София.На 27 октомври Св. синод избра епископ Антоний за митрополит в Европа. Интронизацията ще е на 3 ноември в епархийския център Берлин. Новият владика е най-младият сред архиереите - на 17 януари навърши 35 години. Престолът в германската столица се оваканти, след като дядо Симеон подаде оставка пред Св. синод заради напреднала възраст и влошено здраве. Последните 3 г. Антоний бе негов викарий, преди това заемаше същия пост при Пловдивския митрополит Николай.
- Ваше Високопреосвещенство, какво е да си най-младият митрополит в Св. синод - бихте рекорда дори на Николай Пловдивски, който бе избран на 37 г., а Вие сте на 35 г.?
- Съзнавам дълбоко в себе си отговорността на този кръст, който светата Църква възложи върху плещите ми. Избирането ми е и задължение пред патриарха и Светия синод - да оправдая техните очаквания. Но си спомням и думите на нашия Спасител, който казва, че служението, пътят на вярата, е иго благо и бреме леко.
- Предвиждате ли промени в епархията - дядо Симеон поради възрастта си вероятно не е имал енергията на младия човек да я обикаля цялата и да поддържа паството в нужната кондиция?
- Генерални промени няма как да има - съобразявам се с наследството, върху което имам поглед в 3-годишната си служба като викарен епископ на митрополит Симеон. Имах възможността да обиколя всички общини в Европа, да се запозная и с успехите, и с проблемите им. Както и да набележим основни задачи, които да решим с общи усилия, за да затвърдим авторитета на българските църковни православни общини в съответните държави. Възнамерявам да се погрижа за духовното и административното укрепяване на епархията. Негово високопреосвещенство бившият митрополит Симеон е поставил основите на Западно и Средноевропейската епархия. Като негов следовник мой дълг е да надградя. И както се казва в една от притчите, да посея семето на словото Божие и то да покълне и да даде плод стократен. Има малки проблеми, които във времето са се разраснали и са станали големи. Например наболелият случай със ситуацията в Будапеща, където над 3 г. освободеният свещенослужител е окупирал църковната къща и новият свещеник ползва квартира.
- Как ще решите този проблем?
- Този въпрос канонически е решен. Трябва да бъде финализиран от гледна точка на уреждането на статута на имота, който българската църковна община ползва. Той преди години е бил предоставен от унгарската държава на българската, а тя го е дала за ползване на българската общност. Която е построила храма и къщата. Ние ще поискаме от Министерство на външните работи да дадат акт за ползване на този имот, който епархията като ползвател да стопанисва. И да можем при такива ситуации - когато някой се самонастани, да имаме лостовете за решаване на проблема.
- Имате друг много наболял проблем, който е по-публичен - с църквата на фонтана "Ди Треви" в Рим, която ползваме, но напоследък имаше пречки. В момента тя е в ремонт, но какво ще последва, след като храмът отново отвори врати?
- Може би едно от първите ми посещения като епархийски митрополит ще е в Рим, където да се срещнем със съответните представители на католическата църква и да изчистим в детайли този въпрос. Правото на ползване съвместно с католическата църква е дадено от блаженопочившия папа Йоан Павел II, който католическата църква скоро канонизира за светец. Мисля, че те са готови на диалог по въпроса. В канцеларията ми в Берлин има получено писмо от делегираните представители на Ватикана - Викариато ди Рома, които пряко отговарят за този храм. Те желаят да се срещнем и да обсъдим въпроса. Надявам се той да бъде решен веднъж завинаги, за да има място, където сънародниците ни в Рим да удовлетворяват духовните си потребности.
- "Стандарт" писа миналата Коледа, че заради проблемите отец Климент е служил литургията за Рождество в апартамента си. Мина почти година. И тази Коледа ли ще посрещат в апартамента на духовника?
- Надявам се много по-скоро да има решение. Да бъдем оптимисти, че сънародниците ни ще посрещнат това Рождество Христово в храма Господен. Но това ще стане ясно веднага след срещата в Рим.
