Още крият за сделката зад освобождаването на медсестрите ни
Румяна Угърчинска е родена в София, но само 9 г. от живота си е прекарала в България. Гимназия завършва в Париж, а френска филология - в СУ "Кл. Охридски". След това идва магистратурата по комуникации в Сорбоната. През последните години е автор в различни френски вестници и списания. Чете лекции в Изследователския департамент по съвременни криминални заплахи към правния факултет Асас "Париж II". Теми на нейните публикации и разработки e мафията в Източна Европа, нелегалните канали за трафик, фундаменталистките организации от Кавказ до Босна. През 2005 г. издава в Париж първата си книга - "КГБ и компания на щурм към Европа". Втората, "Истината за атентата срещу Йоан-Павел II", 2007 г., излиза във Франция едновременно с документалния й филм по същата тема, излъчен пред 5 млн. зрители по Канал+. Днес е българската премиера на последната й книга - "За кожата на Кадафи".
- Г-жо Угърчинска, казват, че сте най-големият български познавач на Либия. Така ли е?
- В никакъв случай не мога да кажа подобно нещо, първо, защото България има връзки и отношения с Либия много отдавна, още преди Кадафи да вземе властта. Имало е моменти, когато там са живели до 60 000 българи. Една голяма част от Либия е построена от наши сънародници, а да не говорим колко либийци са излекувани от наши лекари. Всичко това дори беше в помощ на моите контакти. Случвало ми се е да усетя неприязън от либийци, които ми показаха, че не са доволни от начина, по който Франция се намеси в тяхната история, а след това ги изостави. Ако фактът, че съм френски журналист не е бил достатъчен, когато съм се представяла като българка, винаги е имало и усмивка, и радушно посрещане. Така че мисля, че има много българи, които познават много добре Либия. Може би аз съм човекът, който най-много вникна в новата й история. Защото си поставих за цел да разкажа в книгата периода, в който Кадафи е управлявал Либия, но не чрез Кадафи, а с историята на неговите опозиционери, които днес са новите господари. Всички тези личности са една галерия от портрети, които събрах, за да разбера каква е била другата история на Либия, която не е писана. Срещнах се с хора, които са имали за цел да свалят кожата на Кадафи, откъдето идва и заглавието на книгата.
- Сваляте ли кожата на Кадафи в книгата си?
- Бих казала, че той сам си я свали. С начина, по който управляваше своя народ и с който събуди омраза у мнозина либийци
сам направи така, че да му вземат кожата
- За книгата си казвате, че е история, която никога не е била написана. Смятате ли, че с тези 350 страници се изчерпва всичко, което не се знае за тази държава?
- Не, има още много неща. Аз посветих 2,5 г., а човек може да посвети 10 г. на тази история, която е много преплетена и безкрайно интересна. Либия е много интересен казус. Тя е нещо като тренировъчно поле за това, което днес се нарича война чрез посредник. Както Великобритания, така и Русия, САЩ, Франция и Италия, са водели войни на интереси, а понякога и истински, на територията на Либия или чрез самата нея за своите интереси. Остават още няколко тайни, които биха могли да бъдат разкрити. Учудващото обаче е, че може би това са тайни от по-близката история, за която все още трудно се говори. Става дума за изведнъж станалите топли отношения на Либия с Франция, Великобритания, САЩ, Италия. В тях има толкова
заплетени интриги, много безследно изчезнали инвестиции
Има истории, които касаят и видни личности в съответните държави, които освен това са живи. Живи са и много членове на семейството Кадафи. Вероятно обаче всички тези хора, за да си запазят кожата, избягват да говорят.
- Започвате работата по книгата през 2011 г., която бе белязана от Арабската пролет. Тези събития ли ви вдъхновиха?
- Абсолютно. Всъщност първоначалната идея бе с италианския съдия Розарио Приоре да работим по един от опитите за премахване на Кадафи, който обаче е многозначителен. Това е случаят Устика. Става дума за граждански самолет, който е свален през юни 1980 г. от снаряд. В самолета намират смъртта си 81 души. Това е едно дело, което се е точило много дълго в Италия, защото много от информацията по случая е била крита и от следователите и от съдии, и от полиция. Розарио Приоре, който е бил последният съдия по това дело, установява чрез записите на радарите, които получава с неимоверни усилия, че в този въздушен коридор, в този момент, е трябвало да мине самолет с Кадафи, придружаван от военни самолети. Тази история е много дълга драма в Италия. Според проучванията на съдия Приоре в този случай са замесени държави от НАТО. Има и други изказвания на видни личности, че това се е случило точно така. Няма обаче доказателства до ден днешен и интригата продължава. Кадафи е спасен, защото някой го предупреждава и самолетът му е отклонен към Малта.
- Значи първоначално сте искали да разследвате само този опит за атентат?
- Точно така, но когато дойде Арабската пролет и разговарях с френските издателства, ми стана ясно, че това е една стара италианска история, която трудно би събудила интереса на френската публика. Точно тогава започваше война за свалянето на Кадафи и си казах - защо да се занимаваме частично, като можем да го направим от начало до край? Интересното е, че не знаехме, че по време на работата ни ще убият Кадафи и всъщност ще стигнем до неговия край.
- На колко опита за атентати срещу Кадафи се натъкнахте?
- Не мога да определя точния брой. Бих казала, че става дума за 10 по-значими опита, в които са били вложени много средства и които са свързани с опозицията на режима в чужбина. Опитах се да свържа най-значимите опити с най-значимите опозиционери. Успях да се добера до тях и да ги разпитам, защото беше интересен и техният житейски разказ, за да се получи и една огледална история. Само Националният фронт за спасение на Либия, който се създаден през 1981 г. от Мохамед Магариф, който след падането на Кадафи беше избран за държавен глава, е организирал поне 5-6 опита за атентати срещу Кадафи. Стигали са донякъде. Понякога са били почти до самата цел. Понякога се е налагало да спрат много преди това, защото са си давали сметка, че информацията е изтекла, техни хора са задържани или че са в опасност. Всъщност опитите за отстраняване на Кадафи са много повече от 20. Ислямистите на Абдул Хаким Белхадж са се опитвали през 3 или през 6 месеца да убият Кадафи, като
искали да го взривят с камикадзета
Трябва да сме наясно какво трябва да броим. Това е сага на едни хора, които в последните 30 г. са имали целта да свалят кожата на Кадафи. Те са се занимавали само с това. Опитите за отстраняване на либийския лидер са били на различно ниво. Затова е трудно да се каже точният им брой.
- Има ли книгата ви успех във Франция? По какъв начин бе приета?
- Това е документална книга, след чието излизане се превърнах в редовен коментатор на събитията в Либия в телевизия "Франс 24" и франкофонското "Радио Медитеранеен ентернасионал". Интересът е доказателство, че книгата изигра своята роля.
- А как очаквате, че ще бъде посрещната у нас?
- Нямам представа. Книгата е направена, така че в нея има елементи, които касаят интересите на много държави. В нея всеки може да намери гледна точка, която ще предизвика интерес. Има немалко неща, свързани с България. Има и документи, защото поисках достъп до класифицирана информация. Така че в книгата има немалко български елементи и смятам, че читателите могат да открият точно тези неща, за които не е писано във вестниците досега.
- Стигнахте ли до нещо, което не се знае в случая с българските медицински сестри?
- Не претендирам, че съм изчела всичко написано в България в последните години. Не мога да ви кажа дали има нещо абсолютно ново. Заинтригува ме това, че проблемът със заразена кръв е съществувал много преди арестуването на медицинските сестри. Имаше детайли около освобождаването им, всичко около което е било предвидено. Планирано е било те да бъдат освободени от европейския комисар Бенита Фереро-Валднер. Бил е определен денят, самолетът, с който тя ще отиде да ги вземе. В един момент обаче се появява г-жа Сесилия Саркози, която заявява, че тя ще ги освободи. Има неща, които все още се крият за начина, по който протича самото освобождаване. Както и сестрите, и аз съм убедена, че зад този случай стои някаква сделка. Не успях да се добера до доказателства, за да го напиша едно към едно. Едно такова разследване обаче е с продължение.
- Не продължава ли темата за освобождаването на медицинските ни сестри да бъде щекотлива във Франция?
- Така е, защото има съмнения, че в тази история
има схема за финансиране на бившия президент Никола Саркози
За да се изясни случаят обаче не трябва само да се цитират анонимни свидетели, а трябва да се намери истинската диря. С това се занимава все още френското правосъдие.
- Как ще коментирате днешните събития в Либия?
- В Либия цари хаос, който би могъл да бъде предотвратен, ако международната общност ясно застане на страната на тези, които са предприели борба с ислямистките фракции, организации и въоръжени групи. А позицията на международната общност в момента е неясна. От новия парламент и правителство се изисква да се създаде ново правителство, което да е коалиционно и да включва представители именно на ислямистите. Трудно ще се постигне консенсус и подобно коалиционно правителство. Ако се постигне пък, това ще бъде наложено. В момента онези, които най-силно пропагандират тази идея, са Великобритания и САЩ. Франция смята, че спешният въпрос е борбата срещу ислямистките групировки, защото Ислямска държава укрепва позициите си в Либия. Положението е взривоопасно и, колкото повече се чака, толкова по-жестоки могат да бъдат последиците. Страната се намира в капан и иронията в случая е, че
този капан е под егидата на ООН
и се използва много умело от ИД, която с всеки изминат ден надгражда своите провокации и показна жестокост.
- Какво е отношението към българите в Либия?
- Представителят на Европейския съюз за Либия е българка, която е безкрайно уважавана личност от всички. Тя успява да намери език с всеки, което очевидно си е българска черта. Аз също успях да се срещна с всички страни в Либия, дори и с враждуващите.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
