Ново посегателство! Скопие канонизира наш възрожденец

Македонската православна църква ще канонизира на 22 май в Осоговския манастир „Св. Йоаким Осоговски“ българския възрожденец йером. Йоаким Кърчовски (ок. 1750 – ок. 1820 г.), известен също като Яким Монах, Даскал Яким.

Йером. Йоаким Кърчовски ще бъде канонизиран като „пръв македонски просветител и народен учител на македонците през първата половина на 19 в.“, уточнява „Двери на православието”. Предложението за канонизацията е на Кумановско-Осоговската митрополия. По повод канонизацията сестринството на Слепченския манастир „Св. Йоан Предтеча“ е издало книга за неговия живот Св. праведен Крчовски, съставили са акатист и негова икона. В книгата за родно място на възрожденеца е посочено с. Кърчово, Демирхисарско. Монахините са превели на съвременен македонски език и неговите съчинения.

Йером. Йоаким Кърчовски е известен български възрожденец, родоначалник на българската печатна книжнина. За живота му е известно малко, най-вече от първите страници на неговите книги. Получава образование в Цариград, след което става свещеник и учител. По-голямата част от живота си служи в Крива Паланка и околните села. Учителства в Кратово, в манастира „Св. Йоан Предтеча“ до Дебър, в Щип, Мелник, Кюстендил. В Кратово отваря смесено училище за момчета и момичета, което е било революционна за времето си практика.

Йоаким е имал трима синове, двама от които също стават свещеници. Заедно със синовете си той обикаля по селата (главно около Щип, Кюстендил и Самоков), за да проповядва и да просвещава народа. Посетил е и Божи гроб в Йерусалим, тъй като започва да се подписва като хаджия. Оставайки вдовец, приема монашество, а три години по-късно умира, вероятно през 1820 г.

Искал е да направи църковните книги достъпни за обикновените хора, като според него това е можело да стане ако те са печатни и езикът им е близък до говоримия. Затова посвещава последното десетилетие от живота си на издаването на редица книга, отпечатани в Буда. Сред най-известните са Повест за страшното и второ Христово пришествие, Чудеса на Пресвета Богородица, Различни поучителни наставления, Митарства и др. На заглавните им страници пише, че са написани на „простейший язик болгарский“, „иждивением же православних христиан щипских и прочих градов болгарских“ и др.

Големият принос на йером. Йоаким Кърчовски за изграждането на българския книжовен език през 19 в. се определя преди всичко от опита му да разреши редица книжовноезикови проблеми – за отношението към традицията, за отразяването на особености от различни български говори, за турцизмите и др.

Синът му, свещ. Давид Кърчовски, е изобразен като ктитор на църквата „Св. Димитър“ в Крива паланка. Традицията в свещеническия род продължава, като неговият син, прот. Георги Д. Кърчовски, е служил няколко години в църквата „Св. Богородица“ в Поморие (1889-1891).