Как икономиката ни се оказа в интензивното

При работещи без ограничения фирми отчетохме по-малък ръст отколкото при локдауна през зимата

Как икономиката ни се оказа в интензивното | StandartNews.com
  • При работещи без ограничения фирми отчетохме по-малък ръст отколкото при локдауна през зимата
  • Европа се възстановява с производството, ние разчитаме само на потребление

Има ли достатъчно пари в хазната за увеличение на пенсиите и за адекватни мерки в помощ на отново затворените бизнеси? Отговорът е в състоянието на икономиката и нейния ръст. А когато цифрите говорят, знаем, че и боговете мълчат. Какво показват цифрите за икономиката ни в периода от април до юни  2021 г.?

Според НСИ и Евростат през второто тримесечие на 2021 г.

сезонно изгладените данни за брутния вътрешен продукт

(БВП) показват впечатляващ ръст от 9.9% в сравнение със съответното тримесечие на предходната година. На пръв поглед наистина рекордни цифри, които не сме виждали от началото на века! В съобщението на НСИ са най-красивите числа за увеличение на производство, внос, износ за последните 12 месеца. Но тук трябва да се направи важно уточнение. Данните за второто тримесечие са ръст спрямо същия период на 2020 г. А той съвпадна с първия локдаун, въведен у нас на 13 март, когато всичко замря за повече от два месеца! Моловете бяха отворени последни на 18 май, а шокът от непознатата тогава пандемия накара българите да се затворят вкъщи, след като са се заредили с хранителни продукти и тоалетна хартия като за дълга обсада.Така че фантастичният близо 10-процентен ръст е просто една красива фасада. Какво се крие зад нея?

Истинската картина на икономиката след началото на политическата криза у нас е в данните за второто тримесечие спрямо първото  и в, меко казано, скромния ръст от 0,6 процента за април, май и юни. В първия месец ни управляваше ГЕРБ, в другите два - служебният кабинет, който се закле на 12 май.И ако през април все още падаха ограничения, въведени по-рано заради ковид, то през май и юни всичко бе отворено.

Как са се справили държавите в Европа

и по света през второто тримесечие спрямо първото?Данните на ОИСР към 30 август 2021 г. са повече от красноречиви.БВП все още остава под нивата преди пандемията, въпреки нарастващия растеж през второто тримесечие на 2021 г., с 1,6% спрямо 0,6% през предходното тримесечие, според предварителните оценки.За седемте основни икономики като цяло растежът на БВП нарасна до 1,6% (от 0,4%) през второто тримесечие на 2021 г., но със значителни разлики в отделните държави.Обединеното кралство регистрира най-силен растеж (4,8% от минус 1,6% през предходното тримесечие), следван от Италия (2,7% от 0,2%). БВП също се е увеличил в другите седем големи икономики, но в по-малка степен. И в САЩ, и в Германия БВП нараства с 1,6%, в сравнение с 1,5% и минус 2,0% съответно през предходното тримесечие.

Във Франция и Япония БВП нараства съответно с 0,9% и 0,3%, след 0,0% и минус 0,9% през предходното тримесечие.

По ирония на съдбата напоследък

България се съизмерва само с Канада

която също като нас  регистрира темп на растеж от едва 0,6%, нотова е спад, защото имаше ръст от 1,4% през предходното тримесечие. Това е единствената икономика от седемте големи, която отбеляза забавен темп на растеж през второто тримесечие.

В еврозоната и в ЕС ръстът на БВП стана положителен през второто тримесечие на 2021 г., съответно до 2,0% и 1,9%, след спад от (минус) 0,3% и (минус) 0,1% през предходното тримесечие.

Когато се сравнява икономическата активност през второто тримесечие на 2021 г. с нивата преди пандемията (4-то тримесечие на 2019 г.), при БВП все още се наблюдава изоставане като цяло (минус 0,7%), но вече минимално. Сред големите седем икономики все още най-голямата разлика е във Великобритания (минус 4,4%), следвана от Италия (минус 3,8%), Франция и Германия (и двете с минус 3,3%). САЩ са единствената голяма икономика, която вече се е върнала към нивата отпреди пандемията през второто тримесечие на 2021 г., като БВП надвишава нивото с 0,8%.Какво сочат данните на Евростат към 7 септември?

Икономическият растеж на еврозоната през второто тримесечие е ревизиран нагоре. Актуалната оценка показва, че

БВП на еврозоната нараства с 2,2%

спрямо предходното тримесечие и с 14,3% на годишна база. Първоначалните оценки бяха за растеж от, съответно, 2% и 13,6%.Икономическият растеж в ЕС през второто тримесечие спрямо първото е 2,1%, а на годишна база е 13,8%. Първоначалната оценка беше за ръст от, съответно, 1,9% и 13,2%.В сравнение с предходното тримесечие се разширяват всички икономики от еврозоната и ЕС, с изключение на Малта и Хърватия, където се отчитат спадове от 0,5% и 0,2%. На годишна база няма икономика, която да се свива.Ирландия е държавата от еврозоната с най-силен икономически растеж през второто тримесечие спрямо първото – 6,3%, следвана от Португалия с 4,9%, Латвия с 4,4% и Естония с 4,3%. На годишна база Ирландия отново е лидер с 21,1%, следвана от Испания с 19,8% и Франция с 18,7%.

Ревизията на данните се дължи на по-силното от първоначалната оценка потребление, което допринася с 1,9 процентни пункта към растежа на еврозоната и 1,7 п.п. за ЕС.

Правителствените разходи и инвестициите допринасят със, съответно, 0,3 и 0,2 п.п. както за еврозоната, така и за ЕС. Нетният ефект от търговията е нулев и за двете зони.

