Сряда,

Какво става в бункера под Мавзолея?

От: Валери Роев -
3115
Какво става в бункера под Мавзолея?
A
A
A
  • 30 години след решението за събаряне
  • Площадката ни отвежда към потайностите на подземията му

 

В своеобразен „портал между минало и настояще“ се планира да се превърне площадката на бившия Мавзолей на Георги Димитров в центъра на София.

В момента се подготвя задание за обявяване на архитектурен конкурс за облика на знаковото за столицата пространство. Очаква се това да стане следващия месец или през април. Идеята е подземията на Мавзолея, които са три нива надолу, да станат филиал на Софийската градска художествена галерия за експониране на съвременно изкуство, като обаче се запази част от автентичното оборудване на бункера.

Пространството отгоре пък трябва да бъде така оформено, че да е свързано с подземието и с историята. „Дали ще се показва миналото на повърхността, дали ще бъде смесица между минало и настояще, е въпрос на въображението на участниците в предстоящия архитектурен конкурс“, обясни пред „Стандарт“ председателят на Комисията по култура към Столичния общински съвет Малина Едрева.

Решават да го бутнат заедно със Съветската армия

Именно Общинският съвет на София е институцията, която първа взема решение за демонтиране на Мавзолея преди 30 години. Това става с решение N5, гласувано от общинарите  на 25-и февруари 1992 г. – година и половина след като балсамираното тяло на Георги Димитров е извадено тихомълком от Мавзолея, в който е лежало повече от четири десетилетия и е погребано в Централните софийски гробища.

Изпълнението на решението за събаряне обаче се забавя със седем години и половина. Мавзолеят беше разрушен през август 1999 г. след поредица от взривове в продължение на 6 дни под ръководството на вицепремиера в правителството на Иван Костов – Евгений Бакърджиев.

Преди това (а и след разрушаването) се водят ожесточени дебати за съдбата на сградата. През август 1992 г. - няколко месеца след решението на общинския съвет за премахването на Мавзолея, кметът на София по това време – Александър Янчулев, пише отворено писмо до тогавашния лидер на БСП Жан Виденов. В него му напомня, че сградата предстои да бъде съборена, а срокът, даден на социалистическата партия да я демонтира доброволно, е изтекъл.

Младият соцлидер обаче очевидно няма намерение да бута Мавзолея, който остава непоклатим и след последвалото избиране на Виденов за министър-председател.

Любопитно е, че долу горе по същото време – през 1993 г., Столичният  общински съвет приема решение за демонтаж и на друг знаков комунистически монумент в центъра на София – Паметника на Съветската армия. Той обаче продължава да си стои на мястото и до днес. Построен и разрушен за 6 дни

Самото разрушаване на Мавзолея през лятото на 1999 г. се превърна в сага, продължила  цяла седмица. След първия взрив на 21 август сградата само се наклони. Фиаското роди много вицове и подигравки към тогавшния  строителен министър Евгений Бакърджиев, който ръководеше операцията по събарянето на комунистическия символ и наблюдаваше случващото се от балкона на Държавния архив заедно с премиера Иван  Костов.

Последваха още три детонации, след което разрушаването продължи с машини, докато на 27 август Мавзолеят най-накрая бе окончателно премахнат.

Любопитно е, че събарянето му отне точно толкова време, колкото е било необходимо и за построяването му. Мавзолеят е вдигнат светкавично за 6 дни половин век по-рано – през юни 1949 г. Наредено е цялата работа – проектиране и строителство, да бъде свършена за седмица, за да може в сградата да бъдат поставени за поклонение тленните останки на „вожда и учител“ на българския народ Георги Димитров, починал на 2 юли 1949 г. в Москва (виж карето).

Строителите дори „преизпълват плана“ и Мавзолеят е изграден предсрочно само за 138 часа.

От бункер до галерия

Впоследствие през втората половина на 50-те години там е изградено противоатомно скривалище. Подземията на сградата са дълбоки няколко етажа надолу, като в тях има оборудвани кабинети и други помещения, които не са били свързани с дейността на самия Мавзолей и единствения му експонат, обясни бившият зам.-кмет на София по културата, който през 2018 г. обяви плановете на общината за изграждане на галерия за модерно изкуство в някогашния бункер. Идеята е големите пространства да се използват за експониране на модерни арт инсталации.

Същевременно обаче трябва да се запазят някои основни елементи вътре, които са знакови от времето на Мавзолея. Такова мнение са изразили всички артисти и специалисти, които са влизали в подземието. Има идея да се направи и фото експозиция, напомняща епохата.

Пространството отгоре – на площадката на самия Мавзолей също трябва да бъде така оформено, че да има връзка с подземията и с миналото. Експерти са дали като пример Мемориала на еврейските гробища в Берлин, където посетителите минават между големи плочи, а същеврменно с апликация могат да чуят историята на мястото. Какво точно ще има на мястото на Мавзолея обаче предстои да се определи след конкурс.

Сталин ли е отровил Георги Димитров?

Георги Димитров умира на 2 юли 1949 г. в СССР, където по-рано заминава на лечение заради влошеното си здравословно състояние – имал цироза и диабет. Седмица преди смъртта си Димитров се е срещнал с Йосиф Сталин. Според някои историци Сталин бил гневен на Димитров заради разговорите му с югославския лидер Йосип Броз Тито  за създаване на Балканска федерация. Сталин виждал в такова държавно образувание заплаха за лидерството  на СССР  в комунистическия блок. Особено след като малко по-рано настъпил разрив между него и Тито.

Затова има съмнения, че именно Сталин е наредил да отровят Димитров. Те се подклаждат от открития десетилетия по-късно живак в косата и мозъка на балсамираното тяло на Димитров. 

 

Първият опит за взривяване е от 1956 г.

Още през 1956 г. противникът на комунистическата власт Стоян Зарев-Тони подготвял терористичесн  акт и взривяване на Мавзолея на Георги Димитров.

Според данни от архива на МВР той планирал да заложи бомби до сградата, които да избухнат по време на манифестация на 1 май, докато на стълбите е целият ръководен апарат на държавата. Твърди се, че Тони привлякъл в конспирацията си 14 души и търсил връзка със западни посолства за подкрепа. Той споделил плана си със свой приятел, който обещал да го свърже с човек от британските служби. Приятелят му обаче бил сътрудник на Държавна сигурност. На срещата, която му уредил с „представител на МИ 5“, в действителност отишъл агент на ДС, представящ се за англичанин. Така Тони попаднал в мрежите на службите, които започнали да го дебнат. Когато заявил, че е готов да приложи плана си с бомбите в действителност, бил арестуван и пратен в лагера в Белене. Година по-късно е освободен и пратен в село край Своге, но през 1968 г., когато са вълненията около Пражката  пролет, е отново арестуван и пратен в затвора, където по-късно починал. 


Всички новини от категория Общество.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Още от категорията

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички