Аутистите най-трудно разбират хумора и понятието свободно време
Покрай историята с детето аутист Ана-Мария, чието семейство обвини 4-о помощно училище в блудство с момиченцето, темата за аутизма отново стана актуална. Кой и кога го диагностицира, какви са първите му симптоми и какво трябва да прави родителят, когато се сблъска с подобен проблем при детето си? "Стандарт" потърси отговори на тези въпроси от Ана Сапунджиева, психолог в Центъра за социална интеграция на деца с проблеми от аутистичния спектър.
Филмът "Рейнман" е оставил у мнозина впечатлението, че аутистът е човек, който трудно се оправя в околния свят, но за сметка на това е гениален в други области. В действителност героят на Дъстин Хофман има синдром на Аспергер, за който са характерни тези черти. Напоследък се чуват гласове, които искат да извадят този синдром от аутистичния спектър и да го прехвърлят към личностните разстройства, но засега това още не е станало. Факт е обаче, че родителите, чиито деца имат аутизъм, далеч невинаги се сблъскват с висок интелект. При всеки нарушението има индивидуални прояви, но много често то се изразява в проблеми с общата моторика, социализацията и комуникацията на детето.
За да се диагностицира аутизъм, задължително трябва да се обърнем към детски психиатър в екип с детски психолог. Напоследък според Сапунджиева тенденцията е професионалистите да стават по-чувствителни към проявите на този проблем във все по-ранна възраст. "До неотдавна се смяташе, че 3 години е възрастта, в която може категорично да се твърди, че проблемът на детето е аутизъм. Все по-често обаче той се диагностицира
при малчугани в по-ниска възраст, дори и под 1 г.
казва Сапунджиева.
Първите индикации, които започват да тревожат родителите, са, че малчуганите са по-затворени, вглъбени в свои интереси, които не споделят с тях. Те не допускат възрастния в играта си или го правят много неохотно. Всъщност не играят в истинския смисъл на думата - просто потъват в съзерцание или подреждат играчките в редици. Още преди детето да навърши годинка, става ясно, че то трудно усвоява жестове за чао, здравей, даване на целувка - все неща, които по принцип малчуганите спонтанно имитират. Въобще у аутистите желанието да следват жестовете на възрастните - да покажат как мама говори по телефона или татко сменя каналите с дистанционното, е значително по-снижено от това на децата с типично развитие. Около 3-годишната им възраст става ясно, че странят от другите си връстници. Най-често гледат групичката играещи малчугани от разстояние. Изглеждат дистанцирани, имат специфични интереси - интересуват се например от геометрични форми, откриват ги навсякъде, но не играят с тях, а ги съзерцават или въртят - и това продължава часове. Често пъти малките аутисти имат и проблеми с храненето - например ядат само две или три храни, или пък изискват всичко да бъде направено на пюре. С израстването им става ясно, че тези деца имат буквално мислене, трудно разбират метафорите. Ако им кажеш "Успокой топката", ще те погледнат учудено и няма да разберат какво искаш от тях. "Те са като
реалисти в света на сюрреалистите
За тях ние изглеждаме артистични, непредсказуеми, трудно разбираеми. Те искат ясно подредени, еднозначни, буквални неща", казва Сапунджиева. Признава, че най-много се радва, когато при терапията някое дете започне "да хитрува", за да постигне скрита цел. Това означава, че нещата не са само черни и бели, че развива някакво символично мислене, може да разбере и метафора, и хумор.
Когато родителите видят, че има проблем, трябва незабавно да потърсят специалист. Да не се уповават на това, че "детето ще го израсте", че не проговаря, но "то и съседското дете проговори на три годинки". Защото откриването на проблема вече означава и промяна на режима. Родителят всъщност 24 часа трябва да бъде ангажиран с детето си. Особено като се има предвид, че тези деца често имат проблеми със съня, защото нямат изграден ритмичен цикъл на сън-бодърстване. Препоръчват се доста алтернативни терапии като езда, плуване, игра с делфини или с пясък, но всъщност те не са панацея. Все пак, ако детето има проблем с общата моторика или сетивата, играта с делфини например може да помогне за решаването му. Защото често пъти тези деца имат непоносимост към силна светлина, внезапен силен шум или определен вид дрехи - неща, към които малчуганите с типично развитие лесно се адаптират.
Съветът към родителите е да не настояват на третата си година детето да тръгне на градина с идеята, че там ще попие умения от връстниците си и ще компенсира проблема. Тези деца не учат нищо спонтанно, посочва Сапунджиева. Всяко усвоено умение е резултат от целенасочен труд. При това детето няма да се подчинява на общите команди, които учителката адресира към цялата група. То
има нужда персонално да му кажат
че трябва да седне на масата, защото е дошло време за обяд. Ако записваме детето на забавачка, трябва самото то да е много добре подготвено за това какво се случва там, така че да се адаптира към нея по най-щадящия начин. Когато се стигне до училище, често пъти пък родителите са нонстоп там, особено ако детето е в масово школо. Ресурсните учители помагат по отделните предмети, но малчуганът има проблем и с междучасията. Той не разбира за какво са предназначени те и какво се очаква от него, докато бие звънецът за следващия час. Въобще понятието "свободно време" е това, което детето разбира най-трудно. Помощните и специализирани училища обикновено дават на тези деца занаят - например да правят мебели или да бъдат градинари. Ако обаче детето излезе от общообразователно училище без професия, то често е обречено да остане у дома в изолация, без да има какво да структурира деня му.
Темата какво поражда аутизма все още е предмет на научни изследвания - засега само се знае, че причината не е една. Правени са опити да бъдат изолирани гени, които стоят зад този проблем, но до момента без успех. При всички положения обаче популярните допреди време обяснения, че причините са ваксини, упойки или фактът, че живеем в среда, наситена с тежки метали, вече са изживели времето си, обяснява психологът.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
