Парижкият пример може да вдъхнови нови терористични нападения
Не предоговаряне, а преговор на базовите европейски ценности е необходим за справяне с ислямизма, казва доц. д-р Симеон Евстатиев
Доц. д-р Симеон Евстатиев е арабист ислямовед, доктор по история, доцент по история на арабския свят и исляма в СУ "Св. Климент Охридски", където е ръководител на Университетския център за изследване на религиите и на магистърска програма "Общество и култура на арабския свят". В продължение на една година (2013-2014 г.) е работил в Принстънския университет, САЩ. Публикациите му включват десетки научни статии и студии в областта на близкоизточните изследвания и ислямознанието. Автор и съставител на няколко книги, сред които и монографията "Религия и политика в арабския свят: Ислямът в обществото" (изд. "Изток-Запад", 2012).
- "Шарли Ебдо" е идеален символ на врага за ислямистите
- Радикалните ислямисти не са само маргинали
- Програмите за дерадикализация се провалиха
- Доц. Евстатиев, терористичната атака в Париж бе наречена френския и дори европейския 11 септември. Какви са измеренията на покушението и какво последици ще има? Къде е скрит коренът на злото?
- Основания за такава аналогия има въпреки разликите в мащаба на акциите. Самоуверено бяха осъществени зрелищни екзекуции, възприемани от техните извършители като изпълнение на шариатски присъди за богохулство и обида на пророка Мухаммад, приложени по време на „борба за вярата" – джихад срещу неверниците. Парижките убийци изповядват религиозните възгледи на въоръжени сунитски групировки като „Ислямска държава", „Ал-Каида" и „Боко харам", възприели салафитската интерпретация на исляма, предполагаща пряк и буквалистичен прочит на ислямските нормативни текстове – Корана и хадисите. Всички тези групировки споделят общ наратив: ислямът е нападнат от Запада – от съвременните „кръстоносци", следователно мюсюлманите са в състояние на война, поради което са длъжни да водят джихад. Според ислямското право, когато има нападателен характер в качеството си на борба срещу неверниците с цел разпространение на исляма, джихадът е колективно религиозно задължение и като такъв може да бъде обявяван от ръководителя на ислямската държава. Когато обаче джихадът е отбранителен, той вече става индивидуално задължение на всеки един мюсюлманин. Това задължение са вярвали, че изпълняват – според своето разбиране на исляма – извършителите на убийствата. Надявам се всичко това да има последици най-вече за радикалните ислямистки групи и възможностите им за пропаганда и действия. На изпитание е подложена самата европейската демокрация, в която може да се изострят социалните и културните конфликти, вследствие на което да нарасне влиянието на крайнодесни и популистки партии.
- Каква е целта на терористите? Защо сега, защо в Париж и срещу „Шарли ебдо"? Смятате ли, че атентатите може да са начало на по-голяма операция от координирани нападения на глобалния джихад из цяла Европа?
- Не мисля, че основният проблем е този за свободата на словото – екзекуторите са се интересували от въпроса само във връзка с исляма, богохулството и обидните карикатури на Пророка. Разбира се, че може да се очакват нови нападения, вдъхновени от парижкия „пример". От гледна точка на убийците, редакцията на „Шарли ебдо" олицетворява атаката срещу исляма, в случая осъществена според тях посредством целенасочено тиражиране на обиди и отстояване на убеждението, че свободата, а не който и да е конкретен религиозен закон, е висша ценност. Това превръща „Шерли ебдо" в идеален символ на врага за ислямистите, според които Западът, освен всичко друго, е и най-опасен за мюсюлманите поради изкушението, на които ги подлага със своите базови ценности.
Символичният ефект от покушенията е огромен, защото те са осъществени във Франция – сърце на европейската модерност, демокрация и секуларизъм, изцяло отхвърляни от по-стриктните ислямски течения като салафитите и други буквалисти фундаменталисти.
- Дали наистина зад покушението стои "Ал Кайда на Арабския полуостров" и какви са по-далечните цели, които преследва?
- По същество няма особено значение, освен за службите за сигурност, на коя точно групировка са симпатизирали убийците. Самата „Ал-Каида" даже пое отговорност за действията на екзекуторите в „Шарли ебдо" докато убиецът на евреите в кашер-супермаркета явно се е чувствал по-близък до „Ислямска държава", поради което пък „Ал-Каида" се дистанцира от неговата „солова акция". Извършителите са действали относително самостоятелно, вдъхновени от салафитската интерпретация на исляма и насочвани от една или друга организация. Но основната им мотивация е свърана с призивите за война срещу Европа и Америка, отправяни от различните групировки на екстремисткото сунитско движение в съвременния арабски и мюсюлмански свят.
- Според наличните данни терористите са били вербувани в затвора от инструктора на „Ал Кайда" Джамел Бехал, докато заедно са излежавали присъдите си. Има и други случаи подобни случаи със затворници във Франция и другаде. Не рискуват ли да превърнат затворите във фабрика за джихадисти?
- Възможно е, но тези млади мюсюлмани биха могли да срещнат своите вдъхновители и на много места извън затвора – в своето шариатско гето в Париж, Лондон или Бон, в университета или просто в интернет и социалните мрежи.
- Защо западните страни с мощните си социални системи, държавни апарати и спецслужби не успяват да дерадикализират проблемните мюсюлмански общности?
