Българите сме номади - уседналият живот не ни понася, казва новият шеф на НДК и балкански шампион по езда
Мирослав Боршош, новият генерален директор на НДК, се зарече да промени значенията и посланията на поверените му пространства в името на изкуствата. Напористият мъж се е пробвал в доста жанрове - беше в младежкото движение на СДС, главен редактор и съсобственик на "Новинар", продуцент на сериала по БНТ "Недадените", на успешно работещия фестивал на моноспектаклите на някои от най-големите бг актьори - Мая Новоселска, Камен Донев, Мариус Куркински... Роденият в София представител на зодия Стрелец с диплома на културолог от "Свети Климент Охридски" е щастлив баща на три дъщери: Радина на 17, Матеа - на 10, Лора - на година и половина. Най-малката обаче не е кръстена на майка си, актрисата от театър "София" Лора Мутишева. Просто приятно съвпадение, защото ужасно харесва това женско име. Той е доста амбициозен - става рано, за да работи, и ляга късно, за да свърши всичко, което си е наумил. Категоричен оптимист е. За него чашата постоянно е наполовина пълна. Носи маршалски жезъл във войнишката си раница и дори не го крие. Неслучайно е балкански шампион по езда в дисциплина издръжливост. Тези дни го одумваха, че новият му пост намеква за конфликт на интереси. Но той е достатъчно опитен, за да знае, че трябва да спази закона - излязъл е от всички дружества, чиято дейност е сходна с тази на НДК. Мирослав се е настанил в кабинет, който не е дълъг, мрачен и затворен, а светъл, оперативен и отворен.
- Господин Боршош, създавате национален център за книгата в НДК - каква е целта ви?
- Да помагаме на поетите, писателите, драматурзите и преводачите. За да чуе светът за българската литература. Държавата го дължи на творците. Голямата ми мечта е да излезем от латино сапунката, в която всичко е поднесено на повърхността. Винаги е по-лесно да цъкаш каналите на дистанционното, но книгата, концертът, изложбата и театърът те променят.
- Удовлетворена ли е суетата ви на мъж Стрелец - вече сте голям шеф?
- Да, разбира се, но надали постът има общо единствено с характеристиките на зодията ми. Той е заради всичко онова, което съм правил в продължение на много години. За мен е огромно предизвикателство - заради това, че съм запознат с тази работа и заради всички онези, които ще могат да реализират идеите си чрез мен и представите ми за НДК.
- Вашият критерий за правене и управление на култура?
- Тя не бива да се възприема като прост процес - едно, две, три и готово. Нито пък като приготвяне на кюфтета - добавяш подправки към месото, хвърляш го на скарата и като се поизпече малко, го захапваш. Има много нюанси - трябва да познаваш особеностите и проблемите на съсловието. Да си наясно кой до къде е - като можене и като личност. Но уважението е преди всичко - дори преди етикета кой колко е талантлив. Да откриеш хармонията в отношенията - това е най-важното. Всеки творец е капризен - и го заслужава. Той живее в други светове. Понякога не разбира действителността, в която се случват неговите роли, изложби, книги, филми, спектакли... И не му е работа. Тя е за мениджърите.
- Съществува ли пропаст между поколенията?
- Огромна. Разделението граничи почти с омраза. Старата генерация трябва да приеме новата, а младите - да уважават по-възрастните.
- Но когато в НАТФИЗ не знаят кой е Апостол Карамитев, някак ти става студено...
- ...Направо замръзваш. Но това не е проблем на академията - а на семейството и на училището. Вярвам, че и министерството на културата, и НДК ще работят за ясната визия - културата е не само да дадем едни пари на едни хора, за да си мълчат. Ето толкова на киното, ето и на сценичните изкуства.
- Имате ли наследствена обремененост, от която идва страстта ви по арта?
- Дядо ми, Ерньо Боршош, е бил много добър професионален цигулар. Изчезва на фронта по време на Втората световна война. Баща ми е математик, грос майстор по шах, а майка ми - физик. Но винаги са ме възпитавали в любов към изкуството. Но точните науки не са ми силата. Гледам учебниците на Радина и на Матеа и съм щастлив, че не се налага да решавам задачите им. В Унгария бях в съвсем "нормално" училище. В София записах педагогика. Бях пълен отличник и имах право да се прехвърля в каквато искам специалност. Предпочетох и завърших първия випуск специалност културология в Алма матер. Винаги съм обичал да пея и да пиша - но откакто опознах най-големите имена в българската музика и в литература, разбрах, че по-добре да дарбите ми да останат в графа "хоби".
- На каква възраст се оказахте в София?
- Бях на 15, когато се върнахме да живеем в България. Колкото и да е странно - никога не съм се усещал като унгарец. Битието ни се случваше по българския календар - майка ми винаги много е държала на традициите, открай време е свързана здраво с корените си. Родителите ми бяха заедно за кратко време, разведоха се рано. Така че мама ни отгледа сама - мен и сестра ми. А пък ние никога не сме имали проблем с идентичността. Но говоря перфектен унгарски - без акцент и без притеснение.
- Сменихте ли светоусещането, когато акостирахте в България?
- В известна степен. Защото в Унгария социализмът не беше толкова бурен и явен - не само заради процента частна собственост. Може би защото по линия на майка ми сме от много голям неврокопски род. Дядо ми е бил най-големият търговец на платове в тази част на България - уважаван първенец в текстилната индустрия.
- Бунтар ли сте - като микс от маджарското и македонското?
- Имам нисък праг на примиримост. Не мога дълго време да търпя неправди или неща, които не се случват, както е редно.
- От най-ранна детска възраст ли проявявате характера си?
- Да. Учителката по математика винаги започваше часа с фразата: "На който не му е интересно, да излезе". И аз излизах. Майка ми пък го приемаше "много лично".
- Как анализирате срива в културата и образованието?
- Идва може би от липсата на реална визия за тяхното развитие. Трябва много по-ясно да се определят целите и приоритетите. В същото време има огромно деление в обществото. В момента, в който някой заяви позиция в публичното пространство, почти всички го подхващат - от къде идва, защо се държи точно по този начин... Затова е важно да знаеш кой кой е - и кой стои зад гласа му.
- Как си обяснявате факта, че българинът не може да понася всеки втори човек наоколо?
- Когато не си щастлив, няма как да обърнеш внимание на другия и да се зарадваш на успехите му. Почувстваш ли се по-добре, веднага се оглеждаш, за да откриеш кой стои до теб и накъде гледа. Заради всичко това трябват нови хоризонти. Постоянно обаче срещаме хора, които говорят колко е лош светът и как животът в България става все по-гаден. А аз съм заобиколен от талантливи и работливи мъже и жени, които знаят кои са и какво искат да постигнат.
- Обявихте, че ще елиминирате щандовете за бельо и други подобни из базарите на НДК и го направихте - ще успеете ли да удържите търговците далеч от храма?
- Да, това беше едно от първите неща, които направих, но винаги по-лесното е да кажеш "Не". По-трудното е да се реши с какво съдържание от тук нататък ще напълним НДК. Това, което беше, няма как да продължава.
- Изкушавате ли се от възможността да възстановите "Златният Орфей" и да се разпишете в най-новата история на развлекателната индустрия?
- Изкушавам се. Но не за да остана в летописите. Ситуацията е деликатна - сега проучвам правните детайли около собствеността на марката. Скоро ще организирам среща между хората и институциите, които са ангажирани с нея. "Златният Орфей" не е рожба на социализма, а световен фестивал, разнесъл славата на България. Трябва да го има - тук, в НДК.
- Защо според вас секнаха родните сериали?
- Временно е. Телевизиите трябва да продължат да подкрепят производството на български филми и сериали.
- Как се справяте с трите си дъщери?
- Чувствам се прекрасно с тях. Те са изключителни. Помагат ми да осъзная много от нещата в живота. Най-голямата, Радина, вече има ясна оценка за света и често се допитвам до нея. Средната, Матеа, също е много будна - пее, свири на китара. И двете се ориентираха към изкуството. Радина вече засне първия си късометражен филм с режисьор Яна Титова - стана страхотна продукция за фестивали. Играе и в спектакли.
- Какво четете в момента?
- "Осили" на Кольо Карамфилов. Страхотна книга, със страхотните мисли на Кольо - жалко, че тиражът й е малък и не може да стигне до повече хора. Със смъртта на Кольо българският дух изгуби частица от себе си.
- Какви филми гледате?
- Последният филм, който дълбоко ме впечатли, беше "Амур", но обичам да гледам и красиви анимации покрай хлапетата.
- За какво друго винаги намирате време?
- За конете. Ние сме от малкото нации в света, чиято история е свързана с тези животни. Българите са се раждали и умирали на седлото. Били сме номади, оставаме номади. Носим го в душите си. Традициите ни са от хилядолетия. Самият аз обаче се запалих преди седем-осем години. Дядо ми от Неврокоп е бил кавалерист, но сравнително късно се увлякох по този спорт. Оказа се, че имам качества - станах и балкански шампион. А няма по-голяма наслада от това някъде по света да чуеш химна на България, който звучи заради твоята победа.
- Наистина ли конят е синоним на свобода?
- Абсолютно. Усещането да препускаш с вятъра и слънцето е несравнимо и незаменимо. На всеки, който чете тези редове, препоръчвам да заведе още утре децата си в най-близката база. Общуването с тези прекрасни животни променя живота.
- А вие къде яздите?
- В "Адгор" - в полите на Витоша.
- Как се казват конете ви?
- Единият е Пемза, другият е Назем, а третият е Синя птица - арабска порода. Езикът, на който говоря с тях, е много странен. Но научиш ли го веднъж, след това енергията между вас е необяснима. Яхнеш ли коня, ставате едно цяло. Всеки разбира как се чувства другият. Това е изумително изживяване - попиваш от енергията и от душата и заедно преодолявате препятствията.
- Те ли са най-умните животни?
- Не. Но са едни от най-емоционалните.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
