Кой си спомня днес името на Рене Сюли Прюдом? Или на Теодор Момзен? Въпреки че те са известни на сравнително тесен кръг специалисти, това са едни от първите носители на Нобеловите награди. Малцина знаят, че когато през 1901 година Прюдом става първият нобелист в областта на литературата, претендент за нея е и Лев Толстой. Шведската академия му отказва приза, защото не е номиниран от официална институция, въпреки че 42 писатели изпращат писмо до Академията в знак на протест. На следващата година Толстой получава номинация - и отново се разминава с наградата. Получава я писателят историк Теодор Момзен. Пълният списък от негови произведения е 64 страници. Времето явно е проявило критичност към повечето от тях.
Сетих се за тази история при поредния скандал с Нобеловата награда за литература, която тази година отиде при канадката Алис Мънро и предизвика разгорещени спорове в гилдията. Впрочем - спорно е доколко "американският психар" Брет Елисън може да се произнася за литературните качества на творбите на един толкова различен автор като 82-годишната Мънро. Все още непревеждана на български, тя е сравнявана от много критици с Чехов заради задушевната и интимна атмосфера на творбите си, толкова различна от литературния свят на нейните опоненти. Факт е обаче, че в последните години все повече Нобелови призове се дават заради политическа конюнктура - дори в области, които са тотално далеч от политиката. Дори и да оставим настрани призовете за мир, в областта на литературата и науката има прекалено много спорни постижения - както и прекалено много имена, обречени на забрава въпреки Нобела си. Впрочем в списъка на номинираните през годините не липсват куриозни номинации на наградата за мир като Сталин, Хитлер и Мусолини. Слава Богу, не са я получили, за разлика от Хенри Кисинджър, който става лауреат на един от най-оспорваните призове.
Съображенията при раздаването на наградата вече са толкова много, че служенето на човечеството, което Нобел е поставил като условие за нейното връчване, е вероятно точка предпоследна в списъка на Шведската академия. А последната може би са художествените качества на произведенията. Истината е, че и призьори, и номинации се превръщат в един все по-ексцентричен и оспорван избор, за който наистина си заслужават залаганията при букмейкърите. Още повече че вече рядко някой получава Нобела от първи път. А през годините Емил Зола, Марсел Пруст, Джеймс Джойс така и си остават единствено лауреати на читателската "гилдия", която присъжда литературно безсмъртие.
Това обаче не е от днес - връчването на приза често е било придружавано от жестоки спорове, особено след като някои от наградите започват да наподобяват по-скоро "Златни малинки" заради опитите на академията да се съобрази с различни политически, социални и културни течения. Както и да разпредели поравно баницата между великите сили, дребните риби и Третия свят. За да вземеш Нобел за литература, вече не е задължително да пишеш, но помага. На няколко пъти през годините дори се появяват антологии от типа "Нобел срещу Нобел", които съпоставят литературните достойнства на писатели, удостоени с приза, и на онези автори, които са били удостоени само с милостта на времето, съхранило имената, текстовете и идеите им непокътнати. Неотдавна румънец дори бе направил и прогнози за това кои от живите все още автори ще вземат приза в следващите десет години. Ако беше заложил на собствените си предположения, нямаше да спечели и евро. Може би е време да бъде създадена подобна антология "Времето срещу Нобел". За жалост, няма букмейкър, който би могъл да приема подобни залози.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com