Вторник,

Левски не се разделял с раковина, тасче и револвер

От: Деа ДИМИТРОВА -
567
Левски не се разделял с раковина, тасче и револвер
A
A
A
  • Отбелязваме 184 г. от рождението на великия българин
  • Кичур от косата на Апостола оцелява по чудо, тефтерчето му открито в самара на коня

Хората, посетили регионалния музей в Плевен, знаят историята на една раковина, който се пази като ценна реликва. Тя е от беломорски охлюв. Нищо особено, но е ценна с това, че с нея Васил Левски никога не се разделял.Свирел с раковината, когато влизал в някой град. Характерният звук, който издавала тя, се разпознавал само от най-близките му революционни дейци.

Раковината, заедно с вещите, до които са се докосвали Левски и съратниците му, напуснаха музея в Плевен, за да отпътуват за Ловеч, където от петък започна честване по повод 184-тата годишнина от рождението на Дякона.

В музея "Васил Левски" в Ловеч е най-богатата в страната колекция от лични вещи на Апостола, както и на негови съратници и сподвижници.Там се пази  Камата, която Апостола носи през цялото време със себе си, както и сабята с дължина 870 мм с дървена ножница с метален обков в горния и долния край, която до 1967 г. е била в скривалището на Левски в Троянския манастир.

В ловешкия музей са и шест фалшиви турски печата от восък. Смята се, че те са изработени от известния възрожденски художник и съратник на Левски Георги Данчов-Зографина. Направени са от червен френски восък и имат пръчковидна форма. Фалшивите печати са използвани от Апостола, за

да фалшифицира тескеретата си

Два от печатите са двустранни - Ловеч - Търново и Пловдив - Карлово. Разчетените единични печати са на Оряхово, Свищов и Орхание (днес Ботевград) - градове, през които Левски често е преминавал.

 

Друг уникален експонат е портативната печатничка. Тя се състои от четири дървени компаса или рамки, набор от метални букви, мастилен тампон и четка за почистване на буквите от мастилото. На два от компасите с тънък канап са вързани букви - така, както Левски ги е оставил. С това пособие той печата празни бланки за квитанции за осчетоводяване на парите, които постъпват от частните комитети или от отделни техни членове. Според едната версия печатничката е донесена в Ловеч от Ангел Кънчев, изпратен от БРЦК за помощник на Левски. Той я взема от свой приятел русенец, който работи в областния вестник, излизащ на турски и български език - "Туна", или "Дунав". Според другата версия Апостола се снабдява с печатничката от пловдивския си съратник Георги Търнев.

Сред запазените предмети на Апостола е и дяконското кръстче, подарък от вуйчо му архимандрит х. Василий, донесено през 1861 г. от Божи гроб. То е предадено през 1940 г. от племеницата на Левски София Зидарова и се съхранява в Националния военно исторически музей.

Друг предмет, с който Дяконът не се разделял при обиколките си из България, е медно калайдисано тасче. С него не само си наливал вода от горските извори, но го използвал и за поливане при къпане. Формата му е полусферична, няма дръжки, а дъното му е закръглено. Малките му размери го правят удобно за носене при постоянното пътуване из страната. Тасчето също е във Военноисторически музей. Там е и револверът му, модел Gasser М 1870 със сериен номер 16671. Предаден е на Етнографския музей през 1897 г. най-вероятно от Марин поп Луканов или от Христо Иванов (Книговезеца).

По сведение на негови съратници, Левски не се разделял с револвера и разчитал на неговите добри качества. По това време австро-унгарските револвери "Gasser" били много популярни в Европа благодарение на високата си надеждност и поразяваща способност.  

В НВИМ има и друга реликва - кичур от косата на Апостола, който е спасен по чудо.До есента на 1942 г. кичурът се съхранява в Етнографския музей. Но излиза решение, че предмети, свързани с дейността на военни дейци, трябва да бъдат в Главния военен музей. Така косите на Левски са преместени. Само година по-късно - на 10 януари 1944 г., сградата на Етнографския музей е улучена от бомба и са загубени много ценни предмети и документи.По ДНК от косата експертите са установили, че Васил Левски е бил с нулева кръвна група.

Този кичур от косата си Васил отрязва, когато решава да се посвети на революцията.

На 19 април, Великден, 1864 г. Левски ритуално отрязва косата си в близката до Карлово местност Алтън чаир. Присъствали двама негови приятели - хаджи Георги Попхристов и Христо Василев Пулев.Васил дал един кичур на майка си с думите: "Мамо, мене ме призовава народният глас да се притека на помощ на поробеното си отечество; затова аз не мога вече да изпълнявам духовната си длъжност и сега се отказвам от нея. Вземи косата ми, та я скрий в сандъка си, защото аз се отделям от тебе. И когато чуеш, че съм загинал, да я извадиш, за да се опее и погребе вместо мене, защото може би ще остана неопят и непогребан".Гина Кунчева е запазила кичура в сандъка си. След смъртта й през януари 1878 г. той остава семейна родова реликва и се пази от сестрата на Левски - Яна. През 1907 г., когато се освещава паметникът на Апостола в Карлово, тя изпраща кичура в Министерството на народното просвещение, придружен от писмо, което гласи следното:"Косата, която Ви изпращам, е тая втората, остригана в Карлово и запазена от майка ми. След нейната смърт я запазих аз и сега я предавам Вам, Г-не Министре, за да й определите подходящо място.

Нека спомнюва на младото поколение за онзи герой мъченик, който увисна на бесилката

в този същия град, който днес е столица на оная България, за която той даде живота си, без да може да я види свободна".В Националния музей "Васил Левски" в Карлово също се пази кичур от косата на Апостола. Той е предаден от племенницата му Елена Начева-Красева, когато през 1926 г. Гражданският комитет "Васил Левски" в Ловеч се обърнал към всички българи да предадат вещи, свързани с освободителните борби. От 2002 г. този кичур е поставен в специална хранителница и изложен в построения в близост до родната му къща мемориален параклис "Всех святих болгарских", пише "168 часа".

Но безспорно най-голямата светиня, която ни е останала от Апостола, е прочутото тефтерче. То се пази в трезора на БНБ.Бележникът е запазен като по чудо заедно с целия архив на Апостола - общо 162 документа. Цялото това документално богатство оцелява, защото е зашито в самара на коня, който турците не се сещат да обискират, когато хващат Апостола. Никола Цвятков, спътникът на Левски до Къкринското ханче, когото освобождават поради липса на доказателства, се връща в Ловеч и намира коня и самара с бунтовническия архив невредими.Между 1884 и 1889 г. той и съпругата му Мария предават по-голямата част от документацията на БРЦК и Левски на Захари Стоянов. По-късно документите са предадени на музеите.


Всички новини от категория Общество.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички