За девета поредна година кампанията "Чуседата на България" на в. "Стандарт" раздаде своите Оскари за култура. Наградата на наградите взе археологът доц. Людмил Вагалински. Той бе отличен с титлата Археолог на годината.
Церемонията, която се проведе в хотел "Маринела" започна с изпълнение на едни от най-милите Чудеса на България - децата от столичната детска градина „Брезичка“ в София, част от сдружение "Духовно огледало".
"Вярвам, че тази вечер сме се събрали тук, за да забравим поне за час, политическите си пристрастия, личните си амбиции, натрупаната през годината от всеки един от нас ненавист към злобата, завистта и лицемерието, които завладяват обществото и най-лошото – разделят го. Събрали сме се тук, за да проверим дали има все още нещо, което нас, българите ни обединява. И ако го намерим тази вечер, да го осмислим и да се вземем в ръце да го пазим и надграждане. 9 години откакто съществува кампанията Чудесата на България си повтаряме, че уникалният български код, е котвата, която ни държи тук, на тази зема, независимо от бурното море, в което живеем. И затова всяка година, по това време, ние награждаваме археолозите, историците, музейните работници, радетелите на духовността и българщината, които връщат спомените за славното ни минало винаги, когато започнем да оплакваме от незавидното ни настояще. Ще отличим и човека, който почти всички години е давал награди на тези церемонии, но сега ще вземе своята, защото има амбицията да вкара най-после България на сцената на европейското културно наследство. Там, където ни е мястото, най-малко поради известния факт, че сме на трето място по артефакти на стария континет. Но за съжаление, изоставаме в класацията за европейската им популярност. Ние, в Стандарт обаче си имаме своята основателна причина за гордост в тази посока. Защото сме първата медия в Европа, отличена от най-голямата европейска организация Европа Ностра, за популяризиране на културно-историческото наследство. А нейния вицепрезизент Пийт Яспър, днес е за втора година, тук сред нас, за връчване на наградите", откри церемонията г-жа Славка Бозукова, главен редактор на в. "Стандарт".
1. Археолог на годината 2019
Голямата нагада получи доц. д-р Людмил Вагалински, който само за няколко години успя едно на пръв поглед странно за българите име Хераклея Синтика да превърне в археологическия обект, за който не само се говори най-много, но и правителството отпуска сериозни средства за неговото разкриване. След откритието на три статуи без глави, които предизвикаха огромен интерес у нас и в чужбина, доц. д-р Людмил Вагалински от НАИМ – БАН намери тази година и майсторски изваяна мраморна глава. Разкри още 23-метров зид от масивни квадри. Стената е запазена на височина поне 2 метра. Сред заслугите на археолога обаче трябва да изтъкнем още два факта. Първият е, че именно той бе ученият, който организира изложба за спасените от трафик антики. Доц. Вагалински създаде и платформата „Археология България“, в която се представят научните открития на българските археолози и се онлайн се излъчват разкопки.
Йоанна Катрева пък взе наградата за млад археолог. Тя успя да очарова цяла България с отдадеността си към археологията. Йонна Катрева е от Горна Оряховица и от години участва наравно с археолозите в разкриването на крепостта Ряховец. Тя е член на първата и единствена у нас Археологическа школа за ученици, ръководена от археолозите в Горна Оряховица. Тази есен Йоана пое вече професионално по пътя им. Тя е студентка първи курс археология в СУ Св. Климент Охридски, а преподавателите й казват, че е толкова добре подготвена, че е можела да започне направо от втори курс.
2. Културно-историческа атракция
В тази катерогия спечели един град възкръснал от миналото и едно село, възкръснало от настоящето - става дума за Провадия - солницата и Васил Николов, който пренаписа учебниците по праистория. Първо като откри най-старата къща в Европа – в неолитното селище в столичния квартал Слатина, а след това като като разкри най-стария град в Европа: Провадия Солницата. Член кореспондент Васил Николов, заместник директор на БАН, от години проучва Провадия Солницата като сред откритията му са царски гроб на 64 века, уникална защитна система от ровове и скали. Всяка година обектът се разкрива все повече и повече като в деня на отворените врати вече близо 40 000 души отиват да разгледат праисторическия град. Той се превръща в една от най-големите културно-исторически атракции на България и със сигурност ще стане един от най-посещаемите обекти у нас.
Втората награда взе Красиво Старцево - невероятно красивото родопско село до Златоград. Там хората решават да обновят селото си със собствени сили и средства. Така стартира проекта "Красиво Старцево", който промени съдбата на селото и му вдъхна втори живот. Инициативата им не остана незабелязана. Наградата получиха Мая Сантова, Александър Карамфилов и Ева Бодурова.
3. Музей на 2019 година
Най-голямото щастие на всеки археолог е откриването на златно съкровище. Една жена има привилегията това щастие да й се случва няколко пъти - доц. Бони Петрунова. Тя доказа, че се справя еднакво добре и като управленец, и като администратор и заслужено получи наградата. Като заместник министър на културата тя увеличи парите за разкопки. Като зам.-директор на НАИМ – БАН, преди това реализира куп проекти. А сега като директор на НИМ всяка година и тя и топ археолозите в НИМ правят уникални открития. Тазгодишните са представени в специална озложба в НИМ открита преди дни в националната съкровищница. Но едно от най-големите достойнства на доц.Петрунова е това, че отваря НИМ все повече към младите. Детският център се превърна в любимо място за посещения на учениците. Екипът на Бони Петрунова редовно прави уроци по родолюбие за деца, посветени на именити българи.
4. Пазител на вярата и наследството
Неделно училище при средновековен манастир „Св. Йоан Предтеча“ – Кърджали печели в тази категория. С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай през 2011 г. се обособи неделно прицърковно училище към средновековния манастир „Св. Йоан Предтеча“ в кв. „Веселчане“ на град Кърджали. От тогова до днес неделното училище се ръководи от енорийския свещеник иконом Николай Величков, който води редовен църковно-богослужебен живот в манастира и активно се занимава със възстановяването на манастирските сгради. В неделното училище целогодишно се обучават 150 деца от град Кърджали на възраст от 6 до 19 години, като децата участват в неделното богослужение със пеене на клира, четене или помагат в св. олтар по време на богослужението. След неделната света Литургия в сградата на църковното училище се провеждат уроците по вероучение на две смени, за малки и с големи, които води лично отец Николай. Всяка година децата участват в спектакъл, който представят в края на учебната година пред родители, учители и жителите на града в двора на манастира. Спектаклите са със библейски сюжети, от стария и новия завет.
Втората награда е за една жена, която пази наследството и да разказва историята му се е превърнала в нейна съдба и е пример за останалите. Татяна Костадинова и нейното Сдружение Духовно огледало, което обикиля страната и света, за да представя куклите от шума, които през 2012 г. спечелиха вота на над 1 милион българи за нематериално чудо на България, влязоха в протокола на държавния глава като част от подаръците на президентската институция. Децата в Духовно огледало рисуват икони, изучават фолклорните традиции и най-важното – научени са да пазят българското.
Наградите връчи пловдивският митрополит Николай.
5. Посланик на културно-историческото наследство
Ако има човек в България, който във всяка своя чуждестранна визита да популяризира българското културно-историческо наследство, то това е Вежди Рашидов. Най-успешният министър на културата в демократична България, сега председател на парламентарната комисия по куртура, извоюва представянето на българските съкровища в Лувъра и на още много места по света. И бе отличен в тази катерогия. Нещо повече на Вежди Рашидов принадлежи идеята за обща европейска дискусия на парламентарните комисии по култура за културно-историческото наследство на Европа, опазването и дигитализирането му, както и за борба с фалшификатите. Първото съгласие вече е факт – той го получи от италианския си колега Луиджи Гало.
Наградата Посланик на културно-историческото наследство на Вежди Рашидов бе връчена от Пиет Яспър, вицепрезидент на най-голямата емропейска организация за опазване на културното наследство „Европа Ностра“.
6. Социализация и дигитализаци на културно-историческото наследство 2019
Варненски свободен университет и д-р Красимир Недялков, президент на университета и екипа архитекти, специализиращи по програмата "Опазване на културното наследство" във Варненския свободен университет спечелиха, тъй като изготвиха уникални проекти за социализиране на Варненския некропол. След завършване на разкопките от сдружение "Варненски некропол I", един от тях ще бъде реализиран, което ще създаде нов, съвременен туристически облик на Морската столица.
Второто отличие за Дигитализация на културното наследство отиде при професор София Василева. Още един университет заслужава адмирации за вниманието, което отделя за опазване на културното наследство. Това е Университетът по библиотекознание и информационни технологии. Проектът на проф. д-р София Василева от УНИБИТ се основава на виртуалната реалност като съвременен подход за образование. Разработен е на базата на холограмите, вече се използва в процеса на обучение на студенти в областта на културното наследство. Насърчава интерактивните форми на преподаване и подпомага дигиталното представяне на музейни експонати. Наградите връчи председателят на групата социалисти в Столичния общински съвет и член на комисията по образование, култура, наука и културно многообразие Калоян Паргов.
