Ново посегателство! Скопие канонизира наш възрожденец

Македонската православна църква ще канонизира на 22 май в Осоговския манастир „Св. Йоаким Осоговски“ българския възрожденец йером. Йоаким Кърчовски (ок. 1750 – ок. 1820 г.), известен също като Яким Монах, Даскал Яким.
Йером. Йоаким Кърчовски ще бъде канонизиран като „пръв македонски просветител и народен учител на македонците през първата половина на 19 в.“, уточнява „Двери на православието”. Предложението за канонизацията е на Кумановско-Осоговската митрополия. По повод канонизацията сестринството на Слепченския манастир „Св. Йоан Предтеча“ е издало книга за неговия живот Св. праведен Крчовски, съставили са акатист и негова икона. В книгата за родно място на възрожденеца е посочено с. Кърчово, Демирхисарско. Монахините са превели на съвременен македонски език и неговите съчинения.
Йером. Йоаким Кърчовски е известен български възрожденец, родоначалник на българската печатна книжнина. За живота му е известно малко, най-вече от първите страници на неговите книги. Получава образование в Цариград, след което става свещеник и учител. По-голямата част от живота си служи в Крива Паланка и околните села. Учителства в Кратово, в манастира „Св. Йоан Предтеча“ до Дебър, в Щип, Мелник, Кюстендил. В Кратово отваря смесено училище за момчета и момичета, което е било революционна за времето си практика.
Йоаким е имал трима синове, двама от които също стават свещеници. Заедно със синовете си той обикаля по селата (главно около Щип, Кюстендил и Самоков), за да проповядва и да просвещава народа. Посетил е и Божи гроб в Йерусалим, тъй като започва да се подписва като хаджия. Оставайки вдовец, приема монашество, а три години по-късно умира, вероятно през 1820 г.
Искал е да направи църковните книги достъпни за обикновените хора, като според него това е можело да стане ако те са печатни и езикът им е близък до говоримия. Затова посвещава последното десетилетие от живота си на издаването на редица книга, отпечатани в Буда. Сред най-известните са Повест за страшното и второ Христово пришествие, Чудеса на Пресвета Богородица, Различни поучителни наставления, Митарства и др. На заглавните им страници пише, че са написани на „простейший язик болгарский“, „иждивением же православних христиан щипских и прочих градов болгарских“ и др.
Големият принос на йером. Йоаким Кърчовски за изграждането на българския книжовен език през 19 в. се определя преди всичко от опита му да разреши редица книжовноезикови проблеми – за отношението към традицията, за отразяването на особености от различни български говори, за турцизмите и др.
Синът му, свещ. Давид Кърчовски, е изобразен като ктитор на църквата „Св. Димитър“ в Крива паланка. Традицията в свещеническия род продължава, като неговият син, прот. Георги Д. Кърчовски, е служил няколко години в църквата „Св. Богородица“ в Поморие (1889-1891).
Френско издание: Заради Прокопиев няма медийна свобод...
Илияна Йотова в Босилеград на 24 май
Кристалина каза какво ни чака. Хоризонтът притъмня
На 24 май. Денков даде знак на учителите
Какви изненади ни готви времето на 24 май
Ето кой ще изиграе Людмила Живкова
Зеленски посочи единствения руснак, с когото би прего...