- Провалът на т.нар. програми за дерадикализация е пълен. Оказва се, че те имат даже обратен ефект – част от самите младежи, преминали през програмите и усвоили западно финансиране, стават радикали. Социалните инженери на тези програми са западни хора с рационално, либералнодемократично мислене. Те смятат, че могат да „преподадат" на радикализиращите се „в начален стадий" мюсюлмани такава „умерена" интерпретация на същите вълнуващи ги религиозни постановки, която – чрез други ислямски тълкувания – да им покаже алтернативен, но легитимен път към духовен живот без насилствен джихад и омраза към неверниците. Това е трудно начинание доколкото при една стриктна интерпретация ислямските нормативни текстове встъпват в йерархия и един късен тълкувател трудно може да отмени ранна норма. Малко вероятно е, например, един започнал да се „радикализира" млад човек да бъде убеден, че по-късни схващания за джихада като „духовна борба" отменят ранния императив на Корана и хадисите. Оттук и съпътстващите програмите социални и образователни аспекти също са неуспешни.
- Няколко хиляди млади джихадисти от Западна Европа се бият най-вече в Сирия и Ирак. Европейските служби считат домашния тероризъм за заплаха №1 и признават, че вълната се засилва. Какво ги мотивира тези младежи и как може да се противодейства на тази заплаха?
- Тези младежи преживяват специфична форма на ислямизация или реислямизация чрез салафизма или друга форма на ислямски фундаментализъм и буквализъм, което води до тяхната декултурация – откъсване както от традиционната култура на техните родители, така и от културата на приемащите ги демократични общества. Освен тази обща характеристика, може да има различни допълнителни мотивации, между които обаче няма общ знаменател, за да залегнат те в основата на някакъв модел. Едни вероятно искат да живеят според ранноислямския идеал за общество, други – да воюват в името на исляма чрез приобщаване към ИД или „Ал-Каида", за трети е важен психологическият фактор на солидарността и братското чувство. Едно е сигурно – дълбоко погрешно е да говорим само и единствено за някакви маргинализирани или социално слаби младежи, отхвърлени от западните общества. Сред салафизираните младежи има хора с най-разнообразен профил, произход и социално положение.
- Очаквате ли реформи в системите за вътрешна сигурност на ЕС по подобие на други страни, станали обект на терористични атаки като САЩ. Какво ни очаква в този план?
- Да, защото става дума не за временен проблем, а за трайна тенденция. Мерките вероятно ще засилят секюритизацията на политиката в Европа по американски образец след 11 септември, въвеждайки известни ограничения на някои граждански свободи като тази на придвижване. Дългосрочното решение обаче засега изглежда неясно.
- Подобно на 11 септември, отново се говори за начало на сблъсъка между цивилизациите. Доколко е реална тази опасност?
- „Сблъсъкът на цивилизациите" е мощна метафора с огромен исторически и идеологически заряд още преди Хънтингтън. Той всъщност уместно откроява игнорираното значение на културния фактор в политиката. В реалния живот обаче нещата винаги са по-сложни и нюансирани, а днес не е и възможно с точност да определим границите на отделните, териториално обособими цивилизации. Да, ислямът е различен от християнството, а в едни по-монолитни общества различните нормативни религии задават и различни ценности и социални норми. Когато обаче хората живеят заедно, в обществения живот мнозинството обикновено споделя общи основни ценности. Религиите са комплексно явление. Те не се свеждат само до своите нормативни текстове, а се определят и от живия опит на религиозните общности, които контекстуализират, интерпретират и реинтерпретират нормите. Балканите са свидетелство за това. Да погледнем на въпроса и иначе: за колко радикални мюсюлмани, водещи индивидуален джихад чрез атентати по българските земи, знаем през последните столетия? Надявам се и да не узнаем, а българските мюсюлмани да останат верни на собствения си културен и религиозен опит. Нима мюсюлманите в средновековна Кордоба, където са процъфтявали науките, а религиозните общности са живеели толерантно за тогавашното време, не са имали същия този Коран и тези хадиси, които днес използват Абу Бакр ал-Багдади, талибаните и европейските салафити?
- А как да се предпазим от рисковете, включително и у нас?
- Вместо да се поддаваме на истерия, е необходимо трезво и откровено да отчетем културните и религиозните различия и – без да ги релативизираме и завоалираме – да потърсим нови, адекватни решения за тяхното третиране в обществото. След „Шарли ебдо" мнозина отново заговориха за преосмисляне на т.нар. мултикултурен и либерален модел европейските общества. Защо? Според мен е необходима не толкова промяна, не „предоговаряне", а „преговаряне" на утвърдения в Европа модел – въпреки нюансите си в отделните държави той общо взето е ясен. Очевидно обаче има нужда от сериозен преговор чрез припомняне на базовите постановки на либералната демокрация и условията, при които представителите на различни етноси, култури и религии съжителстват мирно и свободно в Европа. Нищо не е безгранично наистина – нито свободата на словото, нито толерантността. Те не означават нито анархия, нито релативистко или одобрително отношение към всяка една идея и практика, само защото е изповядвана от хора, принадлежащи към дадена етническа или религиозна група. Трябва да препотвърдим още по-категорично и недвусмислено някои ясни граници: не всичко, което е вътрешно изискване на дадена религия може да бъде съвместимо с принципите на секуларизма и правовата държава в Европа. Иначе има един реален изход за поддържането на добри отношения – добронамереното човешко общуване, на живи хора с живи хора. Как обаче може да бъде постигнато такова общуване, което да има ефект извън индивидуалния личен опит – в обществото и чрез държавата – е отделна голяма тема.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
