Позицията ни е много важна за пътя на С. Македония

Ако приемем капризите им, скоро ще трябва да признаем, че българският е диалект на македонския, казва проф. Николай Овчаров в интервю за вестник СТАНДАРТ

- Проф. Овчаров, България прояви непримиримост в ЕС по темата за Република Северна Македония. Според Вас какво трябва да направим оттук-нататък, така че да не се стигне до неприемливи компромиси?
- Аз първо искам да поздравя нашите политици от всички партии за вземането на това решение. Много често ние даваме като пример Гърция , където може да имат всякакви политически спорове, но когато става дума за националния интерес, всички политици са единни. Най-сетне и българските политици се проявиха по този начин - всички застанаха зад "червените линии", които прие НС преди няколко месеца. А това са две неща, от които не можем да отстъпим - че така нареченият македонски език е стъпил върху български диалекти и че историята до 1944 година е българска история, не споделена. Без да коментирам Коминтерна и ролята му, да се признае, че едва след 1944 година се създава македонска държава и тя има отделен път - по-различен, отколкото има българската държава. Върху това трябва да се градят всички останали позиции. На този етап е добре, че в първия рунд българската държава показа твърдост. Това не е вето, но е едно отлагане на преговорите на Македония за ЕС, докато не бъдат взети необходимите мерки. Между другото, в тях се включва и езикът на омразата, който напоследък преминава всякакви граници - антибългарски публикации, които бяха 15 000 и може вече да са станали 20 000. Да не говорим за обидните квалификации, които висши ръководители на Македония си позволиха спрямо наши политици и спрямо външния ни министър. Надявам се, че ние ще запазим тази позиция и на втория рунд - на 8 декември, но смятам, че тя трябва да се държи не само когато се преговаря на ниво историческа комисия, а и на висши политически нива.
- От друга страна, Македония е толкова индоктринирана по отношение на историята си, че вероятно няма да се стигне до компромис?
- Като изследовател на Македония отпреди разпадането на Югославия, аз имам 13 експедиции и много добре знам за какво става дума. Да бъда напълно откровен - аз не съм оптимист, защото видях колко напълно индоктринирани са македонците в това отношение. Аз имах много приятели, които пострадаха, защото по онова време ми оказаха съдействие за едно изследване, което се превърна в моя голям докторски труд - "Вардарска Македония през 14 век". Пострада моят приятел, днес вече покойник, археологът Кирил Трайковски, който беше привикван в тяхната тогавашна Държавна сигурност и му бяха направени някои неща, които не бива да се правят на един човек /не искам да коментирам в подробности/. През следващите години той вече не беше същият. По един много мистериозен начин пък се спомина един човек, за когото се знае малко - епископ Гавраил, игумен на Лесковския манастир, който искаше да чете в своя манастир книги не на сръбски, а на български език. През есента на 1989-та година бяхме заедно и два месеца по-късно разбрах, че си е отишъл. Има и много други примери на хора, които са били преследвани и са загубили здравето или дори живота си в онези времена. Разказвам тези примери, защото нищо или почти нищо не се е променило от Титовите времена. Дори видях чествания на Тито. Знам тази носталгия по Титова Югославия, но слава Богу, това вече не е нещо, което може да се върне назад.
В момента Република Северна Македония трябва да избере своя път на развитие. И индоктринирането, за което говорихме, трябва да бъде превъзмогнато. Няма да е лесно, но в случая твърдата позиция на България е много важна. Не са прави тези у нас, които не познават цялата сложна проблематика, но казват: "Да си траем, иначе още повече ще ги настроим". Няма как да ги настроим още повече - повече от това трудно могат да бъдат настроени. Напротив, твърдата ни позиция е основана само върху исторически факти и не можем да се съобразяваме повече с нечии капризи. Само твърда позиция може да ни доведе до един наистина добър политически финал. И тук ще припомня моята любима фраза от Андлей Ляпчев, от македонски произход: "Со кротце, со благо, но и со малко кьотек". Разбира се, нямам предвид кьотек в буквалния смисъл на думата, а само позицията, която България трябва да поддържа и да не отстъпва от нея.
- Бяхте коментирали, че ако приемем техните претенции, скоро ще трябва да приемем, че българският език е произлязъл от македонския.
- Това нещо за много българи звучи доста анекдотично или крайно, но аз познавам техни публикации, при това доста отдавна. Още през 90-те години на миналия век с моя приятел археолога Паско Кузман сме си говорили на ракийка край Охридското езеро и той се шегуваше: "Добре, че се обединиме в Майка България, но нека езика да го признаем за македонски". Тогава аз възприемах това като шега, но вече има съвсем ясни публикации, в които се прокрадват нотки, че азбуката, на която пишат днес славяните, е създадена от Климент Охридски край Охридското езеро. И оттам идва към България, следователно българският език е диалект на македонския. Знам, че е налудничаво, но такива тези се изказват в момента. Дори и да не е в сериозни издания, като се имат предвид усложнените отношения в момента, аз мисля, че не е изключено подобни тези да намират все повече място в печата.
Да си представим, че ние наистина направим този компромис и признаем тяхната позиция, ние ще трябва да пренапишем учебниците си, да признаем, че Самуил е македонски цар. И дори ще трябва да напишем, че се е борил против българската власт, както пише в техните учебници. Да приемем, че Братя Миладинови не са събирали български, а македонски народни песни. Да не говорим за Гоце Делчев, за Яне Сандански. Примерите са хиляди. Ако България се откаже от позицията си, това ще бъде по-голямо национално предателство от онова, което направиха Георги Димитров и БКП след Втората световна война. Казвам БКП, защото самият български народ никога не е приемал това решение.