Хаосът с бежанците поражда насилие

Страхът от чуждия и различния лесно се яхва от политиците

Хаосът с бежанците поражда насилие  | StandartNews.com

През последните дни станахме свидетели на два тревожни инцидента - нападенията над Виктория Христова на ул. "Пиротска" и над 17-годишен бежанец в квартал "Военна рампа". Криминалните актове бяха съчетани с опити за всяване на омраза и националистически шествия в центъра на София, които призоваваха за изгонване на нелегалните имигранти от България.

Крайнодесните фракции все повече се превръщат във фактор, който не може да се избегне в политическия живот на страните от ЕС. Задълбочаващата се финансова криза, масовото обедняване - това са причините, които дават сили на радикалните движения.

Популизмът е използван често в кампаниите на редица партии

които през последните 10 г. залагат на езика на омразата - като фракциите на Льо Пен във Франция или Английската лига за защита. Още повече може да се говори за гръцката партия "Златна зора", която дори използва силата на оръжието, за да постигне целите си. В България имаме подобни примери в Национална съпротива, БНС, както и ВМРО. И докато ВМРО може би ще използва национализма, за да "свика знамената" и да получи дивиденти, то фракции като БНС са по-опасни и биха формирали групи, които да нападат имигранти и бежанци. Именно тези хора са най-опасни, тъй като те изпитват истинска омраза към различния - не търсят политическа изгода, не и колкото "Атака" или ВМРО.

Опасностите, свързани с надигащата се ксенофобия, се виждат и в момента при протестите в село Телиш срещу разполагането на бежански център там. Има вероятност политически интереси да настроят хората, за които бившата казарма в селището е символ на гордост. Заплаха има за мира в ежедневието на обикновените граждани, които не биха искали да бъдат въвличани в спорове и политически интриги.

От една страна имаме политически движения, които съзнателно и

целенасочено използват напрежението

и хаоса, създаден от липсата на държавническа политика около имиграцията и бежанците. От друга страна, икономическото положение на българското общество също има значение. Липсата на жив и истински политически живот дава негативен ефект. Масово обществото живее в разочарование и това няма как да не се отрази върху процеса на битовизиране. Виждаме, че мнозина се страхуват от чуждото - дали няма да се заразят, дали няма да ги окрадат. Това са симптоми, че вътрешният живот на страната не върви нагоре, а напротив, потъва.

Заплахите са минало, вече имаме налице истински нападения над чужденци, като последния случай с пребитото момче край лагера "Военна рампа". Т.е. нашите усилия трябва да бъдат насочени вече към предотвратяване на бъдещи подобни случаи. Същевременно има изключително силна гражданска реакция срещу нападения над чужденци и насаждането на омраза. Медии и активисти заявиха твърдо "Не на расизма!" и това трябва да бъде отчетено подобаващо. Но усилията тепърва предстоят. Нужно е създаване на план как да се реагира на надигащите се крайно десни движения, защото е явно, че вече и България е засегната от радикализма на определени фракции.

Институциите трябва да предприемат редица действия за нормализиране на обстановката. На първо място - да бъдат успокоени жителите на село Телиш. Ако държавата не реагира подобаващо, т.е. с хладнокръвие и своевременност, насажданото напрежение в Телиш може да се прехвърли и към други селища и тогава да се стигне до нещо по-сериозно. Трябва да бъдат чути исканията на местните хора, а също и да се предприеме нужното за настаняване на идващите бежанци - защото конфликтът в Сирия набира сили, насилието е ежедневие и хиляди напускат страната. Вече има над 2 млн. бежанци - те търсят подслон и защита. За държавата трябва да стане ясно, че гръцкият модел, относно който се чуват вече одобрителни възгласи, а именно за затваряне на границата и репресии, не е удачен и той не решава проблема. Защото

гръцките власти всъщност пренасочиха потока

към съседни страни, като по този начин си измиха ръцете и съвестта. Докато в същото време имигрантите и бежанците там са подлагани на удари от полиция и крайно десни фракции. Това не бива да бъде моделът на българските власти. Така или иначе бежанците търсят закрила в България. Ние сме граница на ЕС и ще се наложи да се справим, другата опция е да изхвърлим бежанците в морето. Ако това е мисълта на някои, то това предизвиква единствено съжаление. Очакват се и първите финансови помощи от ЕС за България за справяне със ситуацията с бежанците. Интересно е да се проследи дали тези пари ще бъдат използвани с положителен знак или отново ще потънат в нечии джобове. Ролята на държавата е да се справя с хаоса. Никой не печели от създаването на напрежение.

(Руслан Трад е председател на Форум за арабска култура)

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай