Четвъртък,

До 10 години джипитата свършват

От: Стела Стоянова -
До 10 години джипитата свършват
A
A
A
  • Педиатрите намаляват, защото орязаха парите им, казва доктор Иван Маджаров
  • Работодатели пращат служителите си за фиктивни болнични, ако работата намалее

В последните дни страната се тресе от скандали, свързани със здравеопазването. За фалшивите болнични, упреците към медиците и здравните политики "Стандарт" разговаря с председателя на Българския лекарски съюз доктор Иван Маджаров.

  • Нужна ни е 20-годишна стратегия за развитие на здравеопазването ни, подкрепена от всички партии
  • Заради скандалите пациенти масово отказват стентове и застрашават живота си
  • Грешка бе лишаването на педиатрите от потребителска такса

- Доктор Маджаров, напоследък нашумя скандалът с така наречените фалшиви болнични. Според Вас наистина ли това е толкова съществен проблем и как трябва да се реши казусът със заплащането на болничните?

-  Аз не мисля, че в случая проблемът е с фалшиви болнични, а по-скоро със средствата, които се изплащат за тези болнични. Но не трябва да забравяме, че и като абсолютна стойност възнагражденията в страната са доста по-големи в последните години. Минималната работна заплата в страната също се вдига. От това следва, че обезщетенията за болнични ще се увеличават. В информацията, която излиза публично, нямаше твърдения за брой дни, а за  конкретни суми, изплатени от НОИ. Иначе, със сигурност има и недобри практики, но за тях не са виновни само лекарите. В някои от случаите са виновни самите работодатели - не е тайна, че понякога цели колективи са изпращани да търсят болнични от личните си лекари, когато фирмата няма нужното натоварване. А мерките са ясни -  този, който плаща, в случая НОИ, трябва да проверява за изпълнението на режима, предписан на пациента. Ако в болничния лист пише "домашно лечение", а пациентът не само не е спазил режима, но и се намира извън страната, не може да очаква, че ще получи здравно обезщетение. Но е много трудно да установим ретроспективно състоянието на пациента преди месец, два или три, и да твърдим, че лекарят е издал болничен неправомерно, защото пациентът не е бил болен. Затова усилията по-скоро трябва да се насочат към това дали пациентът спазва режима.

- Такава проверка, извършвана от НОИ, не е ли трудна според Вас?

- Защо да е трудно за проверяване? В старите европейски държави това се прави. Защо НАП може да ходи на проверки за данъци, а НОИ да не може да проверява по домовете. НОИ е този, който пази парите на осигурените. Защо, ако има истински болен пациент, на него да не му бъде заплатен болничния - защото, видите ли, имало такива, които злоупотребявали? Вижте, случва се един лекар да сгреши понякога в диагнозата, може и да бъде заблуден, макар че това е малко вероятно. Един колега винаги би реагирал, когато става въпрос за симулация. Но изключително много си личи, ако някой нарушава правилата системно. Може да се установи например голям брой издадени болнични листове на едни и същи пациенти, които не спазват режим. Това би трябвало да са мерки, насочени към всички страни - и към пациенти, и към лекари, и към НОИ.  Има случаи, в които самите пациенти идват и казват: "Искам болничен, ако не ми дадеш, ще си сменя лекаря". За щастие голяма част от колегите удържат на този натиск, но в крайна сметка е трудно. Защо да не бъде проверяван някой например с анкета? Има данни в НЗОК - защо да не се анкетира човекът бил ли е в болница или не, какви манипулации са му правени и т.н.

- А как гледате на идеята да се договори изплащането само на 15 дни болнични?

- Аз не мога да разбера, ако човек ще има право да ползва 15 дни болнични, за какво изобщо им е лекарят. За какво е медицинската експертиза? Има държави, където това е право, извоювано от синдикатите, и в които човек може да се обади на работодателя си и да каже: "Болен съм, ползвам правото си на болнични". А ако човекът има нужда да бъде в болница един месец? Категорично не подкрепям тази идея. Впрочем тя би могла да проработи, ако става дума за хора, които са здрави, и периодично няколко пъти в годината страдат от вирусни заболявания. Но, ако говорим за един дълъг болничен, ясно е, че пациентът има по-сериозно заболяване. Човек в добро здраве би могъл да боледува два-три пъти в годината по няколко дни. Но иначе като цяло идеята няма да проработи.

- Преди няколко дни едно дете почина, докато се чудеха в коя болница да го заведат. Накрая се стигна и до искане на директорски оставки...

-  Във всеки такъв случай трябва да се изчака експертизата, защото това е същото като при самолетна катастрофа. Именно експертизата помага да се направят изводите и да се предотвратят следващите нещастни случаи. Но за съжаление на нашите призиви да не се избързва, в първите дни в социалните мрежи се получава истерия, това се пренася и в медиите. За мен полезният ход е този - както при всяко друго нещастие, свързано с друга професия, чакаме специалистите да се произнесат дали е имало грешка на конкретен човек. Така няма да има повод за агресия към цялото съсловие. А това не е само към лекарите - много добре знаете, че се случва да има и агресия спрямо учителите по някакъв конкретен повод. А когато се стига до такава обществена истерия, ние рушим доверието не в определен лекар, а в науката медицина. И при това пациентът ще се притеснява да потърси помощ, защото смята, че така ще бъде излъган и ще си навреди. По тази начин голяма част от постиженията на съвременната наука на практика остават неизползвани.

Ще Ви дам един прост пример - предишната шумотевица около така наречените стентове, поставяни без нужда. В момента има огромна вълна от откази на пациенти да им бъдат поставяни стентове, макар че са доведени в болницата с линейка и в състояние на инфаркт. Те застрашават директно живота си и това е резултат от истерията, която се случи тогава. И вместо да бъде разяснено на обществото предимството на стентовете, едва ли не излезе, че цялата тази манипулация е само за да може някой да получи пари. Истината е точно обратната - въвеждането на стентовете е това, което намали не само у нас, а и в целия свят смъртността от инфаркт. Важна е конкретната информация, а не да рушим доверието в цяло съсловие.

- По повод смъртта на малкото дете отново се заговори за липсата на педиатри и за нежеланието на мнозина да специализират в тази сфера.

- Специално за педиатрията - това е резултат на дългогодишна политика. Ще станат вече 20 години. Когато започна реформата в здравноосигурителната система, бе заложено, че всеки пациент ще заплаща потребителска такса. Тези средства бяха предвидени като част от бюджетна на работещите лекари, освен онова, което ще им плаща НЗОК. Отделно се направиха клинични пътеки. По точка първа - постепенно започнаха да освобождават пациентите от таксата - за педиатрите това се случи веднага, държавата не пое таксите на децата. Вместо държавата да каже "За нас са важни специалистите, които лекуват деца", тя каза "Те няма да получават такси".  На второ място беше определено едно ниско заплащане в отделенията по педиатрия и неонатология и в продължение на 15-16 години на всички стана ясно, че за да бъдеш педиатър, трябва да си идеалист. Отиваш на място, където получаваш малко пари, а си свръхнатоварен, защото няма педиатрия, където да няма 24 часа дежурен в отделението. Да поддържаш такова отделение се искат поне 6-7 лекари. А да преглеждаш деца цял ден, докато колегата ти преглежда възрастни в съседния кабинет и печели повече при по-малко натоварване...В един момент си казваш: "Защо да го правя". Въпреки тези проблеми виждам колеги, които специализират педиатрия, но ще има да се наваксва за периода, в който имаше отлив. Имаше отлив и от пулмологиятта, и от анестезиологията, но напоследък по наши данни кадрите във втората специалност се увеличават. В крайна сметка този недостиг на лекарски специалности ще се усети в периферията на  страната - до 5 или максимум 10 години в по-малките населени места ще се окажем с по един общопрактикуващ лекар за община. За по-големите градове това може и да не се усети.

- Прави впечатление, че напоследък политиките в здравеопазването се правят на парче.

- Точно затова трябва да се направи една поне 20-годишна стратегия за развитие на здравеопазването ни. При това, може и да звучи идеалистично, но тя трябва да се припознае от всички политически сили, за да нямаме споровете - ако един е в опозиция, да критикува приетото от друг.

Коментари

Сортирай по: Новите първо

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички