Петък,

Най-дългото Граовско хоро вият на Църногорския събор

От: Монахиня Павла Борисова -
1548
Най-дългото Граовско хоро вият на Църногорския събор
A
A
A
  • Събитието на 16 и 17 юли ще възроди родовите срещи и празниците по селата
  • Ансамбъл „Филип Кутев“ е специален гост, участват над 700 самодейци

 

Най-дългото Граовско хоро  ще се извие на Църногорския събор „В сърцето на Граово“. Такава амбиция имат организаторите на вече традиционния фолклорен празник, който се прави край край Църногорския манастир "Св. Козма и Дамян" при брезнишкото село Гигинци ежегодно през вторите почивни дни на юли. Тази година в последния момент организаторите решиха да го отложат със седмица заради неблагоприятна прогноза за времето. Така че поканата за това ярко събитие в пернишкия край през 2022 г. е за 16 и 17 юли.

 

Всяка година съборът представя културата, талантите, музиката, традициите, обичаите, занаятите и духа на Граово. На откритата сцена „Гласовете на Граово”  участват утвърдени и млади професионални и любителски състави и изпълнители  предимно на граовски фолклор.

Идеята е събитието да възроди духа на народното веселие, родовите срещи, празниците по селата, както са събирали хората в миналото. И досега селските събори са около храмовия празник в населеното място, та затова няма нищо необичайно, че граовци се събират на веселба тъкмо край най-хубавия и най-жив манастир в района. Светата обител гостоприемно дава възможност на организаторите на събора да предложат възможно най-богата програма.

Съществена част от  събора е участието на “Обединени български животновъди” с подкрепата на Министерството на земеделието, които представят традиционния  поминък на Граовския край - животновъдството. Гостите на събора имат възможност да разгледат характерните за региона породи животни.

  • Животновъдите раздават на гостите курбан, обикновено се изяжда над един тон

благословено ястие. В самия манастир могат да се включат в Работилница „Камбанен звън“ и да опитат сами как се бият манастирските камбани и клепала. Ще има ателиета, където ще могат да се научат на различни сръчности, нужни за направа на монашеските ръкоделия. На специален щанд  се предлага православна литература и издавани от манастира книги.

Занаятчии и производители на селскостопанска продукция предлагат богата гама продукти. В изложението на манастирски стоки участват манастири от страната и чужбина.

  • Съборът има благословението на Светейшия български патриарх Неофит

който е и Софийски митрополит и преди началото викарийният епископ Поликарп отслужва празничен водосвет.

Фолклорната програма се предхожда от провеждане на колоквиум, организиран на 8 юли от сдружение „Краищенско Светогорие“. Тази година темата на форума е „Пътят към храма“ – нормативни и практически възможности за

  • създаване на туристическа дестинация „Краищенско Светогорие“

В колоквиума вземат участие представители на местната и държавна власт, на научните среди, духовенството в България, бизнеса, медиите, неправителствени организации. По време на колуквиума Регионалният исторически музей в Перник ще представи мобилна фото изложба на забележителни духовни средища от региона.

В  двудневната фолклорна програма на събораще участват над 700 самодейци. Техните изпълнения са събрани в повече от 20-часова програма. Специални гости в първия ден на Църногорския събор ще бъдат Ансамбъл „Филип Кутев“.

Съборът е Църногорски, както се казва и манастирът, край който се прави, защото така се нарича планината наоколо  - Черна гора, която на местното наречие е Църна. В сърцето на Граово – така местните хора определят местоположението на Църногорската света обител. И точно с това име неслучайно  беше наречен масовият  народен събор, състоял се за първи път през 2018 година по околните манастирски ливади. Църногорският манастир наистина е в сърцето на Граово и манастирските ливади наистина са прекрасно място за народно веселие. Хората от област Перник и в частност граовците, заслужават да имат такъв голям народен фолклорен празник, за да си спомнят и покажат своите ценности. Някога,  в не много далечното минало, старите граовци  са си устройвали срещи на родовете, всяко село е имало тачен светия и на неговия празник е вдигало събор с много веселба. По мегданите са се виели хора по няколко кръга.

Местните хора с многолюдни фамилии  са си  общували и са се обичали. И така от памти века, а  в това винаги са присъствали църквата, вярата и Господ  като неразделна част от същината на българина. Защото човек без своята вяра е като половин човек.

  • Граовците са малко особен народ

Различна им е  носията  – мъжете били пременени  в бели дрехи – ментета и беневреци и затова били наречени  белодрешковци.  Жените били с богато украсени литаци и големи хубавици. Говорът им също си има специфика, а песните им са уникални и по мелодия, и по начин на пеене, и по съдържание, особено когато  разказват за легендарния герой Марко Кралевити - това са т. нар. „марковски“ песни.

Самото Граово е особена област, защото навсякъде има по един обособен и утвърден център, а тука са два. В по-далечните времена по-важното селище е било  Брезник, а после, особено след като отворили мините за въглища, Перник превзел първенството. Така сега двата града са центрове на Граово. Ако ги питате граовците, те ще ви кажат, че Граово си е Граово от памтивека и всеки ще се опита по негов си начин да обясни името на покрайнината. Учените припомнят, че

  • по тези земи някога живеело тракийското племе “агриани”

и от там е името на областта. Има версии, че названието  идва от латинското „аграрио“, което означавало “обработвам земя” или от  гръцкото “граоро”, което пък значи „гъстигори“.

Едно от най-любимите обяснения е свързано с хорото. Много сме играорци, ще ви каже  граовецът и  е прав,  защото само в селото Витановци знаели по петдесет стъпки (“фатки”) на граовското или селското хоро, а дивотинци си имат свое, дивотинско  хоро и стъпките му са кодирани в гена на хората с корени от това село. Та от играорци е станало Граово. Особеното на граовското хоро е, че се играе ситно, „у место“. Такова било, защото земята на граовеца не е много и за да не я тъпчат с хорото. През 2021 г. по инициатива на сдружението „Локално наследство“ Граовското хоро или Селското, както е популярно да се нарича още в Пернишкия край, беше вписано в Националната представителна листа на елементи на нематериалното културно наследство. През април тази година същото сдружение организира в Перник  надиграване  под наслов:

  • „Дръж се, земьо, граовец те гази” с над 500 участници

Тогава кметът на Перник Станислав Владимиров обобщи: "Нашето Селско хоро носи усещането за вечен живот. То е музикалната емблема на Перник и цяло Граово". И наистина е така, затова Църногорският събор ще завърши с Граовско хоро, което да бъде дълго и по време, и по брой участници, а те всяка година се увеличават. 


Всички новини от категория Общество.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички