Тази година и последната провинция в Германия, която събираше студентски такси, се отказа от тях. Дания от година обучава студенти, които не й плащат нищо, но от януари добавя към това и 700 евро за всеки студент, който успява да съчетае следването с работа. Холандия от години поддържа стабилни такси, които коригира съвсем леко спрямо инфлацията. А Англия преди няколко години увеличи радикално таксите за държавните си университети, въпреки студентската буря, която се разрази тогава. И това не се отрази особено много на броя на кандидатите за тях.
Онова, което отличава всички тези държави от България, е фактът, че те знаят колко струва висшето образование в тях. А студентите, които плащат, знаят защо го правят. За разлика от тези страни, у нас цената на висшето образование е най-голямата тайна. Тя обикновено зависи от това кой прави изчисленията - финансов министър с неолиберален уклон и вегетариански вкусове спрямо бюджета, или социално ориентирани управляващи, готови да намалят студентските такси, още преди да са сметнали точно колко са те.
Нещо подобно се получава с новия законопроект, внесен от БСП, който предвижда студентите да плащат не повече от 30 на сто от издръжката, която им отпуска държавата. Както беше и преди 2008 година, когато правителството на ГЕРБ рязко намали издръжката на един студент и увеличи таксите на младежите. Предложението на червените депутати на практика блокира в зародиш потенциалните студентски бунтове срещу увеличаването на таксите, които вероятно биха били значително по-мощни от една университетска окупация - все едно дали говорим за оригиналната версия или за кавъра. Проблемът е, че никъде в текста не се казва как университетите ще бъдат компенсирани за загубата, която в най-големите от тях надхвърля 3-4 милиона годишно. Утешения, че това "може да стане със следващия бюджет", без да е записано никъде черно на бяло, всъщност са бомба със закъснител. Защото университетите изнемогват и сега. Дори в момента повечето от специалностите им струват в пъти по-скъпо от стотинките, които държавата им отпуска. При това напълно безпринципно - спортът според сегашната система на финансиране е тройно по-скъп от химията, танцовото и музикално изкуство поглъщат повече средства от физика и биология. При това в момент, когато държавата говори, че природните и технически науки са стратегически, приоритетни и прочее, защото те щели да ни издърпат от кризата.
Проблемът от години не е в студентските такси, а в сбърканата система на финансиране като цяло. Студентите не бива да понасят тежестите на кризата, с това всички са съгласни. Те трябва да знаят за какво плащат - за това обаче малцина се замислят. Не може една мярка, свързана с висшето образование и така нареченото ни бъдеще, да бъде единствено социална или популистка. Време е държавата да преосмисли начина, по който финансира университетите си, вместо да създава и решава проблеми на парче. Ако се вгледаме в рейтингите, в момента тя дава еднакви пари на университета отличник и на онзи, в който едва 10% от завършилите работят по специалността си. Плаща доста скъпо за продавачи и фризьори с дипломи, точно защото няма политика в тази посока. В действителност, ако слабите специалности не бъдат поощрявани, за най-добрите ще има достатъчно средства, така че въобще да не става дума за това студентите да заплащат някаква такса. Никой не смее да го направи, защото срещу това ще има много силна съпротива. Затова и на вузовете отличници се отпускат по два-три милиона, а последните в класирането кретат с години, раздавайки евтини дипломи на много, ама много евтини специалисти. Решението на този проблем няма да дойде със запушване на дупки в законите. Или с поредици от имитативни "кръгли маси", които отдалечават на светлинни години проблемите от тяхното разрешаване. А междувременно всяка паланка ще има университет, или поне колеж - стабилно недаващ нито качествено образование, нито научен принос. Но пък каква гордост за цялата махала - всички баби дават стаи под наем на студентите и икономиката тръгва напред.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
