- При първото преброяване едва 10 на сто от населението е грамотно
Преброяването на българския народ започва през 1880 г. Тогава за първи път с Указ на княз Александър I Батенберг е създадено Статистическото отделение към Министерството на финансите. И негова първа задача е да организира и проведе преброяване на населението. То се случва на 1 януари 1881 г. В младата българска държава тогава живеят 2 007 919 души, като домакинствата са средно от по 6 души. През 1887 г. след Съединението населението на България нараства до 3 154 375 души в 556 400 домакинства. По това време едва 10% от хората са грамотни.
Населението на България продължава да расте до 1985 г. въпреки двете световни войни и националните катастрофи. Всъщност през 80-те години се очаква раждането на 9-милионния българин, но той така и не се появява. Държавата дори обещава несметни стимули за раждането на детето, което ще ни направи нация от 9 милиона души. За сметка на това в онзи период има десетки стимули за семейства, които родят трето или четвърто дете. Именно през осемдесетте години страната ни достига своя пик като брой жители - осем милиона.
Върху намаляването на населението след демократичните промени започва да влияе и външната миграция - много от сънародниците ни се изнасят в чужбина, независимо дали се преброяват у нас. За 30 години преход населението е намаляло с 1 570 769 души. През 2001 г. отново за първи път населението е под 8 милиона. През 2011 г. България провежда първото преброяване като държава-членка на ЕС. Тогава е и първото електронно преброяване у нас. Населението е 7 364 570 души, като 42% са се преброили онлайн. Средният брой членове на едно домакинство е едва 2.4 души. Най-много са били едночленните домакинства - близо една трета.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
