Как да продължи пенсионната реформа след замразяването на възрастта и стажа през 2014 г.? Може ли да се намали дефицитът в държавния фонд "Пенсии", който вече е над 4 млрд. лв. и се пълни с пари от данъци, а не от осигуровки? Отговор на тези въпроси потърсихме от бившия управител на НОИ Йордан Христосков и един от участниците в експертния съвет за пенсионна реформа.
- Г-н Христосков, по време на дебатите в парламента при приемането на бюджета опозицията от ГЕРБ обяви, че замразяването на пенсионната възраст обрича хората на ниски пенсии. Вие смятате ли така?
- ГЕРБ нямат основание да обвиняват никого, че замразява реформата. Те нарушиха споразумението от 2010 г., което предвиждаше увеличението на възрастта да стане доста по-късно и по-плавно. В споразумението имаше и мерки как да се подобрят приходите от осигуровки. Също предвиждаше от 2017 г. да се качи тежестта на една година осигурителен стаж от 1.1 на 1.2, както и да нараснат вноските в универсалния фонд от 5 на 7%. ГЕРБ нарушиха това споразумение по чисто фискални съображения - за да закърпят бюджета, без да положат никакви усилия да увеличат събираемостта на вноските. Това не беше никаква реформа. Освен това те грубо отнеха над 100 млн. лв. от професионалните фондове, които след това се наложи да се връщат. Ако наистина спирането на нарастването на възрастта и стажа за трета категория труд е само за една година, смятам, че няма да има нищо притеснително. Още повече, ако се реализира предложението да се разработи механизъм, с който от 2015 г. да започне вдигане на пенсионната възраст съобразно увеличението на продължителността на живота след пенсиониране.
- Ще стигне ли една година, за да се изработи този механизъм ?
- Има вече опит в 7-8 страни с такъв механизъм. Има и експертен доклад, разработен на тази тема от Еврокомисията. Така че една година е достатъчна. Още повече че НОИ също подготви няколко варианта с различни периоди като база за нарастването на очакваната продължителност на живота и с различни стъпки за увеличаване на възрастта. Хубавото на този автоматичен механизъм е, че политиците не може да въздействат върху този процес. Освен това постепенно ще се върви към сближаване на възрастта за пенсиониране на жените и мъжете, понеже жените живеят по-дълго. Това ще стане в по-далечна перспектива - след 2030 г.
- Как смятате, че трябва да действа този механизъм?
- Първо, периодът за нарастването на продължителността на живота след пенсионирането, който ще служи за база, не трябва да е прогнозен. Трябва да се опрем на обективни статистически данни за това, което вече се е случило. Т.е. 10 или 7, или 5 години назад от 2014 г. Знаем например, че през последните 10 години средната продължителност на живота на жените е нараснала с 16 месеца, а на мъжете с 9. И това увеличение в следващия 10-годишен период с плавни стъпки трябва да се добави към пенсионната възраст. След това се връщаме обратно 10 години назад и новото увеличение на продължителността на живота го нанасяме напред в бъдещето. Така съвсем обективно ще се взима решение как да бъде увеличавана възрастта за пенсиониране.
- Значи предлагате осъвременяването на възрастта за пенсиониране да става на всеки 10 години ?
- Да, защото по-дълъг период означава да сме по-обективни.
- А стажът как трябва да се променя?
- Неговото нарастване трябва да става с тези договорени стъпки по 4 месеца всяка година от 2015 г. до достигане на 37 г. за жените и 40 г. за мъжете.
- Социалният министър Хасан Адемов заяви, че големият проблем на пенсионната ни система не е възрастта за пенсиониране, а ранното пенсиониране. Приемате ли тази теза?
- Абсолютно. За съжаление сега отново политическа недалновидност и дори неграмотност пречи да се стабилизира осигурителната система. Имам предвид премахването на възрастта за пенсиониране за военните. Това е стъпка назад. Нещо повече, трябваше да се въведе минимална възраст и за полицаите. Защото сега ако едно момче след кратко обучение стане още на 18 години полицай, то може да работи тази професия 19 години до навършване на 37 г. и след това да направи още 8 г. стаж където и да е, за да се пенсионира на 46 г. Пенсионната възраст за полицаите трябва да е поне 52 г. А сега какво се получава? Този юнак взима сержантска пенсия от 400-500 лв. и се хваща някъде на работа. Същото е при първа и втора категория труд. Там възрастта не е променяна от 2000 г. насам. И това е една от причините да се създаде напрежение и да се обвиняват пенсионните дружества, че няма достатъчно пари по индивидуалните партиди в професионалните фондове. Има и други причини да не достигат парите - събираемостта и правилното и своевременното им превеждане от НАП, за да могат те да се инвестират. Никой не направи подробен анализ защо се получава така. Затова за първа и втора категория труд трябва да се увеличи възрастта и то в доста по-бързи темпове. Но понеже там синдикатите са най-организирани, никой не смее да им се противопостави.
