Иван живее в градче, в което икономиката отдавна е избягала дори от сенчестия сектор - там работиш "за чорбаджията" и той ти плаща, "когато има". Да пита за трудов договор е признак на лош вкус, да задава въпроси кога ще му платят - също.
Когато чорбаджията забави парите, Иван не иска заем от приятели, защото те отдавна нямат пари. Не се обръща и към банка, защото неговите доходи са дори отвъд сянката на сенчестия сектор. Обикновено се обръща към една от фирмите с екзотични названия, в които задължително фигурира думичката "кредит" и чието послание обикновено започва с "Ние не ви питаме имате ли трудов договор". Обикновено искат само лична карта - и след двайсет минути Иван излиза от офиса им с двеста лева, закърпил семейния бюджет. С една подробност - когато се съберат всички вноски, които Иван трябва да плати на фирмата, той ще върне близо 400.
Чорбаджията обаче продължава да бави "платата" - от фирмата с екзотично име звънят на Иван и му съобщават, че ако не даде парите спешно, всеки ден му се начислява наказателна лихва. По пет лева на ден. Само за седмица допълнителната сума става 35 лева, а след две Иван започва да се замисля дали да не потърси заем от друга фирма с екзотично име, с който на принципа "клин клин избива" да покрие наказателните вноски по първия.
Когато чорбаджията все пак плати, парите на Иван вече не стигат да покрие цялото задължение. След месец или два му се обажда колекторска фирма, от която му заявяват, че са изкупили дълга му и с натрупаните до момента лихви той вече трябва да им даде 600 лева. "Ама какво става - нали взех само 200 лева назаем до заплата", чуди се Иван в деня, когато на вратата му започва да блъска поредният "колектор" със заплахата, че в най-скоро време ще дойде съдебен изпълнител, който да опише имуществото му.
Иван не е единствен - и не е хипотетичен абсурден пример какво се случва, когато държавата абдикира от определени сектори. Дори и сега, когато се заговори за закон за защита на хората, ползващи банковите услуги, никой не отваря дума за десетките беззащитни потребители на кредити от "небанкови институции", на чийто гръб си развяват байрака лихвари с лиценз. Защото те не са нищо друго.
Срещу обикновените лихвари се проведоха безчет полицейски операции, макар и да не е ясно дали някой от тях въобще понесе наказателна отговорност. Стига да получиш лиценз обаче, може да въвеждаш каквито искаш финансови условия, с които обикновено извиваш ръцете на хора в безизходица.
Това са най-ощетените и натикани в ъгъла хора, чиито права се погазват ежечасно и от работодатели, и от кредитни институции, и от самата държава. Като правило те обикновено са по-необразовани и работят в сектори, които не просто са се изплъзнали от държавната регулация. Те са "срамната тайна" и на икономиката, и на така нареченото ни гражданско общество, защото не просто не познават правата си. Защото държава и общество са направили така, че вечното безпаричие и мизерия да съхраняват в тях едно-единствено желание и право - да оцелеят. Това е техният хоризонт - но не защото са поискали така.
А безизходицата е по-силна от гражданските права - нещо, на което явно държавата разчита. Тези хора няма да се обърнат към нея да ги защити от лихварите. Редно е обаче тя да се сети за това сама. И да въведе регулация, която касае не само банковите клиенти, а и онези, които връщат 200 лева двойно и в чиито градчета и села лихварят е по-почитан от попа или ходжата. Впрочем - не само там, те не са малко и в столицата, а в нета името им е легион. Лихвите им вече са съизмерими с Шекспировия "фунт плът" и дори отиват отвъд него, защото пускат на длъжника и малко кръвчица. Но в държава като нашата това вече дори не прави впечатление.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
