Носи ли есента вълна от безработни? Какви са тенденциите на пазара на труда и какви мерки за субсидиране на заетостта ще има в новата програма "Развитие на човешките ресурси"? Отговори на тези въпроси потърсихме от директора на Агенцията по заетостта Камелия Лозанова
- Г-жо Лозанова, сбъдват ли се опасенията на министъра на труда Хасан Адемов наесен да излязат хиляди безработни заради изтичането на действието на различни мерки за субсидирана заетост?
- Когато министърът изказа своите притеснения, той всъщност боравеше с данните за големия брой хора, устроени на работа по оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" и по националния план за насърчаване на заетостта. Те действително бяха 60-70 000 човека към онзи момент. Ние, съвместно с работодателите, балансираме продължителността на договорите, така че в рамките на един месец да няма голям брой освободени от работа хора. Да не забравяме, че в средата на годината ние разполагахме и с допълнителни 30 млн. лв. от спешните мерки на служебното правителство. Тях разпределихме, така че да поемат потока безработни през есента. И ето сега от 8 ноември в цялата страна бюрата по труда обявяват поредна процедура за кандидатстване от страна на работодателите по мерки за субсидирана заетост. Нещо, което досега не сме правили, защото през ноември бюджетът ни вече е изчерпан.
- На колко души тези 30 млн. лв. допълнително дадоха работа?
- Над 31 000 души през последното тримесечие ще работят по програми и мерки за заетост, финансирани с национални и евросредства. Така че няма да има никакъв драстичен ръст на безработицата - не повече от 1% би се увеличила тя спрямо най-ниското ниво от тази година, което е нормално за последните месеци на годината. Средногодишно безработицата ще бъде около 11,5% при планирани 12,4%.
За Агенцията по заетостта тази година е много по-силна от предходната. Въпреки че сега работим с много по-малко средства по оперативната програма, тъй като сме в края на програмния период. Сериозен е ръстът на разкритите работни места на първичния пазар на труда. А това са работодателите, които са дошли при нас и са заявили колко и какви работници са им нужни, защото ни имат доверие като посредник на пазара на труда. На първичния трудов пазар през 9-те месеца на годината има ръст от 12 хиляди наети безработни спрямо същия период на м.г. Така общо близо 133 хиляди са започнали работа чрез бюрата по труда в реалната икономика. Това по-голямо доверие към нас се дължи на подобряването на услугата, която предоставяме. По програмите и мерките за насърчаване на заетостта с национални и европейски средства също има увеличение - 16 000 души повече през 9-те месеца или общо 69 000 души.
- В същото време обаче броят на безработните расте спрямо миналата година. Защо въпреки повечето нови разкрити работни места се получава това?
- Да, наблюдава се едно интересно явление - расте и заетостта, и безработицата. През деветте месеца на 2013 г. броят на безработните в бюрата по труда е близо 367 хиляди, което е с около 8000 повече спрямо същия период на 2012 г. Икономическите анализатори могат по-точно да кажат защо се получава така. Ние от Агенцията по заетостта можем да го обясним с нашите механизми. Успяхме да привлечем много от неактивните - хората, които не работят, но и не търсят работа. НСИ също отчете, че броят им намалява. И това е една от причините при нас да има по-голям входящ поток безработни през тази година. Но пък ние го компенсираме с по-голям изходящ поток - т.е. хора, започващи работа. По този начин в края на септември броят на безработните спадна до около 354 хиляди, което е само с 5000 повече от септември м.г.
- Казахте, че подобрявате посредническата услуга. Какви по-различни мерки предприема Агенцията по заетостта?
- На първо място явяването на регистрираните лица всеки месец в бюрата по труда, за да декларират, че са безработни, вече не е формално. Т.е. те не идват само за да се подпишат и да си излязат. На всеки задължително предоставяме посредническа услуга - представят му се свободните работни места, програмите и мерките, които са действащи в момента, какво ще има следващите месеци. Отделяме индивидуално внимание на всеки човек. Привлякохме и много нови работодатели. Потърсиха ни много предприемачи от малкия бизнес.
