Недялко Йорданов е роден на 18 януари 1940 година. Поет, драматург, режисьор, работил над 45 години в театъра. Автор на много поетични книги и на пиеси, поставени в над 20 страни в Европа и Азия. Написал музиката на 89 свои авторски песни и изнесъл рецитали в почти всички градове на България, както и във Виена, Берлин, Будапеща, Братислава, Валансиен, Манхайм, Хайделберг, Москва, Кувейт и др.
- Господин Йорданов, вие наистина ли вярвате, че лъжецът, крадецът и подлецът могат да ви станат братя? Макар и само за миг. Цитирам ваш новогодишен стих:
"Тази нощ, когато всичко е готово
да посрещнем нещо светло, нещо ново,
тази нощ, когато всички са добри -
лъжецът, крадецът, подлецът дори,
тази нощ, когато врагът става брат -
еднакъв по партия, еднакъв по цвят,
тази нощ спокойна, поне тази нощ
нека да забравим всеки спомен лош..."
- Човекът е така устроен, че в новогодишната нощ става благороден, добър и пълен с надежда за по-светли дни. Още на следващия ден обаче бруталната действителност изпарява моментния му опиум. Наистина е жестоко. Затова все пак поне в тази нощ да заживеем с една мимолетна и илюзорна мечта. Все пак сме създадени от кал и слънце. А всеки жив човек има и от двете в себе си.
- В същото стихотворение казвате: "България има сили йощ." На какво се дължи вашият оптимизъм?
- България е издържала пет века робство, че двайсет години мизерия и нищета ли няма да издържи!?
- Как успявате да усмихвате хората дори с най-тъжните житейски теми?
- Дано ги усмихвам. Сега издадох книга със стихове, писани през последните 15 години - казва се "Безлюбовие". В нея съм събрал изповеди на различни наши съвременници, които разказват защо не вярват повече в любовта. И въпреки това книгата започва с едно стихотворение, което се казва "Любов" и завършва с друго, което има заглавие "Любовта". Поезията е призвана да дава надежда и в най-безнадеждното време. Надеждата все пак е усмивка, макар и със стиснати устни.
- Откъде извира вярата ви?
- Знам ли. Просто така съм устроен. Освен че вярвам в живота, на всичкото отгоре не вярвам в смъртта. Никой не може да ме убеди, че човекът изчезва безвъзвратно с тленното си тяло.
- Тогава какво за вас е Бог и кой е той?
- Не знам. А когато узная, няма да има начин да ви кажа.
- А какво е истински празник - да ядеш баница и разни други неща със свита душа?
- Ужасно е, като си помисля, колко хора в България нямат възможност да хапнат баница на Нова година. И колко много хора, които все пак имат баница на масата си, тръпнат пред неизвестността - болни без пари за лекарства, безработни без надежда за прехрана, самотни с деца в чужбина... Предполагали ли сме някога, че ще стигнем дотам? И въпреки всичко, въпреки всичко... Ще дойдат по-добри дни, сигурен съм в това!
- Коя ви е най-странната и необичайна Нова година досега?
- Откакто се роди внучката ни Тамара, а после и внукът ни Самуил, всяка Нова година вкъщи идва Дядо Коледа. И странно - не само децата, а и ние, възрастните, се впрягаме в този прекрасен домашен театър. Дядо Коледа обича крушова ракия. Вкъщи винаги го чака бутилка с голяма круша вътре и всеки се чуди как плодът се е озовал вътре.
- А къде остана морето, поете?
- Тази година за пръв път ще е далеч. Ето това е странното. По стечение на различни обстоятелства за пръв път няма да бъдем в Бургас, в къщата си с дворчето, пред запалената камина и украсената елха.
- Бихте ли станали сценарист на български сериал?
- Да, бих се заел да напиша подобен сценарий, ако съм сигурен, че има шанс да се реализира. Отдавна имам сюжет - съдбата на няколко семейства през годините 1989-2012. Разгърнат във времето от 23 години, през всички перипетии: битови, политически, любовни. Един сюжет съвсем реален и обективистичен дори, с истински герои - нито идеализирани, нито сатанизирани. Просто хора като всички нас.
- Има ли въобще Нова година, или само отмятаме по косъмче от вече белите си коси?
- Има, разбира се. И не само Нова година, но и нов ден. Нали народът го е казал: Нов ден - нов късмет.
- Какво бихте казали на хората като поет, не само на Бургас, но и на България - ако ще да е и от Трендафил Акациев.
- Посланието ще го направи президентът по телевизията. Иначе посланията на поетите едва ли стигат до много хора. И все пак - един мой постоянен призив от последните години:
Нека запазим във времето тежко
малко нещо от Бога и нещо човешко!
- Бихте ли подарили на читателите на "Стандарт" ваши непубликувани стихове?
- С удоволствие! Щастлива Нова година на всички вас!
ДОБРО УТРО, ЛЮБОВ
Добро утро, любов. Ето, жива си още.
Все със тебе... Шестнадесет хиляди нощи...
Събуди се... Стани... Поразтъркай клепачи.
За последно ли... Глупости... Това нищо не значи...
Още дни занапред... Още нови надежди...
Още нови тревоги... Още нови премеждия...
Я, не се кахъри... Няма никакъв смисъл...
Туй е пълна измислица, че Бог всичко бил писал.
Ето, новият ден зад пердето наднича...
Всичко почва отново... Не, недей го отрича...
Колелото яхни... Във морето поплувай...
И на рок фестивала с всички банди танцувай...
Забрани си сълзите и привичките робски...
Добро утро, любов... Не живей хороскопски!
Изглади на умората сивите гънки.
Леден душ си вземи... И обуй стари дънки.
Забрави, че си възрастна и натежала...
Виж се... Как ти отива тази тениска бяла!
Някой тайно хихика, но да не ти дреме.
Има толкова време... Има толкова време...
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
