- Хлябът е част от трапезата на българина от десетилетия. През последните години обаче стана много модерно да се говори, че той трябва да се изключва от диетата. Полезно или вредно е да ядем хляб?
- Хлябът е типичен български продукт, асоцииран с българите още от средновековието. Той се отъждествява с храна. Щом има хляб, българинът е считал, че има достатъчно храна. Той е изключително важен продукт, генетично заложен в българина. Някои твърдения, че хлябът е вреден и няма място в нашето меню, са много неправилни, защото хлябът внася много полезни съставки. Нашата препоръка е той да се консумира, но разбира се, в умерени количества. Предубеждението към хляба може би идва от това, че той съдържа много калории. Част от калориите на българина до голяма степен идват от тестени изделия на зърнена основа. Например 100 грама хляб съдържа около 250 калории, което не е малко. Но хлябът има място на нашата трапеза заради веществата които ни доставя.
- Какъв хляб бихте препоръчали да се яде?
- Най-популярният хляб, не само в България, но и в другите европейски страни е пшеничният. Хлябът съдържа около 6-8% белтък, който обаче считаме, че не е от най-добрия, защото не съдържа някои важни аминокиселини. Мазнините в хляба са много малко - около 1%, но въпреки това внасят така наречените есенциални мастни киселини и витамин Е, които е най-мощният антиоксидант. Хората трябва да знаят, че калориите от хляба не идват от мазнини, а от въглехидратите, които са над 50%. Тук правя едно разграничение за хляба, приготвен от рафинирано брашно. При него е използвана само средата, или така наречената ендосперма на зърното, а обвивките са изхвърлени. В чисто рафинирания хляб основната съставка е нишесте. Полезният хляб е пълнозърнестият, тъй като в обвивката на зърното се намират целулоза, която е сред главните източници на фибри за организма, много важните магнезий, фосфор, калии, някои микроелементи като желязо, мед, цинк, част от белтъка също е от обвивките. Като се махнат обвивките, се маха най-ценното от състава на зърното. За това препоръчвам да се използват пълнозърнести изделия и в този смисъл - пълнозърнест хляб. Почти всички витамини от група Б също ги има. Хора, които не консумират достатъчно пълнозърнести изделия, освен дефицит на тези важни минерални вещества, като магнезий, имат и на фибри, специално целулозата. Много често хора, които консумират предимно рафиниран хляб, боледуват от камъни в жлъчката, рак на дебелото черво, сърдечно съдови заболявания, подагра, диабет. Тези много чести заболявания се асоциират именно с недостатъчния прием на фибри. А техен главен източник си остава хлябът.
- В какво количество да консумираме хляб така, че да е здравословно? Колко филийки хляб са полезни?
- Зависи от храната, с която го ядем. Ако например в ястието има картофи и ориз, може въобще да не се консумира хляб. Но в повечето случаи българинът не може да се храни без хляб. Хубаво е да се намалят филийките. Ако сме свикнали да изяждаме 3-4, да ги намалим до 1-2. Не са малко хората, които изяждат по цял хляб. Повече от калориите ни идват от хляба, а трябва 50% от тях да идват от всички въглехидрати, не само от нишестето.
- Не е ли по-добре да ядем хляб, вместо негови заместители, от които изяждаме много по-големи количества, например картофи ?
- Картофите нямат фибри, нямат минерални вещества, няма ги тези витамини. Не бихме могли да кажем, че картофите могат да заменят пълнозърнестия хляб специално. Те биха могли да се използват като допълнение към общия въглехидратен дял за деня, но в никакъв случай не трябва да се счита, че можем да минем само с тях без да се консумира хляб.
- Важно ли е да го има в режима на хранене на по- малките?
- Разбира се! По малките няма от какво да се страхуват при прием на повече калории. За тях, стига да имат апетит, една филийка с пълнозърнест хляб, намазана с каквото и да е, е полезна - и за закуска, и за втора закуска, и за обедно, и за вечерно хранене. При децата не би трябвало да ограничаваме хляба. Това става при възрастните, които са обездвижени, с малка двигателна активност - при тях калориите са важни и дават основание да препоръчваме намаляване на количеството консумиран хляб. Забраняваме хляба само при хора, които имат глутеноентеропатия - заболяване при което липсва ензимът, който разгражда основно белтъка в хляба. За останалите хора само казваме да се ограничи и да се акцентира върху пълнозърнестия хляб заради всички позитиви, които изброих.
- Стана мода глутенът да се избягва. Има ли причина да го правим?
- Това е неоснователно. Наистина стана модерно да се консумира безглутенов хляб. Един здрав човек си консумира нормалния пшеничен пълнозърнест хляб. Няма причина да се минава в такива крайност и да се лишава организмът от един важен продукт, а и типичен за менюто в исторически аспект на българина. В никакъв случай не трябва да отричаме хляба като продукт, въпреки че сме го сложили в средата на хранителната пирамида. Той е много важен, но с внимание към количеството. Няма вреди храни, има вредни количества. В по големи количества дори пресните плодове и зеленчуци започват да имат неблагоприятни ефекти върху здравето.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