7. Паметниците на културата 2019
В тази категория наградата е за реставрацията на една знакова къща и построяването на един отдавна чакан паметник. На площад „Свободата“ в Плевен за първи път от 75 години насам бе издигнат паметник на героите от Девета плевенска пехотна дивизия и техният командир – легендарният генерал Владимир Вазов, пред когото и Лондон сваля знамената си. Мемориалът е посветен на една от най-големите победи на Българската армия през Първата световна война – битката при Дойран. Патрон е министърът на отбраната Красимир Каракачанов, по чието настояване тази година кабинетът отпусна 300 000 лева за реставрация на войнишки паметници, които в България са над 2500. Без подвига на тези герои днес нямаше да сме тук, в тази България.
Наградата на Иван Нинов, председател на сдружение „Героите на Дойран“ и на зам. кмета на Плевен връчи най-големият специалист по конституционно право у нас, бившият премиер Георги Близнашки – един човек, за когото България винаги е била над всичко.
Сред хората, дали първи идеята за мемориала на героите от Дойран е един голям българин, когото загубихме през февруари – историкът, журналистът и преди всичко патриотът Красимир Узунов. С връчването на грамота искаме отново да кажем, че делата му в полза на родината никога няма да бъдат забравени. Сред гостите бяха съпругата и дъщерята на Красимир Узунов, които получиха наградата му - Пазител на родолюбието от порф. Близнашки
Втората награда в категорията е за къщата музей Алеко Константинов в Свищов. Тя се рушеше, но с отпуснатите от Министерство на културата средства дългоочакваната й реставрация започна с ремонт на покрива. Догодина изцяло ще се реконструира и фасадата. Това ще подкрепи община Свищов в усилията да развива града като предпочитана културна дестинация. Наградата на Росен Маринов, директор „Култура и културно наследство“ в община Свищов връчи журналистката Валерия Велева
8. Археологическо откритие на годината – 2019 .
Пловдивските открития тази година наистина заслужават повече от една награда: Една гробница вече се превръща в туристическа атракция – императорската гробница в могила „Малтепе“ край Пловдив. Тя е 22 метра висока – по-висока от съкровищницата на Атрей в Микена. Превъзхожда я само мавзолеят на Октавиан Август. Тази година екипът на доц. Костадин Кисьов, директор на Археологическия музей в Пловдив продължи проучването й. Екипът му обаче може да се похвали с куп други интересни находки, при разкопки в северната част на агората на Филиполол бе открита и статуетка на Кибела.
Пак в Пловдив отива и втората награда - за реставрацията на Епископската базилика. Тя е за Рая Маринова, директор на „Старинен Пловдив“. Наградите връчи Мариан Беляков, изпълнителен директор на Пампорово АД.
Малцина в България са чували за античната крепост „Залпада“ край село Абрит, община Крушари. Но богатата история за древния град е обект на научен интерес не само у нас. Археолози от България, Канада и Франция изследваха най-големия римски град във вътрешността на Добруджа. Проф. Георги Атанасов, главен уредник секция Археология в РИМ Силиства бе ръководител на българския екип от учени. В града, наричан българският Помпей, бе открита епископска базилика, за която археолозите смятат, че е първата раннохристиянска базилика във вътрешността на Северна България с безспорно доказана стенна мозайка.
9. Дарител за културно-историческото наследство 2019
Най-дефицитната стока в обазването и съхранението на културно-историческото наследство е дарителството. Малцина са готови да дават за съхранение на старините ни. Затова тазгодишната награда за дарителство за културно-историческото наследство се присъди на Дънди Прешъс Метълс за развитието на Ада тепе. Компанията подпомага разкриването на най-стария златен рудник, открит в Европа. Той е на 3 500 години. Благодарение на Дънди той отново заработи през август, като археологическите находки са съхранени и експонирани. Компанията предстои да открие модерна експозиция с 3D възстановка на минната галерия за представяне на културно-историческото наследство на Ада тепе и региона от бронзовата епоха до византийско време, а стойността на инвестицията на Дънди в образовавие, здравеопазването и културно наследство за следващите години е 15 000 000 лв.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
