Вие сте лекари. Болният иска от вас своето здраве. Проси живот, проси удължение, проси вечност. Не ви казва ясно всичко това, защото не можете да му го дадете. И за да не го изгоните, за да не ви постави в неудобно положение, просейки от вас твърде много, затова не ви го казва гласно. Казва ви го безмълвно. Болният идва при вас, за да се спаси от страданието и от смъртта. В крайна сметка той иска едно нещо: „да не умре“ (св. Игнатий Богоносец).
Ако вие като лекари знаете Някой, Който може да даде тази противоотрова срещу смъртта, лекарството за безсмъртие, вие сте длъжни и трябва да му го кажете, да го упътите към Него, защото болният единствено това иска от вас. И нищо повече.
И ако той не го знае, ако си мисли, че можете да му дадете само „аспирин“, това не трябва да ви пречи и не ви освобождава от задължението да му дадете и Другото, действеното, вечното.
Болният не иска от вас да го научите на медицина. Не иска да му кажете как функционира стомахът или цялото тяло, нито как действа химически или по друг начин всяко лекарство. Проси здраве, проси живот.
Той е предаден във вашите ръце – телесно и душевно. Макар да не разбира, че е предаден и „душевно“, макар да мисли, че е само тяло и само него ви предоставя, но в трудния момент той ви отдава изцяло себе си. Това означава, че ви дава и душата си. Вие можете да му кажете и за един друг организъм, за едно друго тяло – душевно и духовно, което той чувства, но не вижда, така, както никога не е виждал своето телесно сърце или вътрешности.
Ако сте истински лекари, трябва да знаете и да се интересувате от целия човек, а не само от телесната му повивка и от временния му престой на земята. А словото и мълчанието ви трябва да говорят за същото нещо – за победата над смъртта и за прогласяването на живота.
Християнският лекар не е знахар, а служител, обикновен помощник на Едничкия, Велик, Единствен Лекар – на Богочовека Иисус Христос. Макар и малки помощници, слаби и неопитни, но асистенти на Едничкия Лекар. Не, никога не бъдете знахари, които се борят за удължаване на временния живот, които не побеждават смъртта, а единствено я отлагат.
И ако сте лекари, спасени и спасяващи се, обожени и богоуподобяващи се, предоставяйки му себе си, вие ще му дадете Лекаря, Когото криете в себе си; Лекарят, Здравето и Безсмъртието, които вие сте, следвайки медицина вътре в Църквата и превръщайки се по този начин в общници на „божествената природа“. „Кой е онзи обуреваем, който, прибягвайки към този Пристан, не намира спасение? Кой е онзи недъгав, който, припадайки пред тази Лечебница, не се изцерява? Творецо на всичко и Лекарю на боледуващите, Господи, преди да бъда погубен накрая, спаси ме“ (стиховна стихира в неделя вечер, гл. 4).
(Из беседа на архим. Василий Гондикакис с лекари и студенти по медицина в Атина. Заглавието е на редакцията.)
Превод: Александър Смочевски
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