Къде сме ние с нашите 9,9% на годишна база и 0,6 спрямо първото тримесечие?

Отговорът е шамар за служебното правителство, което се нарече фокусник в намирането на милиарди. Защото сме доста близо до опашката.Родните цифри показват две неща:

1. Икономиката се чупи от началото на дестабилизацията. И това е напълно естествено. Бизнесът иска предвидимост и ясни правила, а хаосът го кара да се снишава и вместо да инвестира, да държи парите в банките, та дори и при отрицателни лихви.

2. Служебният кабинет не е осигурил ускорение на икономиката, а забавяне. Всъщност по време на това управление видяхме всичко друго, но не и нещо, което да се направи за бизнеса.Дори настоящата ковид вълна, за която от месеци ни предупреждават, че неизбежно ще доведе до нови ограничителни мерки, я посрещнахме със свалени гащи - без пари и без ясни правила за обезщетение. Мярката 60 на 40, която през юни, когато всичко работеше, остана само за бизнеси с 30 и 40% спад на оборота, вече не е адекватна за сегашната ситуация, когато един неработещ бизнес предизвиква домино на всички по веригата. Тя трябва да се пренапише според новата ситуация. А като знаем колко е тежка бюрократичната машина при отпускането на парите - хората едва ли ще си получат компенсациите още през октомври, както обеща социалният министър Гълъб Донев. Някои и досега чакат обезщетения за предишни затваряния.

През първото тримесечие на 2021 г. данните за БВП показват спад от 1.8% в сравнение със съответното тримесечие на предходната година и повишение от 2.5% спрямо четвъртото тримесечие на 2020 година, съобщиха от НСИ.Тоест с 1,8 процента е забавянето на икономиката през първите три месеца на 2021 спрямо първите 3 месеца на 2020 година, когато 1 месец сме били в пълен локдаун.Но спрямо последното тримесечие на 2020 повишението за първите три месеца на 2021 е 2,5 процента. При това през ноември беше втората вълна и е имало затваряне, а през февруари и март бе третата вълна, също със затваряне.

Въпреки третата вълна обаче, за първите три месеца на 2021 година сме създали добавена стойност към икономиката в размер на 23 128 млн. лв. по текущи цени, или горе-долу 23 милиарда лева.

Брутната добавена стойност през второто тримесечие на 2021 г. възлиза на 26,951 млрд. лв. Въпреки по-малкия процент, сумата за последните три месеца е по-голяма с повече от 3 милиарда. Това е заради увеличената брутна добавена стойност с нови 0,4 процента.НСИ съобщава, че БВП нараства едва с 0,6%. Но каква е причината за това? Дали е заради ефективна икономика, дали заради по-голямо производство, повече услуги, повече износ или повече потребление?

Цифрите са безапелационни

- крайното потребление нараства с 2%, бруто капиталообразуването - с 0,5%, износът на стоки и услуги намалява с 0,5%, а вносът на стоки и услуги - с 0,9%.

Тоест увеличаването на икономиката, макар и съвсем скромно, се дължи изцяло на увеличеното потребление.А неговата нараснала стойност до голяма степен се дължи на ръста на цените, който за второто тримесечие, както се вижда е набъбнал (въпреки стъкмистиката) кумулативно с поне с половин пункт.

Въпреки ежемесечните скокове на газа, които започнаха веднага след изборите през април, за юни неочаквано имаме дефлация от минус 0,2%, отчете НСИ. През май пък инфлацията бе 0,1%, забавяйки се спрямо април, когато беше 0,7%. През март равнището също беше 0,1%.Възниква въпросът защо в събраните от данъчните 2,1 млрд. лв. повече към 31 август 2021 г. спрямо същия период на миналата година най-голям е ръстът (близо 27%) на корпоративния данък. Това би трябвало да означава работеща икономика. Но цифрите не говорят това. Така че по-вероятно е причината наистина да е в обещаното от служебния кабинет "респектиране" на големите фирми от НАП, което ги е накарало да си платят задълженията си. Но като цяло,

изводите за кабинета "Янев" са тъжни:

За второто тримесечие имаме ръст на икономиката, но забавен спрямо началото на годината, когато сме имали затворени бизнеси и понижена стопанска дейност.

Забавянето на икономиката е от 2,5% до 0,6%.

Ръстът от 0,6% обаче не е заради по-ефективни или по-работещи производства, защото расте единствено потреблението.

Самото увеличено потребление – едва с 2%, пък се реализира, за съжаление, заради новия индекс на цените, които при така определената от НСИ кошница, колко вярна, колко не, вече регистрира поне 0,5 процента среден ръст за второто тримесечие. Сравнението с нивото на инфлацията (дефлацията) за първото тримесечие, което е било около минус 0,5, излиза точно този процент на увеличение на БВП, който отчита НСИ като ръст на икономиката.

За съжаление, дори ускорената инфлация във второто тримесечие спрямо първото, не е успяла да забърза икономиката.

Мартенската прогноза на БНБ за ръст на икономиката бе за 3,8 процента, а априлската – за 4,1. Но след като първото тримесечие е 2,5, второто - 0,6, а през третото отново имаме затворени бизнеси, което ще продължи и през четвъртото, нищо не показва, че имаме шанс да стигнем този ръст.

Освен, ако спасението ни е било през лятото - юли и август, и тогава икономиката така е работела на макс, че е направила над 5 процента. Данните ще излязат след няколко седмици. Тогава ще стане ясно дали е имало лятно икономическо чудо. Или икономическият балон окончателно се е спукал.  

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай