Бежанците днес не могат да се интегрират
Не бива да страдаме от комплекса на освободени, казва акад. Георги Марков
Какво не знаем за Априлското въстание? Правилно ли оценяваме днес подвига и саможертвата на великите българи, дали живота си, за да я има днес България? С тези въпроси в навечерието на 140-годишнината от Априлското въстание "Стандарт" започна серия интервюта с най-големи български историци и интелектуалци. Миналата седмица публикувахме мнението на акад. Константин Косев, който издаде нова книга за Априлското въстание. Днес ви представяме позицията на акад. Георги Марков. Той също участва в организационния комитет по честванията, които са под патронажа на Цецка Цачева, председател на 43-ото НС.
* Учебниците по история трябва да се пишат от учителите, а академичната общност само да ги рецензира
* Нужен ни е ислямски богословски факултет, да са не получават имамите у нас помощ от чужди сили
* С пропускането на мигранти Гърция сякаш си отмъщава на Германия заради дълга
- Академик Марков, след 140 години какво трябва да преосмислим, когато говорим за Априлското въстание?
- Това е въстание, което завършва с военно поражение, но с политическа победа. Защото то уцелва момента на поредната Източна криза, и поставя българския въпрос на дневен ред пред европейските сили. Дадените жертви, мъчениците отекват мощно не само сред европейската общественост, но сред политическите елити. Затова не бива да страдаме от комплекса на освободени, който продължава да съществува и днес. Ние сме си заслужили свободата именно чрез Априлското въстание, защото сме предизвикали поредната Руско-турска война. Все още в нашето историческо разбиране за тази война не се възприема фактът, че Царят Освободител всъщност не искал да ни освобождава. Александър Втори не е искал да воюва. Той е имал тежките спомени от катастрофалния край на Кримската война, знаел че армията му не е готова. Но общественото мнение и в Русия, и в Европа го заставя да извади меч в защита на православните християни.
- Сега се дискутира и се внушава, че едва ли не Европа ни е освободила, в смисъл, че управляващите на Запад не само са дали зелена светлина за руските армии, но дори са подтикнали императора към война?
- В това отношение ключова роля играе наскоро обединената Германия. Канцлерът Бисмарк се нуждае от такава война, и наистина подтиква Русия да я започне. Защото на френската граница назрява ново напрежение. А основната външнополитическа цел на Бисмарк е да не допуска евентуален руско-френски съюз. Както му го е казал в лицето руският посланик в Берлин, граф Шувалов: "Ваше Превъзходителство, вие имате кошмар от коалиции!" В Англия нещата са по-сложни. По традиция Лондон е поддръжник на целостта на Османската империя като преграда срещу руските домогвания до Цариград и Проливите. Но там пък лидерът на опозиционната Либерална партия Уилям Гладстон използва ситуацията за мощна антиправителствена кампания, яхвайки вълната от възмущението на обществото от турските зверства при отпушване на въстанието, за да дискредитира кабината на Дизраели, че подкрепя един антихуманен и антихристиянски режим. Което донякъде връзва ръцете на консервативното правителство да се противопостави открито на руската акция. Франция още лекува рани от разгрома си от Прусия през 1870-1871 г. и не играе активна роля. Но там обществото изцяло е на страната на българите, както и в Италия, където един Гарибалди заявява, че ако е малко по-млад и малко по-здрав, сам ще тръгне да се бие с турците. Остава само Австро-Унгария - съперникът на Русия на Балканите. Но тя не може да се противопостави на едно военно решение на българския въпрос, като само успява да застави Русия да подпише предварително споразумение да не създава - в случай на победоносна война - голяма славянска държава на Балканите.
- На Цариградската конференция обаче се решава нещо по-различно...
- Да, там за пръв път се очертават етническите граници на българския народ. И това е първият успех на Априлското въстание. Защото България от обект, става субект на международната дипломация и политика. Тогава се поставя ребром въпросът пред Османската империя за даване на определени права и автономия на българите. А границите на двете автономни области съвпадат изцяло с тези на Българската екзархия. И на тази основа в Сан Стефано граф Игнатиев налага и границите на възкръсналата българска държава.
- Като говорим за Бисмарк, има ли германска връзка в Априлското въстание?
- Босна и Херцеговина определено са поощрени да въстанат от Берлин. За нашите гюргевски съзаклятници няма документи. Но те просто са повлияни от ставащото в другия край на Балканите и са убедени, че не бива да се пропуска моментът. Още повече, че са вярвали, че Сърбия и Черна гора ще се намесят. Улучват наистина най-точното време.
- И все пак играят "ва банк"...
- О, да! Те, са наясно, че въстанието ще бъде смазано. Но също така са били наясно, че българският въпрос става незаобиколим, както бихме се изразили днес.
- Едно военно поражение, което ще се превърне в политическа победа. Може би за пръв път в европейската история?
- Реалностите по това време вече са други. Османлиите не могат да колят, както в миналите векове. Европа вече е друга, с наложили се либерални общества. Други са и комуникациите - има железници, телеграф. Цариград е пълен с европейски кореспонденти, които никой вече не може да спре да посетят местата на въстанието и да напишат репортажите си. А и дипломатите, особено консулите по места, също следят нещата.
Но османските управляващи не разбират това и действат както си знаят. И така общественото мнение оказва натиск върху правителствата. Които, щат не щат, се заемат с българския въпрос.
- Нека се върнем на самото въстание. Защо тези четири революционни окръга покриват територията на съвременна България. В Македония не се случва нищо?
- Наистина въстанието се ограничава там, където Левски е успял да основе комитети. Просто не е имал време да обиколи и Македония, чийто български характер тогава не е оспорван от никого. И така най-силно то е в Панагюрския революционен окръг. Тук обаче ще отворя една скоба. Илинденско-Преображенското въстание след четвърт век ще бъде много по-мощно и по- продължително - цели 3 месеца. Но ситуацията не е благоприятна, за разлика от 1876. Затова не бива да се оплакваме от историческата си съдба, а да преценяваме, кога сме действали правилно и успешно и кога не. И не бива да бъдем максималисти. Да, Берлинския договор не реализира нашите национални въжделения в цялост, но постави началото на българската държавност. И не бива да превръщаме Сан Стефанския идеал в нещо като свещена крава. Да, той не се е реализирал. Но затова е и идеал.
- Наблюдаваме ли днес възраждане на духа на този идеал? Имам предвид масовото честване на 3 март тази година.
- Аз бях в Карлово и Стара Загора тогава. И наистина бях удивен от тези хиляди хора, чиито коли задръстиха всички възможни паркинги от двете страни на Балкана с развети знамена. Много от тях младежи. Помислих си: "България ще я бъде!" Има, има едно възраждане на патриотичните настроения и националното самочувствие. Явно доминиращите до скоро нихилистични и пораженчески настроения се изживяват. Аз обикалям цяла България по училища и виждам засиления интерес към историята. Но трябва тя да се поднася достъпно на младите, интересно, ако щете, забавно. А не да се редят сухи факти.
- Защо се стигна до там, да започваме едва не отначало да се занимаваме с патриотичното възпитание на младежта?
- През последните 15-20 години различни европейски фондации се опитаха да ни налагат "европейско" мислене. В смисъл, бъдете първо европейци, а после немци, французи, българи и т.н. Има един стремеж, в духа на "микроисторията" на Фернан Бродел да се измести събитийната история, такава, каквато е била, с всички войни, въстания, революции в името на помирението. И да се занимава с бита, поминъка, обичаите и т. н.
- Т.е. не робство, а съжителство?
- За това става въпрос. Интересно е защо така се реагира и инсинуира, когато става въпрос за учебниците по история? Никой не казва нищо за тези по математика, физика или химия, нали? Обществото е много чувствително по проблемите на историята, и не само от професионалните историци. Но някои по-млади колеги, аз ги разбирам, за да имат достъп до турските архиви, са принудени да правят такива компромиси. И да защитават тези от рода на това, че тя, виждате ли, Османската империя е почнала да се реформира, ама ние с нашите въстания сме й попречили! Не мога да приема тази теза. Тя е в духа на съвременната политика на Турция, която скъсва със заветите на Кемал Ататюрк и отрито се обявява за правоприемник на Османската империя. Което рефлектира и в историографията.
- Как?
- Ами да се върнем пак към Априлското въстание, по-точно Батак и Перущица. Тезата, която защитават и някои наши колеги, е, че видите ли българи мюсюлмани, башибозук, са клали българи християни, а властта няма нищо общо. Това е една коварна инсинуация, доколкото башибозукът наистина е нещо като народно опълчение. Но то не е паравоенна формация, какъвто е днешният термин, и която понякога дори е враждебна спрямо управляващите. То се мобилизира и организира от властите, изпращат се офицери, осигурява си допълнително оръжие и т.н.
- Как може да се преодолеят тези спекулации с историята?
- Трябва да се почне с учебниците. Историята, за разлика от математиката или химията не е само знание, но и възпитание. Колко пъти се пренаписваха учебниците след 1989 г.? Крайно време е учебниците да се пишат от учители, а ние от академичната общност само да ги рецензираме. Знам, "учебникарството" е един добър доход за бедните интелектуалци, но е време именно учителите, които са в пряк досег с децата, да напишат учебници, които ще заинтересуват това интернет поколение и ще го възпитават родолюбиво. Като се говори за Априлското въстание трябва да се акцентира върху подвига, решителността, мъченичеството. Защото благодарение на тяхната кръв съществува днешна България. Но, разбира се, трябва да се намери мяра. Без да се изхвърляме и да си я доизмисляме. И да се гордеем с това, както се гордеят другите европейски народи. Никой във Франция не е забравил за изгорената от англичаните Жана д'Арк или за битките с немците.
- Все пак през последните десетилетия се проведоха много тържествени общи чествания, например на Първата световна война.
- Да, но това е на официално ниво. Иначе в кръчмите си продължават спомените, вицове, песни и заяждания, съвсем по балкански. Никой народ не забрава миналото си толкова лесно.
- Ето, разговорът стигна и до днешните проблеми на Европа. Заплашени ли сме от нова ислямска агресия? Имам предвид проблема с т.нар. бежанци?
- България е приемала винаги много бежанци, Но това са българи от Македония, Тракия и Добруджа. При тях въпросът с интеграцията просто не е стоял - какво има да интегрираш на сънародници, хора с ясно българско съзнание, спасяващи се от турски кланета или от сръбски, гръцки и румънски асимилационен натиск и терор? Вижте само улиците, носещи имената на градове, реки или планини, които днес са извън пределите на България! Да не говорим за политиците или учените, родени зад граница - от Андрей Ляпчев до Любомир Милетич.
- Сега обаче става въпрос за нещо съвсем друго...
- Тази мигрантска вълна е наистина съвсем различна. Това са хора с друга религия, формирала техните морални ценности и поведение. Те не могат да се интегрират. Най-добър пример за това са турците и кюрдите, които идват в Германия още от началото на 60-те години. Интересно е, че първото поколение имаше някакво желание да се приобщи към модерното европейско общество. Но младите изобщо не искат това. И така се създадоха цели обособени квартали - с джамии, училища, кафенета и т.н. живеещи своя живот. Нещо повече, те стават вече агресивни: "Не ние ще се съобразяваме с вас - вие ще се съобразявате с нас!"
- У нас този въпрос не стои, поне засега.
- Нашите мюсюлмани са си наши. Те живеят тук от шест века, няма начин да не са се повлияли от начина на живот на християнските си съседи, те изповядват един по-традиционен ханефитски ислям. А и преди 1989 г. нашите имами се обучаваха в Алма-Ата, в днешния Казахстан, тогава част от Съветския съюз. Днес се обучават в Саудитска Арабия и Йордания. В Йордания добре, но в Саудитска Арабия се изповядва и съответно преподава един друг тип ислям. В България действат открито и редица фондации, финансирани от там. И какво се проповядва в джамиите не е ясно.
- Сак може да се противодейства?
- Както има Богословски факултет, подготвящ кадри за БПЦ, така трябва да има и подобен ислямски богословски факултет или институт, все едно, който да готви съответните мюсюлмански духовници. Държавата не трябва да допуска чужди сили да издържат ислямски училища или направо имамите. Това е директна намеса във нашите вътрешни работи.
- Защо все пак тази ислямска вълна заля Европа?
- Всичко се командва от международните корпорации. Те заставиха Меркел да ги покани.
Германия наистина има нужда от работна ръка, но не точно тези хора ще застанат на конвейерите на "Мерцедес" в Щутгарт. Работната ръка трябва да се подбира по американски - с някакви зелени, сини и каквито там карти, да се търсят квалифицирани хора, а не масово да се приемат емигранти, каквито всъщност са повечето от т.нар. бежанци.
- Сред които се промъкват може би и терористи.
- От един милион един процент да са такива, ами това са 10 000. Не може да се съгласим, че и ние трябва да отворим границите си за тези хора, каквито гласове се разнасят и у нас - дайте да ги заселим в обезлюдените райони. Те не са земеделци! Веднага ще обособят свои етнически анклави, и ще стане страшно!
- Умира ли Европа?
- Тя стана твърде либерална, твърде пацифистка, вече не може да марширува. Превърна се във военно джудже. Германия има 1,5 процента военен бюджет, по-малък от нашия. Видяхме, че едва успя да изпрати два самолета срещу ИДИЛ, и то разузнавателни. Сега всички разчитаме на НАТО. А НАТО, това са САЩ. Техните военни разходи са 75 на сто от всички разходи на Алианса. Затова и ЕС пряко зависи от САЩ.
- Да не се наложи на германците да вдигат тяхно Априлско въстание?
- Е, чак до там едва ли ще стигнат нещата. Но определено тя може да завие надясно. Виждаме електоралните успехи на партита "Алтернатива за Германия". Засега й се смеят. Но те и на Хитлер са се смеели отначало. Инстинктът за самосъхранение рано или късно ще се пробуди дори и при германците, които са все още със смачкано самочувствие след Втората световна война. Няма да търпят да изнасилват момичетата им, както стана в Кьолн.
- Само Меркел ли е виновна за цялата тази ситуация?
- Тук има и нещо нещо друго. Гърция като че ли си отмъщава на Германия за нейната позиция по дълга, пропускайки тези огромни човешки маси. Помните ли как рисуваха Меркел с мустаци като Хитлер и претенциите им за 100 млрд. евро обезщетения за войната? Европейската солидарност се оказа спукан балон.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
