Сряда,

Манастир се гуши между вековни дъбици

От: Монахиня Павла (Борисова) -
Манастир се гуши между вековни дъбици
A
A
A
  • За Бъдни вечер украсявали дъбови клонки вместо елха
  • За българите дъбът е свещено дърво, единствено то може да замени храма

 

Един от многото манастири в Трънския край е сгушен между вековни дъбови дървета. За българите дъбът отколе е свещено дърво. В днешно време при тия манастирски дъбици хората идват, за да ги прегръщат и казват, че така се зареждали от силата им. В миналото за Бъдни вечер украсявали дъбови клонки вместо елха.

Манастирът "Св. Петка" е в северния край на село Пенкьовци, ширнало се на няколко километра покрай шосето за Трън и в многобройни махали по околните баири. Кога точно е била основана светата обител, сега не може да се каже. Твърде възможно е това да е бил един от многото селски манастири из Трънско, възникнали по инициатива на селяните от Знеполе. Някога, когато семействата имали многобройна челяд,

обричали на Бога някое от децата и така разчитали на Божията милост за другите

деца и цялата фамилия. Момчето постъпвало в близкия манастир като послушник и харизан, а после го и замонашвали. От ония времена още преди османското нашествие по българските земи трябва да са и вековните дъбици край манастира. Според хора, разбиращи от дървета, дъбовете са поне на 800 години. В последните години боледуват от особен лишей, който покрива клоните, но пак са привлекателни и красиви.За манастира се знае, че към XIV-XV в. е бил разорен. По-късно е възстановена само църквата. И хората повече знаят за нея, отколкото за някогашния манастир. Според разказвано от местните хора предание, за да бъде запазен от похитители, храмът е затрупан под  дебел слой пръст. Едва след много години местен

пастир намерил своя изгубен козел в храсталаците на могилата над храма

да ближе показващия се на повърхността окислен кръст от църковния купол. Селяните разровили могилата и открили църквата.Видимо храмът е правен на два етапа. Източната част вероятно е от късното средновековие (XVI - XVII в.), а западната е достроена през Възраждането (1859 г.) с характерната за района полукръгла форма. По това време е направен и открит притвор с характерните за Трънския край декоративни висящи аркади.

Цялата църква е била богато благоукрасена със стенописи.

Преданието свързва тяхното изписване с македонския зограф Зинофия

извършил работа си в 1867 г. Иконостасът също е възрожденски. Голяма част от стенописите са увредени и се нуждаят от реставрация.В непосредствена близост до църквата има малка сграда с няколко стаи, която е служела за училище, а в по-стари времена в нея били обучавани младежи за духовници. Сега тя е възстановена като жилищна сграда на манастира с магерница и трапезария. Благоустроен е и дворът

.Населник на манастира е монахът Софроний  от братството на Църногорския манастир "Св. св. Козма и Дамян", който полага много грижи за обителта. При замонашването е получил името на преподобния св. Софроний Софийски, за когото се знае, че е бил свещеник в Пенкьовци. Архивите разказват, че

край манастира е ставал голям събор на Благи петък

Предполага се, че така е наричан петъкът от Светлата седмица след Великден. Някога наоколо било гъста вековна дъбрава и под сенките на дъбовите дървета се ширвали фамилни трапези за празника, събирал се народ от цялото Краище и Знеполе.И това не е случайно. Като свещено дърво дъбът е почитан от много народи.

Венците от дъбови клонки са символ на сила и власт

и били отличителен белег на много владетели.  Според българската народна традиция дъбът е единственото дърво, което може да замести храма. Някога в селата, където по една или друга причина нямало църква, хората се черкували и даже венчавали под стари дъбови дървета. По време на суша под тях се молели за дъжд. Бъдникът, който гори цяла нощ на Бъдни вечер, винаги е дъбово дърво - по него гадаели каква ще е новата година, а пепелта използвали за предпазване от злото. На Игнажден полазникът влизал в къщата с дъбова пръчка, клончета или просто с шепа шумки. Запазени са спомени, че вместо днешната традиция да се украсява зелено иглолистно дърво, за Бъдни вечер и за Рождество Христово се украсявали дъбови клони. Тази традиция и до днес е запазена сред населението от т. нар. Западни покрайнини на днешна Сърбия.  Обичаят да се гизди коледно дърво е още от предхристиянско време. Християните го запазили като символ на Иисус Христос, който изкупва човешките грехове.

Украсата на клоните му се свързва с плодовете на Райското дърво

и е знак на укрепването и възраждането на човешкия потенциал. В българските народни песни, посветени на Коледа, се пее за "дръвцето на млада Бога".Според различните вярвания, дъбът е дървото, което прави връзка между трите свята -  в подземния то влиза с корените си, в земния е чрез стъблото си, а в небесния свят отива с короната си. Заради твърдата си дървесина се приема като

символ на безсмъртието и вечността

Но дъбът символизира и божествената същност, и е знак за могъщество. Символ е на здраве и плодовитост. Като плод на дъба, жълъдът е символ на продължаващия живот. Приема се за белег  на плодородието и безсмъртието.

Тагове:

Коментари

Сортирай по: Новите първо

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички