Много неща, които касаят детското правосъдие в България, трябваше да се случат през 2018 година, но не са се случили. Това каза за БНР адвокат Диляна Гитева от „Български адвокати за правата на човека“ (БАПЧ). Тя припомни, че годината е започнала с амбициозната задача тази година да бъде изготвен Законът за детското правосъдие, който да замени Закона за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни от 1961 година:
„Очаквам в още в първите дни на 2019 година работата по Закона да продължи сериозно с необходимите темпове, така че съвсем скоро да имаме този закон. Имаме уверения в тази насока и аз съм сигурна, че те ще бъдат спазени“.
Един от препъкникамъните в законопроекта е разграничението на малолетни и непълнолетни и какво да се случи с малолетните, каза Гитева и обясни:
„В последните години имаше значително развитие, свързано с изследванията в областта на детското правосъдие. Категорично моето мнение, е че малолетните – под 14 години - нямат място в един такъв закон, който да отклонява от наказателно производство. От наказателно производство може да бъде отклонено единствено лице, което е наказателно отговорно. Продължаването на малолетни деца да бъдат по някакъв начин включвани в такива процедури по същността си представлява едно снижаване на минималната възраст за носене на наказателна отговорност, което означава, че деца, които са извършили деяние, които представляват престъпления, и които са под 14 години, не следва да бъдат включвани в различни програми и с тях не следва да се работи“.
Децата, които са в конфликт със закона, могат и следва да бъдат включвани в програми и възможности, така че да не се допуска за в бъдеще извършване на престъпление, обясни тя.
Въпреки президентското вето и изказването на главния прокурор, който поиска да бъде уточнено кои са тежките престъпления, заради които не бива да бъдат уведомявани близки на задържаните за 48 часа, стана ясно, че законопроектът ще бъде прегласуван в същия му вид. По този повод Гитева коментира:
„Нямам разумно обяснение за едно такова заинатяване. Всичко започна с транспонирането на една директива на Европейския съюз от 2013-та, която трябваше да бъде транспонирана през 2015 година, която въвежда стандарти, свързани с достъпа до адвокати и уведомяване на трети лица. Нашите власти, вместо да въведат в нашето вътрешно законодателство стандартите по тази директива и минималните изисквания от гледна точка защита правата на гражданите, това, което направиха всъщност, е да се хванат да въвеждат разпоредби, които са изключения - в изключителни случаи могат да бъдат въвеждани. Некоректно към мотивите за приемане на тези изменения беше посочено, че те са с цел транспониране на тази директива“.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
