В "Метрополитън" трима се грижеха за мен, признава ученичката на великата оперна дива
По време на шестото издание на "Опера в Летния театър" във Варна трупата в храма на белкантото в морската столица представи "Турандот" от Джакомо Пучини. Спектакълът под диригенството на Григор Паликаров бе посветен на 60-годишнината на световноизвестния тенор Бойко Цветанов, който играе Калаф. А в образа на Турандот публиката аплодира прекрасната солистка на Софийска опера и балет Габриела Георгиева. Тя неотдавна се завърна от "Метрополитън" в Ню Йорк, където влезе в една и съща роля с Анна Нетребко.
- Госпожо Георгиева, какъв спомен остави у вас работата в "Метрополитън опера"?
- Бях дубльорка на Анна Нетребко за "Лейди Макбет" и съм щастлива, че успях да се впиша в атмосферата на този грандиозен театър.
Там се работи на друго ниво, с огромен екип от хора, които правят всичко възможно, за да се почувства артистът сигурен и да покрие най-високите критерии за певческо и актьорско майсторство. Най-малко трима специалисти се фокусират върху изпълнението на всеки солист. Има асистент-диригент, суфльор, който също е диригент, както и езиков специалист, който следи за произношението. Тримата непрекъснато си водят записки и ти ги връчват веднага след репетицията. Длъжен си да се съобразиш и да се коригираш, дори ако си изпял едно по-отворено „а", например. На следващата репетиция трябва да си отстранил всички посочени грешки. Това е много дълбоко навлизане в детайлите на произведението и постановката. Натоварва те, но и помага неимоверно за израстването в професията. Веднъж в Цюрих ме поканиха да пея в „Набуко" в последния момент без задължителните репетиции. Асистент-диригентът успя само да изрази съжалението си, че няма да репетираме. Попита ме дали си поемам дъх на едно важно място и ми пожела на "добър час". За моя радост се получи блестящ спектакъл, след който получих покана за участие и в „Бал с маски" и за други спектакли.
- Как прекарвахте времето си извън театъра?
- Обичах да се разхождам и да наблюдавам хората – в Сентръл парк или в парка на река Хъдсън. Удиви ме това, че в този град, въпреки огромните небостъргачи има въздух и простор.
- Какво място заема Турандот във вашия репертоар?
- Пея я от 2009-а - тя е от любимите ми партии. Усещам се добре в тази роля, може би защото
харесвам силни жени
А Турандот е изключително могъщ и в началото дори отрицателен образ. Никога не съм била като нея - предизвикателство е да пресъздам на сцената нещо, което в живота не бих направила. С тази нагласа се впускам и изцяло се отдавам на персонажа. Изпълнението на Турандот е кратко, но много тежко, интензивно, напрегнато. Тя влиза, всички погледи са вперени в нея, абсолютна тишина, в която арията изведнъж прогърмява и въздейства като удар в слънчевия сплит. „Написах най-трудната ария за сопрано", признава по този повод самият Пучини.
- Сложна музика за сложна героиня, която колкото и да е силна, накрая също става подвластна на любовта...
- Всички мислят, че Турандот е най-вече силна и властна. Но се оказва, че освен ледена принцеса, тя е и истинска жена - жена, която може да се влюби. „Много хора съм унищожила, не ме е страх от никого, но от теб се изплаших, ти ме притесни, затова те намразих и затова те обикнах", казва Турандот на Калаф. Точно в този момент става пречупването, тогава Турандот капитулира пред силния, пред достойния за нея мъж. Всяка жена търси по-силния от нея мъж.
- Вие сте ученичка на Гена Димитрова, а тя беше невероятна Турандот. Доколко това ви влияе при изграждането на образа?
- Гена Димитрова, макар и да е изпяла най-много Тоски през живота си, остава най-голямата Турандот. Имам записите й и редовно ги слушам, но никога непосредствено преди спектакъл. Причината е, че когато чуя нейната интерпретация, винаги си казвам - изпълнението й е нечовешко, гениално, никой от нас не може да го повтори. Всички тези размишления, заедно с обожанието ми към нея, ме разконцентрират и донякъде обезсърчават. Няма да забравя как самата Гена ми повтаряше:
Не ме слушай, не ме имитирай -
ти си различен глас
Тя почина през 2005-а, когато все още не бях влязла в тежкия сопранов репертоар с Джоконда, Абигайл, Лейди Макбет, Турандот.
- Липсва ли ви?
- О, да. Понякога имам чувството, че е някъде наоколо. Всъщност преди спектакъл винаги я моля да бъде с мен, да пее с мен. Така беше и на 7 юни тази година в София, когато по повод 10 години от кончината й пях в нейна памет. Бях изключително развълнувана, дори се разплаках в онзи кулминационен момент, когато трябва да отсекат с един замах главата на принца. Добре, че точно тогава нямам да пея и - слава Богу, успях да се събера.
- Защо някои твърдят, че в България вече нямало оперни гласове като предишните?
- България продължава да ражда прекрасни гласове. Знам го и от опита си като асистент в музикалната академия „Панчо Владигеров". А съмнението в качеството на българските оперни гласове, за което говорите, идва може би от факта, че за съжаление сега у нас
не се работи достатъчно дълго
над едно заглавие. Всички много бързаме. Младите искат бързо да стъпят на сцената, бързо светват, но и бързо изгасват.
Често от всекиго се иска да пее всичко, но това не е здравословно. Не бива да се избързва с драматичния репертоар, преди физиката да е узряла за него. От друга страна - ако откажеш няколко пъти, могат и да не те поканят повече. Има го и това. Изборът на артиста никога не е лесен. Но единствено и само от артиста зависи да вземе правилното решение за собствения си творчески път.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
