечелихме нови приятели, а потокът от туристи към града ни видимо е повлиян от представянето ни в тази национална кампания.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
