- Албумът "Етюд-и-те на София" е петгодишна хронология на промените в града, запечатани са и пандемията, и протестите, казва Иван Шишиев в интервю за вестник “СТАНДАРТ”
- И дядо Вазов пише за "ъхкането" и "ахкането" заради трамваите, критиците са същите и днес
Етюд-и-те на София е страница във Фейсбук, която през последните пет години стана събирателен център за всички любители на фотографията. Иван Шишиев е човекът, който стои зад нея. Той засне едни от най-емблематичните сгради в София - храмовете, Народния театър, сградите на властта. Съвсем отскоро на книжния пазар е и албумът Етюд-и-те на София, издаден от издателство "Кръг". На 15 септември пък бе открита изложба в "Под небето на София", която е в Музея на София за 3 месеца, а след това тръгва из Европа.
- Вече пет години Етюд-и-те на София е в интернет пространството, няколко стотин хиляди души са част от тази инициатива. Как започна всичко?
- Всичко започна преди 5 г. с една идея - да покажа, че София е красива, София е изключителен европейски град. Това беше моето несъгласие с хората, които не харесват София. Един ден в библиотеката на Богословския факултет отворих фейсбук страницата Етюд-и-те на София. Тогава следвах магистратура "Вяра и живот". Влязох в библиотеката, за да правя курсова работа и излязох със страница във фейсбук.
- Как се промени столицата през обектива на Етюд-и-те на София за тези години?
- За последните години София бе надградена изключително много. До голяма степен за добро. Преди 5 г. още не беше довършен проектът на Лъвов мост, докато сега Лъвов мост в този вид сякаш винаги си е бил там. Третата линия на метрото тепърва започваше да се строи, а сега вече е построена. Имахме стария "Граф Игнатиев", а за новия няма да говорим (смее се). Честно казано обаче, в сравнение със старата визия на улицата всичко е по-добре. Дори и само да бе асфалтирана, щеше да е по-добре. Има изключително много промени - появиха се нови сгради, а някои вече са изчезнали от градския пейзаж. София изключително много се промени за тези пет години, през които снимах, но според мен градът се променя към добро. Дори манталитетът на хората се измени. Вече има нова генерация хора, които мислят по друг начин и ми харесва да ги наблюдавам.
- Виждаме, че има хора, които постоянно критикуват и негодуват от направените промени. В страницата Етюд-и-те на София можем да видим красиви снимки, може би това помага за промяната в мисленето на хората, за да погледнат по друг начин на столицата?
- Един приятел от Полша при нашето запознанство ми каза: "Иване, тези хора не осъзнават ли, че ти променяш тотално идеята за този град?" Той самият е работил в София и знае, че особено хората, родени в столицата, имат разбирането, че София е грозна и неподредена, а на Запад всичко е добре. Винаги е имало такива хора. Между другото, и дядо Вазов говори за "ъхкането" и "ахкането" на хората от трамваите, а буквалните му думи са: "София никога не си е мислела, че има толкова любители на естетиката". Това го пише през 1902 г. До голяма степен тези хора са си същите, като днес това не е поради комунизма, нито поради нещо друго. Винаги е имало една прослойка от обществото, която казва, че София е грозна, без значение дали е така или не.
- А имало ли е нещо, върху което си акцентирал целенасочено в споделянето на снимки от София?
- О, да, акцентирал съм на малко познатите места, на църквите и то особено около Великден. По време на извънредното положение настроението бе особено негативно срещу Църквата. Тогава излязох с една поредица от снимки, озаглавени "Под купола" - снимах куполите на храмовете и исках да покажа, че храмовете не са враг. Църквата никога не е била враг.
Другият голям акцент, който слагам, е върху покривите на сградите, върху това как изглежда градът и как изглеждат хората. Акцентирам и върху автомобилите в града. Искам да покажа, че има София и извън центъра на града, както и че имаме пет планини около София, които могат да бъдат посетени.
- По време на извънредното положение бяхме приканени да стоим далеч един от друг, да спазваме социална дистанция и тогава много хора оцениха общуването, на което и в момента се радваме. Как пандемията е отразена в Етюд-и-те на София?
- Гледах да не оставам вкъщи, излизах с идеята да правя снимки, да документирам тази ситуация. Защото Етюд-и-те на София си е и една своеобразна хронология на този град и ако по някакъв начин не покажа това нещо, то означава, че ще бъда едностранен. И така, всяка сутрин слагах маска и правех снимки. Виждах страха на хората, както и това, че се насаждаше страх. Тогава ситуацията бе особено изострена, хората бяха готови да доносничат един срещу друг, а в такива моменти обикновено се случва обратното - сплотяват се, помагат си. Знаем какво се случи в Италия и колко тежко там преживяха пандемията. Наскоро бях в Сицилия и беше изключително интересно да видиш как жителите се връщат към нормалния си начин на живот. Ние някак си очаквахме твърде напрегнати идването на вируса у нас. В момента, в който се появиха първите заболели и всичко бе затворено, обществото ни подобно на костенурка се сви в черупката си. Хората наистина се настройваха един против други. Например - публикувам снимка на бул. "Витоша" и след това започват спорове и коментари защо се виждат разхождащи се хора.