- Ще откривате ли нови църковни общини?
- Да, предстои основаване на нова църковна община на Балеарските острови (б.р. - архипелаг в Средиземно море, принадлежат на Испания, столицата е Палма де Майорка).
- Защо?
- Там живеят над 5000 българи, които имат своите духовни потребности.
- След като бяхте избран, си пожелахте да служите не в угода на човеци, а на Бог. Мислите ли, че в дългия ви път на митрополит няма да бъдете изкушаван да го нарушите?
- Несъмнено. Смятам, че Бог допуска изкушения, но и твърдо вярвам, че той не ни дава повече от това, което можем да понесем на плещите си. Когато едно дърво расте нависоко, то много повече бива брулено от ветровете. Живеем в секуларно общество, още повече зад граница. Преди всичко се надявам Божията любов, и милост, и крепка десница да ме укрепяват в това служение. Воден преди всичко от светлия пример на нашия Спасител - защото всеки епископ е образ на Христа, смятам да вървя по този път. Ако се отклоня, се надявам Бог отново чрез своята любов и милост да ме върне в правилния път. Защото митрополитът се "венчава" за своята катедра. И както в семейството отношенията между мъжа и жената, които са образ на отношенията между Христос и Църквата, пребъдват въз основата на любовта, доверието и разбирателството, така когато митрополитът предава своите пасоми, той оскърбява Църквата и Бог. Така че се надявам Бог да ме предпази от големи изкушения и да мога да изпълнявам достойно този жребий, който е възложил върху мен.
- Като член на Св. синод ще трябва да решавате много трудни въпроси, които стоят пред църквата и обществото - например намаляващата духовност, кадровия глад в духовенството. Вие сте от младите надежди в клира, но сякаш не сте много.
- Като пълноправен член на Св. синод ще разчитам на опита и мъдростта както на светейшия патриарх, така и на събратята архиереи. Знаем, че където са се събрали двама или трима в име Христово, той е сред тях. Така че да не забравяме, че Св. Дух ръководи невидимо събранията на архиереите. Ще приветствам всичко добро. Съдник на решенията трябва да е нашата неподкупна християнска съвест. Когато стоим върху твърдата скала на канона, можем да сме сигурни, че гласувайки по съвест, изпълняваме своя дълг като синодални архиереи. Има много въпроси, които не можем бързо да решим. Защото обществото възлага големи надежди на Българската православна църква, особено през последните години, когато вижда обновяване на клира, когато въпросът за духовната просвета намира поддръжници.
- Безпрецедентно никой от архиереите не гласува срещу Вас - всички Ви подкрепиха. По-тежко ли ви е така, като знаете, че нямате противници?
- Преди всичко за мен това е Божият жребий. Всеки е гласувал според своята архиерейска съвест. Наистина това единодушие е много по-задължаващо. И ме кара още по-силно да се старая да оправдая доверието и на Негово светейшество, и на архиереите, и на пасомите на епархията.
- Как ще се промени животът Ви?
- На първо време ще се увеличи динамиката. Защото освен с обязаностите ми в епархията ще трябва да съм по-често в София за участие в заседанията на Св. синод. Но щом Бог ми е възложил този кръст в млада възраст, значи е преценил, че ще имам сили да го нося. Когато Бог възлага тежък кръст на нашите плещи, той няма за цел да ни накара да се огънем и да паднем под тежестта му. Напротив, кара ни да каляваме волята си и да изкачваме нашата Голгота, за да можем да се срещнем в подножието на нозете Христови и да бъдем съпричастни на неговата смърт и възкресение. Животът на всеки християнин е една Голгота - ние я изкачваме. Така че моля Бог да ми дава сили да извървя своята Голгота. За да мога един ден - всеки си отива от този свят, да затворя очи със свободна архиерейска съвест, че съм послужил на паството ми и съм допринесъл дори и малко за преуспяването на Църквата.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