- Едва ли обаче ограничаването на ранното пенсиониране ще свие дефицита на НОИ, така че да не се налага вдигане на възрастта за масовата трета категория?
- Няма алтернатива на вдигането на възрастта за пенсиониране. Това не е фискален проблем. А следване на един обективен процес - нарастването на очакваната продължителност на живота. И поддържането на пропорцията да работим около два пъти по-дълго от времето за получаване на пенсия. А за дефицита в НОИ първо трябва да си дадем сметка откъде се появи той и защо нараства. Той дойде от двойното намаляване на осигурителните вноски. И от бръщолевенията на едни икономисти, които бяха много изгодни за политиците, които пък защитават интересите на бизнеса. А именно, че като намалим вноските, ще се увеличи събираемостта, ще изсветлее икономиката, ще се разкрият работни места и ще се вдигнат доходите. Всичко това не се случи. НОИ от това намаление на осигуровките загуби между 17-18 млрд. лв. от 2006 г. насам. През 2003 г. НОИ финансираше изцяло пенсиите от осигуровките. След това започна да се намалява самата основа, върху която се изчисляват вноските - изключени бяха болничните, майчинството и др. неща от доходите. А от 2006 г. започна рязкото намаление на самите осигурителни вноски. И оттам дойде дефицитът.
- Значи големият проблем на пенсионната система е намаляването на осигуровките?
- Да, това е основният проблем. И че не се случи онова, което се очакваше - разкриване на нови работни места, вдигане на доходите, по-добра събираемост. Къде отидоха тези 17 млрд. лв.? В някакви абсолютно безплодни бизнеси - като офис сгради и хотели, които съсипаха околната среда и туристическия бранш. Отидоха и в луксозни вили и имоти в България и чужбина, в джипове и гуляи. Колко са крупните национални инвестиции, създали трайни работни места?
- Ще поставите ли въпроса за вдигане на осигуровките в експертния съвет за пенсионна реформа?
- Трябва да се вдигнат. Най-консервативната институция - Световната банка, казва: Вдигайте вноските. ЕС още при предишното намаление ни предупредим да спрем с това.
- От 2015 г. ли трябва да се случи?
- Да видим каква ще бъде 2014 г. и когато се прави бюджетът за следващата, може да се включи и такъв вариант. Иначе алтернативата е прогресивно подоходно облагане. Защото сега 53% от парите за пенсии идват от данъци. А ние вече сме изчерпали данъчните възможности. Според мен не можем да избягаме нито от вдигането на осигурителните вноски, нито от въвеждането на прогресивно подоходно облагане. Тази година ще е катастрофална за приходите и финансирането на всички програми от бюджета и, щем-не щем, ще тръгнем натам. Осигуряването влиза вече в конфликт с други социални програми - няма пари за здравеопазване, образование, социални помощи. И обвиняваме пенсиите за това.
- Коментирана ли е вече на политическо ниво възможността от 2015 г. да се вдигат осигуровките за пенсия?
- Политиците защитават едрия бизнес. Без значение дали са управляващи или опозиция. Сега откъм разходната част на пенсионната система се опитват да направят нещо добро - връщането на швейцарското правило, вдигането на майчинските до минималната заплата, на семейните помощи. Но какво правят в приходите - нищо. Никой не казва колко са просрочените задължения към Държавното обществено осигуряване. И какво прави НАП, за да ги събере.
- Какво смятате, че трябва да се случи с втория стълб - универсалните фондове?
- Трябва да продължи да се развива. От 2017 г. трябва да се увеличи вноската с още 2 пункта. Няма алтернатива на тристълбовия модел на осигуряване. Един депутат тези дни говореше глупости - че пенсионните фондове в САЩ и Европа са се провалили. Любопитно ми е да видя какъв модел ще предложи.
- КТ "Подкрепа" от доста време настоява да останат само два стълба - задължителен държавен и доброволен частен.
- Те не може да говорят просто ей така, без числа. Единственият компетентен орган, който може да се произнесе, ако има проблем, е Комисията за финансов надзор. Те може да налагат санкции и да отнемат лицензии. Такова нещо до момента не се е случило. За да се развива вторият стълб, трябва да продължи да расте вноската там, а НАП да подобри събираемостта. Причината тези пари да не нарастват с очаквания темп е най-малко в осигурителните дружества.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
