Сряда,

Преди 36 г.: Чернобил изпусна 500 атомни бомби, народът яде радиационни марули

От: Стандарт -
997
Преди 36 г.: Чернобил изпусна 500 атомни бомби, народът яде радиационни марули
A
A
A

Хората в някогашния Източен блок научават за аварията в Чернобил едва няколко дни след катастрофата - когато вече са яли радиоактивна храна и са марширували за 1 май под капките на радиоактивния дъжд. 

През 1986 година четвърти реактор на атомната електрическа централа в Чернобил в Украйна експлодира и се запалва, което е най-голямата ядрена авария в света. Аварията предизвиква облак от радиоактивни отпадъци, който преминава над части от СССР, Източна Европа и Скандинавия.

Счита се, че на радиация са били изложени 8,4 млн. души – не само в Украйна и Беларус, но и в Русия, Скандинавските държави и Източна Европа. Близо 60% от радиоактивните отпадъци падат на територията на Беларус.

Четири мита за Чернобил – трагедията, която промени света - Труд

Инцидентът повдига въпроса за безопасността на съветската ядрена енергетика, като за известно време забавя развитието ѝ. СССР, а след разпадането му – Русия, Украйна и Беларус понасят значителни разходи за обеззаразяване и здравеопазване вследствие на чернобилската авария.

Радиоактивните материали, изпуснати в деня на аварията, е равна на 500 атомни бомби. Това е 500 пъти повече от сумата, измерена след падането на атомната бомба над Хирошима през 1945 г. Димният стълб от горенето достига няколко метра височина, а 90% от ядреното гориво на Чернобил се оказва в атмосферата. В резултат на експлозията повече от 10 дни в околността вилнеят пожари.

Жителите на Припят са осведомени за аварията едва на следващия ден. Евакуацията на града започва с автобуси от 14:00 часа на 27 април. За един час 53-хилядното население е евакуирано, като му е казано, че евакуацията ще продължи само три дни. Два дни след аварията, за нея е оповестено по телевизията с 20-секундно съобщение.

Хората в Източния блок обаче са в пълно неведение за смъртната заплаха.

Куриозни сцени се разиграват в центъра на румънската столица Букурещ: необикновено дълга колона от черни държавни лимузини чака на опашка пред входа на едно министерство. Автомобилите влизат един по един, а минути по-късно излизат и изчезват нанякъде, пише години по-късно Дойче веле.

По онова време румънците са свикнали да чакат часове на опашка за хранителни продукти или бензин, но тази „опашка” от държавни лимузини излъчва нещо заплашително. Учениците от една гимназия в съседство бързо узнават тайната: един от шофьорите на лимузините им разказал, че трябва да напълни туби с чиста вода от дълбокия кладенец в двора на министерството, тъй като водата от водопровода била силно радиоактивна. По това време още няма никакво официално съобщение за повишена радиация.

„Всичко да остане под контрол”, гласи девизът на службите за сигурност в ГДР, които получават първите информации за катастрофата с три дни закъснение. Три дни, през които голяма част от източногерманците вече са научили новината от западните радиостанции и телевизионни канали.

В същото време медиите в ГДР продължават да разпространяват дезинформациите, подавани от Щази. Партийното и държавно ръководство иска не само да омаловажи станалото, но и да прикрие информациите за евентуалните икономически щети.

Тъй като ръководството на ГДР не публикува никакви данни за нивото на радиоактивното замърсяване при зеленчуците и млякото, тези стоки стават непродаваеми в чужбина. „Магазините никога не са били така пълни, както по онова време”, спомнят си очевидци. „Заразените хранителни продукти бяха разпределени из училищните столове”, свидетелства и някогашният източногермански правозащитник Себастиан Пфлугбайл.

В България информационното затъмнение продължава няколко дни. Проф. Параскева Нинова, по онова време главен републикански консултант по педиатрия, разказва, че в дните след катастрофата е имало негласни указания на децата в болниците да не се дава прясно мляко и свежа салата. Тези информации обаче не достигат до широката общественост, а манифестацията за 1 май в София се провежда под капките на радиоактивния дъжд.

Когато най-после властта съобщи за аварията, тя е представена като нещо ограничено, не толкова опасно, особено беше наблегнато, че за България няма опасност.

За чест на тогавашния военен министър Добри Джуров, той издава специална заповед за строг контрол на храната и водата в армията и тя до голяма степен е опазена. Има изисквания за проверки на месото, храните, сиренето да се изкисва и др.

По разкази на очевидци, докато българските граждани са консумирали опасна храна и вода, за висшия ешелон на БКП са били осигурени огромни количества вносни хранителни продукти от далечни и безопасни страни. Съобщения за българското население са давани от КИАЕМЦ на 2, 4, 6 май, но те са много кратки и закъснели. Провеждат се две правителствени съвещания – на 4 и 10 май. Посланикът на СССР Леонид Греков изразява мнение, че опасността се преувеличава и се „шуми“ повече от нужното.

Но извън армията и номенклатурата не се знае в различни краища на страната кой какво е изял, тъй като замърсяванията с радиация на територията на България са били неравномерни.

По делото "Чернобил" след 1989 г. са осъдени Григор Стоичков - зам.-министър председател (1977-1989) и кандидат член на Политбюро на ЦК на БКП, и Любомир Шиндаров, главен санитарен инспектор по време на аварията и зам.-министър на здравеопазването. Стоичков получава 2 години лишаване от свобода, а Шиндаров - 2 години условно.

Генетичните мутации в района на Чернобил продължават и днес. Те засягат растения, животни и лица, родени след инцидента. Последствията са шокиращи и предизвикват ужас дори и в хората със силна психика.

Кръвните ракови заболявания в Европа са повишили честотата си 60 пъти в последните 20 години спрямо статистиките, правени през 70-те години на миналия век. Само в Русия над 1152 деца са оперирани от рак на щитовидната жлеза – директен ефект на Чернобилската авария. Същият тип „чернобилски“ рак се наблюдава из цяла Европа, пише dnews.

35 години от аварията в

По данни на експерти, само в Беларус има 300 000 родени след аварията деца, които страдат от проблеми, причинени от нея. На база на тази статистика експертите правят извода, че между 0.05% и 0.1% от населението на Земята е пряко, а около 1% е косвено засегнато от аварията. И до днес няма точна цифра за засегнатите от ядрения инцидент. Смята се, че на радиация са били изложени над 8,4 милиона души.

Радиоактивното замърсяване засяга водата и почвата, откъдето се отразява и върху бързия растеж и големия размер на растенията. Засегнати са както дивите екземпляри, така и домашните култури. Аномалии се проявяват и при хората и животните.

Районът на Чернобилската ядрена авария стана обект на засилен туристически интерес след успеха на сериала на НВO „Чернобил“ в началото на 2019 г. 

Но още преди сериалът да стане факт, в България няколко туристически агенции продаваха екскурзии до мястото, чиято мрачна, трагична и болезнена история е пресъздадена в лентата.

"Нивото на радиацията е колкото човек би събрал по време на трансатлантически полет", пишеше в офертата.

По време на войната в Украйна мястото около централата стана обект на бойни действия и бе под контрола на руските войници. 

По-късно не напуснаха района на атомната електроцентрала, а украински медии съобщиха, че са избягали при първите признаци на облъчване с високи дози радиация.

Тези твърдения в момента се разследват от Международната агенция за атомна енергия на ООН.


Всички новини от категория Общество.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички