Спекулациите за търговия с органи са спънка пред донорството
Пациенти с мозъчна смърт се будят само в Холивуд, казва д-р Мирослав Ненков от ВМА
Д-р Мирослав Ненков е сред най-популярните лекари у нас. Той обаче не е известен само с това, че е перфектен анестезиолог, а и с доброто си настроение и заразяващ хумор. На неговите вицове се радват не само колегите и пациентите му във ВМА, от дълго време това правят и слушателите на "Дарик". Цялото веселие на д-р Ненков обаче се изпарява автоматично, щом влезе в амплоато си на координатор по донорство на ВМА. Защото за него това е равносилно почти на чудо, на саможертва.
"Донорството е най-великият хуманен акт на нашето време", категоричен е д-р Мирослав Ненков. И всеки трябва да му вярва, защото през неговите ръце са минали не една и две ситуации, в които е искал много - човек да надмогне себе си. "Хубаво е да отделиш 15-20 лева, за да нахраниш някого, но този жест няма такова значение. Ако разбереш, че най-близкият ти човек няма никога повече да се върне вкъщи и да дадеш разрешение да се вземат органите му, за да се присадят на други, е нещо, на което не мога да спра да се удивлявам и възхищавам", развълнувано споделя д-р Ненков. Точно моментите, в които координаторът по донорство трябва да обясни на близките какво се иска от тях, са най-трудните в професията му. "Един такъв разговор е ирационален, той е ужас, няма схема за него", казва д-р Ненков. Най-трудното е, че близките изобщо не са очаквали да чуят трагичната вест и дори не могат да повярват, че е истина. "Представяте ли си как някой е излязъл сутринта да се повози на мотора и не се е прибирал, а ние искаме да вземем органите му", казва д-р Ненков. В тази ситуация неговата роля е не само да покаже на хората, че мозъкът на техния близък наистина не функционира, а и да бъде
буфер, който да поеме безкрайната им мъка
и реакцията, която тя предизвиква. "Някои се ядосват, крещят, обиждат, а други мълчат с очи, пълни със сълзи, ако не си го преживял, не може да го разбереш и не може да се опише", казва той. Тези разговори преследват координаторите с години и те не знаят дали ще могат да ги забравят до края на живота си. "Докараха загинал млад мъж, дойдоха близките му и само мълчат, не знаеш какво да правиш. Не че крещящите са по-леки, чуваш викове как с колегите си сте изкормили някого", споделя д-р Ненков. Но не се сърди на никого, защото знае, че агресията понякога е реакцията на мъката. "Близките са отзивчиви като цяло, имали сме случаи от всички социални слоеве, които са давали разрешение или отказ за донорство", казва д-р Ненков. Обикновено мотивите за съгласие са желанието да извършат хуманен акт или фактът, че самият починал приживе е споделял желанието си да се дарят органите му.
В основата на отказите също стоят различни съображения. "При последния случай хората се съмняваха в нашата преценка, искаха второ, трето, пето мнение, когато го получиха, вече беше късно, защото донорът се беше инфектирал", казва д-р Ненков и натъртва, че в тези случаи
никой не се сърди и не прави физиономии
"Това не е като да услужиш с колата си на някого, аз се възхищавам на тези хора, които дават съгласие", подчертава пак той. Понякога за отказите дори няма обяснение, близките казват: "Ей така, не искаме". В други случаи семействата са разделени. "Едни искат, други - не, ситуацията тогава е много сложна", казва д-р Ненков.
Въпреки че разговорите са много тежки, той няма да се откаже, защото залогът е още по-висок. "Чакащите за органи живеят с надежда и като им звъннеш и кажеш - хайде идвай, как да опишеш радостта", усмихва се той за пръв път от началото на разговора. Един от уникалните случаи, които са имали във ВМА, е с младия Илиян. Веднъж трансплантиран, той тръгнал към много страшен изход, станало така обаче, че се направила втора трансплантация и момчето се оправило. "Сега, като го видя, ми пълни сърцето, който и да видя от трансплантираните ни пациенти, ми пълни сърцето и забравяш за тежките разговори поне за малко", добавя д-р Ненков. И точно защото знае колко зарежда спасяването на човешки живот, той не пропуска да се обади на близките на донорите, ако има техен телефон, и да им каже: "Трансплантацията мина добре, потръгна черният дроб, човекът е добре". "Така съм сигурен, че те намират оправдание за себе си, за постъпката си", обяснява д-р Ненков.
Освен човешката страна на нещата обаче донорската система у нас има и чисто професионална. А в нея все още се срещат и проблеми, заради което броят на ситуациите не е висок. "Генералният проблем е откриването на донора", казва д-р Ненков. Една част от тези пациенти пристигат в много тежко състояние, с черепно-мозъчна травма, при тях веднага става ясно, че могат да са донори и се правят изследвания. "Но има други, при които това не е толкова очевидно и тук е ролята на координаторите, те трябва да открият донора. Веригата е толкова здрава, колкото е най-слабото й звено, това е едно от тях", обобщава д-р Ненков. Причините обаче не са в това, че анестезиолозите не си разбират от работата, а че са претоварени.
Те работят на 2-4-5 места
и се прибират у дома само за да вечерят и да паднат, ако не са нощна. За тях една донорска ситуация е изключително натоварване, а разговорите с близките не се забравят и не се изплащат", обяснява д-р Ненков. Затова, според него, през болниците минават много донори, не се установяват. Все пак има и лекари, които понякога не се държат като такива. "Един неврохирург в комисия, която установява мозъчната смърт, казва - кой ще ми даде гаранция, че този човек няма да се събуди, това е уникална глупост, с която трябва да се преборим", категоричен е д-р Ненков. Възмущението му е напълно оправдано, защото по този начин се руши доверието на хората в системата. А тя работи безотказно, когато трябва да се установи дали един човек има мозъчна смърт. "В доказването й няма нищо сложно, правят се редица изследвания и няма как да се сбърка", категоричен е той и добавя: "Ако попаднат в подобна ситуация, хората трябва да знаят, че е практически невъзможно да се обяви за донор човек, който може да се събуди, останалото е кино, Холивуд". Друга тема, с която периодично се подкопава доверието в донорството, са спекулациите за продажба на органи. "Сегашната система гарантира, че това е невъзможно да се случи, дори да съм най-гадният лекар и да искам да ги продам, не мога, защото системата е многопластова и има взаимен контрол между координатори, трансплантатори, ИАТ", натъртва д-р Ненков.
Финансовият проблем при донорството също не е решен. Лекарите почти не получават пари за работата си като координатори. "А
само на гол ентусиазъм не се кара
В МЗ променихме една наредба, надявам се от нея колегите да взимат малко повече пари, но пак не са много", признава д-р Ненков. Според него, ако всеки премести по едно малко камъче напред, работите ще станат по-добре.
Не е решен и един друг проблем. Когато се попълнят всички документи, потенциалният донор пред закона е мъртъв и при отказ от страна на близките, би трябвало да се изключи поддържащата апаратура. "Никой координатор не смее да направи това, въпреки че законът е зад него, макар че първият прецедент ще отвори врата", казва д-р Ненков. В същото време в Испания, където има най-много донори, ако няма съгласие, лекарите спират апаратите. "Най-вероятно е така, защото отдавна в тази държава донорските ситуации не са събитие", заключва д-р Ненков. И накрая пак не пропуска да каже: "Всички хора, които са дали съгласие близките им да станат донори, са уникални, изпитвам към тях само благодарност и възхищение!".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
