Не­де­ля на Са­ма­рян­ка­та

• Господ ни учи, че трябва да правим добро и на тези, които ни мислят злото
• В бе­се­да­та си с нея Ии­сус по­ве­ля­ва на хо­ра­та да ос­та­вят враж­ди­те по­меж­ду си и да се обър­нат към Не­го

На пе­та­та не­де­ля след Пас­ха Хрис­то­ва Пра­вос­лав­на­та цър­ква ни при­пом­ня раз­го­во­ра на Гос­под Ии­сус със са­ма­рян­ка­та.

По Хрис­то­во вре­ме са­ма­ря­ни­те са жи­ве­е­ли на юг от Га­ли­лея и на се­вер от Юдея в па­лес­тин­ска­та иви­ца от Сре­ди­зем­но мо­ре до ре­ка Йор­дан. Са­ма­ря­ни­те не са из­ра­ил­тя­ни, а смес меж­ду аси­рий­ски пре­сел­ни­ци и за­ва­ре­но­то от тях нем­но­го­чис­ле­но из­ра­ил­ско на­се­ле­ние.

Са­ма­ря­ни­те са приз­на­ва­ли са­мо Мой­се­е­во­то пе­ток­ни­жие, без ос­та­на­ла­та част от Вет­хия за­вет. То­ва раз­къс­ва­не на Бо­жи­е­то Вет­хо­за­вет­но сло­во въ­веж­да­ло са­ма­ря­ни­те в идо­ло­пок­лон­ство, още по­ве­че, че пре­сел­ни­ци­те от Аси­рия ид­ват за­ед­но със сво­и­те идо­ли и де­мо­ни. Го­ля­мо е би­ло са­ма­рян­ско­то из­вра­ще­ние на Вет­хо­за­вет­на­та из­ра­ил­ска вя­ра, и го­ля­ма е би­ла враж­да­та им с юде­и­те, ко­и­то рев­нос­тно па­зе­ли вя­ра­та си.

Гос­под Ии­сус Хрис­тос пре­ми­на­ва през Са­ма­рия на път за Га­ли­лея и се спи­ра при кла­де­нец бли­зо до град Си­хар. На кла­даене­ца ид­ва ед­на са­ма­рян­ка да си на­лее во­да. Гос­под й каз­ва: "Дай ми да пия". Са­ма­рян­ка­та се учуд­ва, че един юде­ин го­во­ри с нея и да­же я мо­ли за во­да, тъй ка­то знае за неп­ри­ми­ри­ма­та враж­да меж­ду са­ма­ря­ни и юдеи.

Хрис­тос от­но­во се об­ръ­ща към са­ма­рян­ка­та: "Да би зна­я­ла да­ра Бо­жий, и кой е Оня, Кой­то ти каз­ва: дай Ми да пия, ти са­ма би из­про­си­ла от Не­го, и Той би ти дал во­да жи­ва".

Под але­го­ри­я­та "во­да жи­ва" Гос­под раз­би­ра Се­бе Си и Сво­е­то уче­ние. Та­ка Той со­чи на хо­ра­та, че тряб­ва да ос­та­вят враж­ди­те по­меж­ду си и да се обър­нат към Не­го, към ис­тин­ния път за спа­се­ние.

Гос­под ни по­каз­ва, че тряб­ва да оби­ча­ме и сво­и­те вра­го­ве, че тряб­ва да пра­вим доб­ро и на те­зи, ко­и­то ни мис­лят зло­то. Но без жи­ва­та во­да на Хрис­то­во­то бла­го­вес­тие чо­ве­ци­те не мо­гат да пра­вят доб­ро.

Те се заб­луж­да­ват и от за­ва­ре­ни пог­реш­ни ве­ро­ви и ис­то­ри­чес­ки нас­ло­е­ния, и от соб­стве­на­та си гре­хов­на при­ро­да. Хрис­тос е то­зи, кой­то един­ствен мо­же да да­де ис­ти­на и лю­бов на греш­ни­ци­те, да ук­ре­пи ду­ха им и да Ги на­у­чи на ис­тин­ско­то Бо­го­пок­ло­не­ние и слу­же­ние на Бо­га.

В хо­да на раз­го­во­ра си със са­ма­рян­ка­та Гос­под й да­ва да раз­бе­ре, че Той е Ме­си­я­та, кой­то тряб­ва да дой­де, че бла­го­вес­ти­е­то Бо­жие, спа­се­ни­е­то Хрис­то­во за све­та не е при­ви­ле­гия са­мо за юде­и­те, за ед­но из­бра­но мал­цин­ство, а е за всич­ки хо­ра, кол­ко­то и греш­ни да са те.

В Хрис­то­ва­та бе­се­да със са­ма­рян­ка­та, как­то и въ­об­ще в Еван­ге­ли­е­то Хрис­то­во, се раз­кри­ва не­бес­на­та без­дна на ис­тин­на­та и по­у­чи­тел­на бла­го­дат.

И не­ка за­пом­ним от та­зи бе­се­да то­ва, ко­е­то мо­жем да по­не­сем в ду­ша­та си - лю­бов­та към Бо­га и ближ­ния и вя­ра­та в Не­го, за да Му слу­жим с дух и ис­ти­на.

Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com