- Някои дори казваха, че вече нищо няма да бъде същото, че светът се е променил изцяло и ще трябва да свикваме с "новото нормално". Когато си правил снимките и документирал пандемията, смятал ли си, че всъщност отразяваш събитие, което може да промени изцяло мисленето на хората и въобще историята?
- Ако гледаме по-исторически на ситуацията, то няма как да не се сетим за чумата през Средновековието. Но хората винаги са се връщали към своето нормално състояние и мисля, че сега ще стане същото. Ще минат още няколко месеца и напълно ще свикнем с всичко, ще продължи нормалния живот.
- Етюд-и-те на София е първият подобен албум от снимки. Досега фотосите бяха представени на 16 изложби. Какво е включено в албума?
- Албумът ни отне осем месеца, като най-трудно бе селектирането на снимките. От 12 000 публикувани снимки, трябваше да останат 200. Това бе едно от най-трудните неща по работата. Но книгата стана изключително красива, за което трябва да благодаря на издателство "Кръг", на Николета Руева, която е един велик инквизитор и редактор на албума, на Наталия Чайкина, която оформи визията така, че да се получи наистина нещо специално. Осем месеца кошмари, притеснения, че книгата няма да се издаде. Спомням си как с моята приятелка бяхме на косъм да се откажем. Но накрая се получи нещо наистина добро. В България е особено трудно да се издаде книга. Никога не знаеш дали ще има успех, дали на хората, които харесват страницата, в крайна сметка ще припознаят албума като свой. Всъщност това бе идеята - хората да припознаят албума и да си кажат - ето, това е моята София.
След пет години този албум няма да бъде актуален, защото той запечатва времето, в което е сниман. Както ние в момента гледаме стари снимки на София и се възхищаваме на това как е било в миналото. Албумът представлява София такава, каквато е в момента. Със сигурност след 10 години някои от сградите ще са променени, други изобщо няма да ги има. Ще се промени градът.
- Има ли сграда, за която може да се каже, че е символ на Етюд-и-те на София?
- Ако говорим за лого на Етюд-и-те на София, то ще бъде Патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски", защото кой не знае Златната катедрала? Тя е известна не само у нас, но и по света и е известна именно като символ на България. Иначе като символ на Етюд-и-те не случайно сложихме на корицата сградата с купола срещу Руската църква "Св. Николай". Сградата с изобразената жена и децата около нея, която е дело на архитектурното бюро Фингов-Ничев-Юруков. Те имат ужасяваща съдба, а са построили много от известните сгради в столицата.
- А различните събития, които се случват в столицата? Например протестите, които продължават толкова дни, как те са отразени в страницата?
- Протестите имат една особеност. Протестиращите затвориха центъра, което позволи на хората, които са уморени от "Витошка", от ресторантите там, да използват мястото от Орлов мост до Триъгълника на властта, за да се разхождат. Виждаш семейства с велосипеди, хора с малки деца. Много хора искат да имат град, в който центърът да бъде затворен за автомобили, за да могат да се разхождат. Може би това е едно от нещата, които протестите направиха в полза на обикновения гражданин.
Протестите сами по себе си винаги са част от града и винаги ще ги има. И ние, искаме или не, ще трябва да се съобразим с това. Снимах протестите, защото Етюд-и-те на София е хроника и не може нещо, което се случва, да не бъде споделено. Снимах не толкова хората на трибуната и политическите лица, а обикновените граждани, отишли там, за да изразят своя позиция. Снимките ми от протестите бяха споделени в Euobserver, Гардиън и други големи световни медии.
- А кое е любимото място на автора на Етюд-и-те на София?
- Имам няколко, едното е в квартал "Хаджи Димитър". Много харесвам покривите там заради красивите гледки, графитите на Urban creatures. Другото ми любимо място е площад "Славейков" и покривът на сградата на първата кооперация, която е на улиците "Московска" и "Раковски" - от там се виждат страхотни гледки.
- Как си представяш София след пет години?
- Надявам се да продължавам да повдигам духа на гражданите и гостите на София. Представям си София още по-хубава, отколкото е сега. Представям си я още по-мобилна, променяща се към по-добро.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