Както и големи фирми, които досега са смятали, че не им е необходима нашата услуга, защото могат да се справят и сами с осигуряването на работната ръка. Но за това имаше усилия и от наша страна. Първо, директорите и началниците на отдели на бюрата по труда, които досега се срещаха само с ключови работодатели, започнаха всеки месец с графици да ходят на посещение при работодателите независимо какъв е мащабът на предприятията им. Аз също се срещам с работодатели. Питаме ги правят ли съкращения, планират ли такива, ще назначават ли нови работници, запознаваме ги с насърчителните мерки за заетост.
Освен това въведохме и психологическо подпомагане и мотивиране на продължително безработни и обезкуражени лица. За младите хора пък вече има специализирани посредници. Във всяко бюро по труда има по двама души, които да работят специално с младежи. Отчитаме характеристиките на младежите - една част от тях са мотивирани за работа; други пък са свръхмотивирани, но само да получават високи заплати, понеже са завършили висше образование. Често те не си дават реална оценка на своите възможности и реалностите на пазара. На практика извършваме истинско професионално ориентиране. Специалистите в бюрата по труда трябва да съумеят предвид способностите, желанията и квалификацията да насочат младите към най-подходящото професионално развитие.
- Разминават ли се професиите, които търсят младите хора, с това, което предлага бизнесът?
- В повечето случаи младите не знаят точно какво искат да работят. Затова трябва да се прави професионално ориентиране още в училище. Прави впечатление, че хората, избрали по сърце специалности, после показват желание да работят точно това, за което са учили. Но много голям е процентът на децата, избрали престижно звучаща специалност, без въобще да знаят какво може да работят с нея.
- Какъв процент от хората, наети във временните схеми, остават на работа?
- Най-голям е процентът на устойчивост по стажантската програма. Тя бе и най-атрактивна за работодателите - 14 000 младежи минаха през нея. Самата програма вече приключи. Около 50% от стажантите биват оставяни на работа. А за останалите - с най-нисък процент на устойчивост е схемата "Развитие", защото там по-голямата част от работодателите са общините, те не могат да отворят за собствена сметка такъв голям обем работни места. Следва "Подкрепа за заетост" с ефект около 30% оставащи на работа - тук са и частни фирми, и държавни и общински.
- А кои са най-търсените професии от работодателите?
- От заявките в бюрата по труда най-търсени са работниците в текстилната промишленост - шивачи и машинни оператори. През тази година близо 9600 души са започнали работа в този сектор. Следва продавачи в магазини и посредниците в търговията - с почти 8800 места. Увеличава се и търсенето на учители - 8800 новоразкрити работни места. Голям е броят на заявените места за работници в селското и горското стопанство и на животновъди - над 7700 места. Запазва се голям интересът към специалисти в туризма, като готвачи и помощници в кухня, сервитьори и бармани. Други търсени професии са на водачи на тежки, леки автомобили и автобуси, леяри, заварчици, тенекеджии, монтажници на метални конструкции, ковачи и административни служители.
- Кои схеми за насърчаване на заетостта ще настоявате да се повторят през новия програмен период?
- Това са схемите "Развитие", "Подкрепа за заетост" и "Аз мога". Тях определяме като ключови за Агенцията по заетостта. "Развитие" е много комплексна схема - от една страна, осигурява учене през целия живот чрез обучение с ваучери, от друга страна - субсидирана заетост след обучението. След анализ си дадохме сметка, че не е необходимо да правим схеми за отделни целеви групи безработни. Затова предлагаме "Развитие" с приоритет да е насочена към младежи до 24-годишна възраст, хора над 50-годишна възраст, хора с увреждания, трайно безработни. И след като се насочат към работа тези уязвими групи, да се преминава към останалите безработни. По същия начин искаме да се подходи и към схемата "Подкрепа за заетост", където безработни се обучават на работното място чрез наставник. Другата важна за нас схема е "Аз мога", към която имаше голям интерес от заетите лица. Предложили сме тя да бъде разделена на два компонента. Единият да дава възможност на хората сами да си избират къде да учат, както беше досега. И втори - който да се отвори към работодателите. Идеята е те заедно със своите работници да избират къде и по каква специалност да се проведат обученията, така че да се повиши професионалната квалификация. Смятаме, че така тази схема би била по-работеща. А и работодателите ще са по-ангажирани към работниците след обучението им.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
