БСП излезе с два извода от втория прочит на изборните резултати: нещата куцат организационно, куцат и като социална политика.
Именно организация и социалност са двете неща, с които обикновено се свързва соцпартията БСП. Така че, накратко, БСП каза: не сме себе си, това е проблемът.
Така се затвори един прелюбопитен цикъл - преди една година Столетницата прие, че за да е поносимо участието й във властта, то трябва да е... възможно най-малко. БСП - премиер и министри със "синьо" потекло, отказ от много партийни кадри на министерски кресла и създаване на легендата за експертно или в краен случай т.нар. експертно-политическо правителство.
Идеята тогава беше "по-малко БСП", идеята сега е "повече БСП".
Последиците са съмнителни, защото е спорно дали повече социалност ще се усети. Общественото съзнание в това отношение винаги е скептично и инерционно. Дори да почувства някаква социалност (спорно), то едва ли ще я превърне в импулс за гласуване. Особено в настоящата ситуация.
В същото време повече социалност означава и по-нездравословна финансова политика. Звучи като
развързване на кесията за купуване на политическо време
Това не кореспондира с идеята, с която се рекламираше това управление - да бъде един вид спасително правителство.
Сега е модно да се казва, че срив сред БСП не е имало, защото на предните евроизбори партията има сходни гласове. Срив имаше - всички агенции прогнозираха много по-висок резултат на соцпартията, това показваха проучванията им. Освен това се очакваше БСП да използва целия си властови ресурс и евентуален контролиран вот заради високия залог на тези избори. Пък и още в началото на годината Сергей Станишев заявяваше, че ще изрови земята, но ще бие на тези избори.
Сега БСП казват, че сривът е заради АБВ. Истината е, че формацията на Георги Първанов и Ивайло Калфин действително взе 40 - 50 хиляди потенциални гласа на БСП, това показва екзитполът на "Галъп интернешънъл". Много по-важно е, обаче, че разпрата по върховете на лявото пространство остави мнозина вкъщи. Гласуването за БСП остана просто обичайната им декларация в социологическите проучвания. Така че ефектът не беше само аритметичен, а най-вече психологически.
Добавете към това: Украйна, факта, че евроизборите не са стихията на БСП, че електоратът й не е особено еврофилски, че има негодувания към ДПС, добавете и естествено износване в подкрепата към социалистите, чиито управления не се свързват с много хубаво в общественото съзнание, добавете дори биологични фактори. Със сигурност пропускам нещо.
Разбира се, сега ще има много обяснения. Но видно е, че
агресията в БСП ще избие към ДПС
Ще се мисли за някакво по-видимо присъствие в кабинета, някакво "да си върнем правителството от ДПС".
Зад всичко това обаче проличава заблуждението, че проблемът на БСП е ситуационен и е причинен от външни сили. А той е системен и си е на самата БСП. У нас отдавна в политиката се пита "кой", мисли се за личности, за лидери. БСП не създава достатъчно плътни лидерски образи. Партията не може да разширява социалната си база. Напротив, остава една наследствена политическа инерция. През това време ГЕРБ се превръща в нещо като "народна" партия, партия на средния българин.
Да приемем, че БСП остане още - примерно - година на власт. През това време ще е поотминала инерцията на десните, Столетницата ще се е посъвзела, може да е измислила нещо хитро с АБВ, Сергей Станишев ще е намерил продължение на политическата си биография, социалните харчове ще са станали вече съвсем безконтролни. С две думи: партията ще се яви в по-добра форма на следващите избори.
Тогава ще може да се класира или за нова коалиция, или дори за голяма коалиция.
Най-здравословно за БСП обаче е да отстъпи. И политически, и икономически климатът в момента е подходящ за десноцентристко управление. Ако е вярно, че ДПС ще търси хитър начин да го подкрепя, то БСП може да се надява, че хем десните ще свършат черната работа, хем необходимостта ДПС (или ББЦ) да ги подкрепя ще свали рейтинга им, хем после ДПС пак ще може да превключи и да подаде властта обратно към БСП.
Възможни са всякакви варианти, ще се сменят министри, ще се сменят хора в Изпълнителното бюро и т.н.
Но БСП не бива да пропуска едно: старата десница не намери нов дневен ред, постепенно се сви и, без да иска, даде път на нова десница. Защо си мислим, че старата левица е застрахована? Вярно БСП има по-голяма обществена основа, но пък и остана повече време във властта, за да се изхаби. Ако столетницата не намери подходящи послания и лица, ако изпадне в спирала на скандали, току-виж утре са появи някой ляв Борисов да я отмести.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
