Левски не се разделял с раковина, тасче и револвер

- Отбелязваме 184 г. от рождението на великия българин
- Кичур от косата на Апостола оцелява по чудо, тефтерчето му открито в самара на коня
Хората, посетили регионалния музей в Плевен, знаят историята на една раковина, който се пази като ценна реликва. Тя е от беломорски охлюв. Нищо особено, но е ценна с това, че с нея Васил Левски никога не се разделял.Свирел с раковината, когато влизал в някой град. Характерният звук, който издавала тя, се разпознавал само от най-близките му революционни дейци.
Раковината, заедно с вещите, до които са се докосвали Левски и съратниците му, напуснаха музея в Плевен, за да отпътуват за Ловеч, където от петък започна честване по повод 184-тата годишнина от рождението на Дякона.
В музея "Васил Левски" в Ловеч е най-богатата в страната колекция от лични вещи на Апостола, както и на негови съратници и сподвижници.Там се пази Камата, която Апостола носи през цялото време със себе си, както и сабята с дължина 870 мм с дървена ножница с метален обков в горния и долния край, която до 1967 г. е била в скривалището на Левски в Троянския манастир.
В ловешкия музей са и шест фалшиви турски печата от восък. Смята се, че те са изработени от известния възрожденски художник и съратник на Левски Георги Данчов-Зографина. Направени са от червен френски восък и имат пръчковидна форма. Фалшивите печати са използвани от Апостола, за
да фалшифицира тескеретата си
Два от печатите са двустранни - Ловеч - Търново и Пловдив - Карлово. Разчетените единични печати са на Оряхово, Свищов и Орхание (днес Ботевград) - градове, през които Левски често е преминавал.
Друг уникален експонат е портативната печатничка. Тя се състои от четири дървени компаса или рамки, набор от метални букви, мастилен тампон и четка за почистване на буквите от мастилото. На два от компасите с тънък канап са вързани букви - така, както Левски ги е оставил. С това пособие той печата празни бланки за квитанции за осчетоводяване на парите, които постъпват от частните комитети или от отделни техни членове. Според едната версия печатничката е донесена в Ловеч от Ангел Кънчев, изпратен от БРЦК за помощник на Левски. Той я взема от свой приятел русенец, който работи в областния вестник, излизащ на турски и български език - "Туна", или "Дунав". Според другата версия Апостола се снабдява с печатничката от пловдивския си съратник Георги Търнев.
Сред запазените предмети на Апостола е и дяконското кръстче, подарък от вуйчо му архимандрит х. Василий, донесено през 1861 г. от Божи гроб. То е предадено през 1940 г. от племеницата на Левски София Зидарова и се съхранява в Националния военно исторически музей.
Друг предмет, с който Дяконът не се разделял при обиколките си из България, е медно калайдисано тасче. С него не само си наливал вода от горските извори, но го използвал и за поливане при къпане. Формата му е полусферична, няма дръжки, а дъното му е закръглено. Малките му размери го правят удобно за носене при постоянното пътуване из страната. Тасчето също е във Военноисторически музей. Там е и револверът му, модел Gasser М 1870 със сериен номер 16671. Предаден е на Етнографския музей през 1897 г. най-вероятно от Марин поп Луканов или от Христо Иванов (Книговезеца).
По сведение на негови съратници, Левски не се разделял с револвера и разчитал на неговите добри качества. По това време австро-унгарските револвери "Gasser" били много популярни в Европа благодарение на високата си надеждност и поразяваща способност.
В НВИМ има и друга реликва - кичур от косата на Апостола, който е спасен по чудо.До есента на 1942 г. кичурът се съхранява в Етнографския музей. Но излиза решение, че предмети, свързани с дейността на военни дейци, трябва да бъдат в Главния военен музей. Така косите на Левски са преместени. Само година по-късно - на 10 януари 1944 г., сградата на Етнографския музей е улучена от бомба и са загубени много ценни предмети и документи.По ДНК от косата експертите са установили, че Васил Левски е бил с нулева кръвна група.
Този кичур от косата си Васил отрязва, когато решава да се посвети на революцията.
На 19 април, Великден, 1864 г. Левски ритуално отрязва косата си в близката до Карлово местност Алтън чаир. Присъствали двама негови приятели - хаджи Георги Попхристов и Христо Василев Пулев.Васил дал един кичур на майка си с думите: "Мамо, мене ме призовава народният глас да се притека на помощ на поробеното си отечество; затова аз не мога вече да изпълнявам духовната си длъжност и сега се отказвам от нея. Вземи косата ми, та я скрий в сандъка си, защото аз се отделям от тебе. И когато чуеш, че съм загинал, да я извадиш, за да се опее и погребе вместо мене, защото може би ще остана неопят и непогребан".Гина Кунчева е запазила кичура в сандъка си. След смъртта й през януари 1878 г. той остава семейна родова реликва и се пази от сестрата на Левски - Яна. През 1907 г., когато се освещава паметникът на Апостола в Карлово, тя изпраща кичура в Министерството на народното просвещение, придружен от писмо, което гласи следното:"Косата, която Ви изпращам, е тая втората, остригана в Карлово и запазена от майка ми. След нейната смърт я запазих аз и сега я предавам Вам, Г-не Министре, за да й определите подходящо място.
Нека спомнюва на младото поколение за онзи герой мъченик, който увисна на бесилката
в този същия град, който днес е столица на оная България, за която той даде живота си, без да може да я види свободна".В Националния музей "Васил Левски" в Карлово също се пази кичур от косата на Апостола. Той е предаден от племенницата му Елена Начева-Красева, когато през 1926 г. Гражданският комитет "Васил Левски" в Ловеч се обърнал към всички българи да предадат вещи, свързани с освободителните борби. От 2002 г. този кичур е поставен в специална хранителница и изложен в построения в близост до родната му къща мемориален параклис "Всех святих болгарских", пише "168 часа".
Но безспорно най-голямата светиня, която ни е останала от Апостола, е прочутото тефтерче. То се пази в трезора на БНБ.Бележникът е запазен като по чудо заедно с целия архив на Апостола - общо 162 документа. Цялото това документално богатство оцелява, защото е зашито в самара на коня, който турците не се сещат да обискират, когато хващат Апостола. Никола Цвятков, спътникът на Левски до Къкринското ханче, когото освобождават поради липса на доказателства, се връща в Ловеч и намира коня и самара с бунтовническия архив невредими.Между 1884 и 1889 г. той и съпругата му Мария предават по-голямата част от документацията на БРЦК и Левски на Захари Стоянов. По-късно документите са предадени на музеите.
Голям тормоз за шеф Манчев! Причината
Как ще караме зимата? Гореща новина от Нинова
Кое убива българите. Евгени Дайнов посочи истината
Изключително признание! Боряна Калейн на върха
Богаташ ли е Гешев? Разкритие
Путин върна на майките съветско звание и много пари
Внимавайте как паркирате по морето. Брутално наказани...