Децата ще учат що е ляво и дясно по гражданско образование, казва проф. Тодор Танев
* Бивши служители на МОН палят полемика за програмите
* Професионалните колежи вече станаха 5, отваряме ги догодина
* Не можем да бавим учебните планове, за да смогнем с новите учебници
- Проф. Танев, има ли интерес към четирите професионални колежа, които предвиждате?
- Вече са 5, има голям интерес към това. Последният колеж, който се "прикачи" към първоначалната група, е по желание на бизнеса в Пловдив. Обучението ще е свързано с машиностроенето, във връзка с големи фирми, които са стъпили на индустриалната територия на града.
- Кога ще заработят първите колежи?
- Ще се опитаме това да стане в най-скоро време, по възможност от следващата учебна година. Но всичко зависи от това дали промените в Закона за професионалното образование и обучение ще бъдат разгледани от Народното събрание. Ние можем да започнем и по съществуващия закон, но ще бъде по-лесно и ефективно, ако работим на една обновена законова база.
- Има ли обратна връзка дали учениците проявяват интерес към това обучение?
- Това е едно от условията. Бизнесът - дали местният, или камарите, както и местните власти, ще инициират нуждата от това и ще документират тази своя нагласа в меморандум. Той трябва да бъде подкрепен, ако е възможно, и от народни представители от съответния регион. На базата на този документ те ще участват в създаването на учебните програми, в управителните органи на тези колежи, ще бъдат въвлечени много активно и във валидирането на професионалните умения и компетентности. Системата ще има много възможности да приеме обратно за доучване. Попитахте дали ще има интерес. 100% трябва да има изследване по този въпрос. За да подпиша като министър, ще ми трябва да бъде точно изследвано каква е необходимостта от подобен вид обучение там - работни места, готовност на бизнесмените да наемат кадри, а и социологическа информация за нагласите на родители и ученици.
- Новите учебни програми и планове за средното образование предизвикаха доста бурна полемика. Каква е философията Ви, заложена там, и не трябваше ли разяснителната кампания по тези въпроси да започне по-рано?
- Не е била бурна полемиката. Тя е главно в София и обхваща определени училища, с които сме имали достатъчно много срещи до този момент. Учителската гилдия няма сериозни възражения, има професионални въпроси. Ние сме направили една работна група, която да ги разяснява. За съжаление една група от хора ни изпревари. Тя се е самоназовала "За спасение на българското образование" и е от бивши служители на министерството. Те само това и чакаха, сега активно търсят възможност да се получат тези "киксове", както се казва в музиката. Не казвам, че всичко е наред, но нека посочим каква е истината. Притесняват се най-вече родителите. Сега започна една голяма кампания в цялата страна за разясняване на тези промени. До момента аз не съм ги подписал, въпреки че законът създава основание след едномесечен срок те да бъдат подписани и да влязат в сила. Съветвах се с юристите ни и решихме, че известно забавяне няма да попречи на създаването на новите учебници за първи и пети клас. Искам да получим повече мнения. Досега са 250 сериозно обработените и взети предвид мнения, а сега давам възможност за още. Но ние не можем да се бавим кой знае колко, защото ще нарушим технологията на производство на новите учебници и има възможност някои от тях да не бъдат написани. Мисля, че в момента има качествена, професионална, доброжелателна дискусия, която ще създаде възможност с чиста съвест да подпиша документите, които моите подчинени, и преди всичко заместник-министър Ваня Кастрева, подготвят в момента. Имайте предвид, че почти по всички предмети имаме увеличение на часовете, включително в сегмента "избираеми". Не както досега, с един аршин да мерим толкова различни райони и ученици. Намаляват се часовете по музика и изобразително изкуство с по осем часа всеки предмет. Но наред с това, по мое изрично настояване, обучението започва в самото начало и стига чак до 10 клас включително, което никога не е бивало в България. Това се прави с оглед развитието на детското възприятие на тези две изкуства. В гимназията това обучение ще се доближава по-скоро до история на изкуството. В часовете по език, за които толкова се говори, даваме три възможности. В езиковите гимназии при отнети 206 часа за целия период, има избираеми 685 - това прави близо 400 часа в повече, които могат да бъдат добавени. Няма съвършена разпоредба - ако има нужда, догодина всичко това може да бъде променено. Няма и никакъв диктат от страна на министерството. Има проект, който може да бъде променян, това е нормално. Ако беше заповед или наредба, едва тогава може да бъде обвиняван екипът ми в някакъв вид нестабилност. Ние ще пуснем документа, който е получил максимално съгласие, наметнат с мантията на съгласието.
- Защо се отказахте обучението по гражданско образование да започва в девети клас? И какво ще се учи по този нов предмет?
- Рано е в България да има такъв самостоятелен предмет. Той трябва да улегне в по-тесни граници. А ако се види, че има нужда, тогава да бъде разширяван и за останалите класове. Това е едната причина, заради която той влиза засега в 11 и 12 клас, когато изграждаме гражданина и бъдещия професионалист. В момента история, философия, география покриват до голяма степен съдържанието на предмета гражданско образование. В 11 и 12 клас ще разчитам изключително на учителите по история да поемат това обучение, защото в крайна сметка ще става дума за теми като: какво е политика, що е ляво и дясно, какво означава връзката между икономика и политика? Ще учат какво са политическите партии, какво означава да се ориентираш в политическите платформи. Не само какво е конституция и какви общи глави има в нея, а и как са разпределени властите в съвременна България. Ще се учат да правят анализи на политически документи, на новини, международното положение, проблема с емиграцията. И много други въпроси, които не могат да бъдат запълнени от никой друг предмет сам по себе си. Ще се включат и административни познания, защото един бъдещ гражданин трябва например да знае и какво да очаква от една община.
- Софийският университет избра своя нов ректор. Смути ли Ви нещо в начина, по който протече кампанията?
- Накрая на деня, след избора, поканих двамата ректори в кабинета си. Познавам добре и двамата кандидати, радвам се на избора, който направиха нашите колеги. Хубаво е, че се започва с ясна заявка за стабилизиране на стопанското и функционалното състояние на Софийския университет, където има достатъчно трески за дялане. Наградихме бившия ректор, по чието време бяха направени доста неща, институт "Конфуций", библиотеките, и тези неща не могат да бъдат забравени.
Ако има проблеми в наши висши учебни заведения, по-скоро бих насочил вниманието към Свищов, където броженията продължават. Ще изчакаме решението на следващата инстанция на съда, и след това ще вземем законосъобразната мярка. Но засега там нещата не са решени, което атакува подписването на колективния трудов договор. Не може толкова време да се бавят и да стоят без ръководство. Разчитаме на това да има решение в скоро време. Но ако няма, ще трябва да мислим за федериране на академията в Свищов с друго висше училище по икономика, или за друга извънредна мярка.
- Новият ректор на СУ проф. Анастас Герджиков заяви, че ще инициира дискусия за промяна в закона, която да раздели академичното и финансовото ръководство на университетите. Бихте ли подкрепили такава промяна?
- Вероятно е прав. В момента в парламента е законопроектът ни за изменение и допълнение на Закона за висшето и образование, както и още пет проекта, внесени от депутати. Следващите предложения трябва да бъдат със санитарен срок от няколко месеца. Но сме на едно и също мнение с акад. Ваньо Митев, председател на съвета на ректорите, че толкова кърпен Закон за висшето образование, с толкова дефекти, по-скоро плаче за нов.
- Ще го има ли до края на мандата Ви?
- По план да. До голяма степен аз дойдох заради това. Сегашната система на избор на ръководства на държавните университети следва буквално начина, по който се избират народни представители. Ние правим избор не заради техните академични или управленски способности, а за това колко гласа и как са си осигурили. Ето защо мисля, че трябва да се въведе институцията на департамента, близка до това, което е в Нов български университет. Това са няколкото катедри в един университет, които преподават по едно научно направление. Ако направим това, ще бъда щастлив. По този начин, ако ние осигуряваме пари за висок рейтинг, няма да ги даваме на този ректор, който е спечелил най-много гласове, и той да ги преразпредели надолу към тези декани, които са го подкрепили. А те - към катедрите, които са оказали подкрепа на тях. И така с европейски пари да подкрепим крепостното право. А обратно, ще гидадем на тези, които дават истинското качество на крайния специалист.
- Как се развива проектът Ви за университет на третата възраст?
- Първо да уточня, че това не е висше учебно заведение. Всъщност става дума за парауниверситетска структура към университет, която създава възможности за обучение по желание на групи възрастни хора, включително и за преквалификация на хора от някои професии, които са с по-ранно пенсиониране. Става дума за отделни лекции на известни преподаватели, практици или духовни лидери на нашето общество по философия, наследствено право. Става дума за влизане на студенти и докторанти по психология, по история, които да записват техните истории или да провеждат експерименти, когато имат практики. Голяма част от това ще бъде разпространено безплатно чрез читалищната мрежа в цялата страна. Това ще бъдат звена към даден университет или консорциум от няколко университета. Може да бъде в няколко различни града, но не си го представяйте като сградата на Ректората, нито като старопиталище, както се подиграват хора, които не са прочели какво означава това понятие.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
